Решение № 7038 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2009 г.

Решение № 7038 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б13 Рила Хаус" ЕООД - гр. София срещу решение № 31/22.04.2009 г., постановено по адм. дело № 650/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 803715/1.10.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1903/19.12.2008 г. (допусната техническа грешка при изписване и номера на това решение в диспозитива на съда вместо № 1903/19.12.2008 г., е отразено № 1513/17.10.2008 г.) на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 14 886,15 лв. по фактура № 00001000026/1.01.2008 г., издадена от "М и С проекти" ЕООД. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар че в голямата си част оплакванията директно са насочени срещу ревизионния акт. Не е вярно според касатора изложеното в съдебното решение, че дружеството е пропуснало срока за претендиране на данъчен кредит поради невключването й в регистрационния опис на наличните активи при регистрацията по ЗДДС, тъй като по процесната фактура е било налице само авансово плащане. Неправилен бил също и извода на съда, че договора за заместване от 1.01.2008 г. противоречи по съдържание на представения нотариален акт. Касаторът твърди, че договора е сключен с цел да се оформят финансовите отношения между страните по предварителния договор и по нотариалния акт, а и от неоспорения по делото анекс трите страни по договора са прекратили действието на споразумението в частта относно прехвърляне на правата върху платените от физическите лица суми и са се съгласили това да стане след завършване на СМР по процесния апартамент. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт, ведно със законните последици. Представени са писмени бележки. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Господинова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като на 9.05.2007 г. е подписано тристранно споразумение и на тази дата е развалена доставката между касатора и "М и С проект" ЕООД, поради което е следвало да се издаде данъчно-кредитно известие на основание чл. 115, ал. 2 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви: За да отхвърли жалбата на дружеството против РА № 803715/1.10.2008 г за непризнат данъчен кредит по фактура № 00001000026/1.01.2008 г., издадена от "М и С проекти" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура в размер на 14 886,15 лв. с предмет авансово плащане за апартамент Б13, като плащанията са извършени през 2006 г. от физическото лице Джон Бърд, Великобритания. Установено е от съд, че впоследствие сумата е префактурирана (заедно с издадени и други фактури) на жалбоподателя, собственик на апартамент Б13. Установено е и обстоятелството, че доставчикът по процесната фактура е издал друга фактура на посоченото физическо лице на 3.05.2006 г. при получаване на първата авансова вноска, а на 13.07.2006 г. е издадена фактура на лицето и за втората авансова вноска. На 16.05.2007 г. Джон Бърд е регистрирал "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б13 Рила Хауз" ЕООД, а на 9.05.2007 г. е сключено тристранно споразумение между Джон Бърд, "М и С проекти" и "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б13 Рила Хаус" ЕООД като страни по договор за учредяване право на строеж и построяване на "Апартамент Б13 Рила Хаус", т. е. дружеството е действало като поемател, на който са прехвърлени правата и задълженията на "М и С проекти" по договора за учредяване правото на строеж от 12.09.2006 г. и построяване в завършен вид на процесния апартамент. На 1.01.2008 г. доставчикът "М и С проекти" ЕООД е издал данъчно-кредитни известия с ДДС 10 211,39 лв. и 4 674,76 лв. или общо в размер на 14 886,15 лв. с предмет сторно. На същата дата е издадена и процесната фактура. По делото е установено също така, че съгласно споразумение от 27.07.2007 г. между трите страни първоначалното споразумение е прекратено в частта относно прехвърлянето на вземанията от страна на "М и С проекти" ЕООД и встъпването на поемателя в неговите права по повод на платените до този момент суми по предварителния договор. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС, според която се определя кога възниква данъчното събитие, както и ал. 6 на същата правна норма, която определя, че при авансово плащане, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането - цялостно или частично). Във връзка с разпоредбата на чл. 25 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай данъчното събитие е настъпило на 9.05.2007 г., когато е подписано тристранното споразумение. Обсъдено е от съда споразумението, в което е предвидено, че платената до този момент сума от Джон Бърд да се счита като допълнителна парична вноска по чл. 134, ал. 1 ТЗ като едноличен собственик на капитала. Съдът е установил също така, че регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС е извършена на 15.11.2007 г., поради което апартамент Б13 представлява актив, който е наличен към датата на регистрацията и дружеството е могло да претендира данъчен кредит при условията на чл. 74 ЗДДС. Относно упражненото право на приспадане на данъчен кредит съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за приложението на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС, приемайки че неправомерно това право е упражнено през месец януари 2008 г. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че към момента на издаване на процесната фактура с предмет авансово плащане, такова не е осъществено. Установено е, че плащането е извършено много по-рано - през 2006 г. от физическото лице Джон Бърд (на което е учредено вещно право на строеж със задължение на, което впоследствие на 16.05.2007 г. е учредило дружеството Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б13 Рила Хаус" ЕООД. Регистрацията на дружеството по ЗДДС е извършена на 15.11.2007 г. Следва да се отбележи, че между страните по делото няма спор по фактическата обстановка. Относно представеното в съдебното производство тристранно споразумение от 27.07.2007 г. правилно е преценено от съда, като документ с недостоверна дата, както и изводите му, че е следвало авансовата сума да бъде посочена в регистрационния опис при регистрацията на дружеството по ЗДДС, за да може да се ползва данъчния кредит при условията на чл. 74 ЗДДС с оглед настъпване на регистрацията на дружеството по ЗДДС на 15.11.2007 г. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Издаването на данъчно-кредитни известия от 1.01.2008 г. не обосновава обратния извод, тъй като те е следвало да се издадат до 5 дни от 9.05.2007 г., а не през месец януари 2008 г., когато не е имало основание за издаването на тези известия. Това е така, защото за да се издадат данъчно-кредитни известия следва да са налице две хипотези: 1). намаление на данъчната основа и 2). при разваляне на договора (доставката), а в процесния случай към 1.01.2008 г. не е налице нито една от тях. При ненастъпило данъчно събитие през месец януари 2008 г. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на ВАС, I и IА отделения по идентични казуси - адм. дела № 10750/2009 г., № 8491/2009 г., № 7403/2009 г. и 9524/2009 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице отменителните основания, посочени от касатора и затова решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1. Въпреки изхода на делото на ответната страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и предвид непроменения изход на делото от касационната инстанция, то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения, когато страната се защитава от адвокат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,