Решение № 15423 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2011 г.

Решение № 15423 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Нибрас Джамил Ибрахим, гражданин на Ирак, против решение № 9140 от 23.06.2011 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 618/2011 г. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е взел предвид, че заплахите срещу него са в резултат на работата му в МВР в Ирак. Касаторът твърди, че неправилно е тълкуван чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, не се е съобразил с решението на Съда на Европейската общност по този въпрос и не е обсъдил ситуацията в страната му по произход. Моли петчленният състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно със законните последици от това. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Киров, който в съдебно заседание и с писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленния състав на ВАС е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, подадена против решение № 567/22.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че административният орган законосъобразно е установил, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатите. Като е осъществил цялостна преценка, съобразно изискванията на чл. 146 от АПК, тричленният съдебен състав е приел, че оспореният акт на ДАБ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. В мотивите на обжалваното съдебно решение е установено, че процесният отказ е постановен след като издателят на акта е обсъдил всички събрани и относими към искането данни и доказателства. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Производството пред ДАБ е образувано по молба за предоставяне на статут от Нибрас Джамил Ибрахим, роден в град Наджаф - Ирак, гражданин на Ирак. От обясненията, получени при интервютата, проведени в изпълнение на изискването по чл. 63а ЗУБ е установено, че жалбоподателят е влязъл нелегално в Република България през м. септември 2010 г., като е мотивирал установяването му в България с общата обстановка в Ирак и заплахи за живота му. Тричленният съдебен състав е обсъдил всички тези обстоятелства и е извел вярно заключение, че председателят на ДАБ правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, защото заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед дадените от чужденеца обяснения и приобщените към преписката документи, правилно е прието, че не са налице данни, обуславящи извода, че лицето е било принудено да напусне държавата си по произход поради тежки лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, че не са установени всички кумулативно дадени условия по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, искането за предоставяне на хуманитарен статут също е прието за неоснователно. Така направените изводи се подкрепят от данните по приложените в преписката становища и справки, според които цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа общоприетите критерии и дефиниции не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и в момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". От съществено значение в случая е обстоятелството, че по сведение на жалбоподателят, същият е напуснал Ирак февруари месец 2009 г., когато е заминал за Сирия, живял е необезпокояван там в продължение на шест месеца, като август месец се е завърнал в Ирак, след което две седмици по-късно е заминал легално за Турция, откъдето е пристигнал нелегално в България. При тези данни, които самият жалбоподател е дал на ДАБ, следва да се приеме, че действително пряка и непосредствена опасност за живота и личността на касатора не е налице, тъй като той доброволно се е върнал в Ирак през 2009 г., въпреки, че е разполагал с възможността да остане в Сирия, както и в Турция, за която е притежавал виза. Жалбоподателят не дава информация за насочени действия или инциденти срещу него през периода на престоя си в Ирак. Първоинстанционният съд правилно не е възприел твърденията на жалбоподателя, че е бил преследван в страната си поради факта, че е бил полицай. При съдебното оспорване на обжалвания отказ, съдът преценява законосъобразността на издадения административен акт и съответствието му с всички данни и доказателства, събрани в административното производство пред агенцията. В случая самият жалбоподател не е представил доказателства, че е работил като полицай, поради което административният орган не е кредитирал твърденията му. По отношение на твърденията, че същият е бил отвличан и заплашван във връзка с работата си следва да се отбележи, че това деяние може да се охарактеризира като криминално престъпление с оглед факта, че за освобождаването му е платен откуп. Правилно тези твърдения не са приети като предпоставка за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, че тричленният съдебен състав не е тълкувал разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и решението на Съда на Европейската общност по този въпрос. Първоинстанционният съд се е произнесъл относно приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., и точно е съобразил тълкуването и прилагането на този текст в съответствие с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г., в което е отразено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", като насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст понятието "лични" следва да се разбира като посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. От актуалните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, тъй като към момента отсъстват основания към който и да е било район или провинция в Ирак да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия