Решение № 24 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2020 г.

Решение № 24 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

С Определение № 7 от 07.01.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване: 1. / по касационната жалба вх. № 3667/08.06.2020 г. на Б. П. Л. от [населено място] срещу въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 година, постановено по. В. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение на първата инстанция и искът на Б. П. Л. по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е отхвърлен за разликата над сумата 10 850 лв. до заявения пълен размер от 24 800 лв. 2. / по касационна жалба вх. № 3935/15.06.2020 г., заявена от П. Д. Т. срещу Решение № 130 от 30.03.2020 година постановено по гр. В. д. № 200/2019 година на Окръжен съд София, в частта с която същият е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303. 50 лв., съставляваща увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, са именно - дворно място с площ от 659 кв. м., УПИ , от кв. 63 "а" по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв. м., както и в частта, с която е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 10 850 лв., обезщетение за лишаване от ползването на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на 1/2 ид. част от делбения имот: дворно място с площ от 659 кв. м., УПИ , от кв. 63 "а" по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114, 35 кв. м., за период от 62 месеца, считан от 05.07.2013 г. и 3. / по насрещна касационна жалба вх. № 4669/06.07.2020 година на Б. П. Л., заявена чрез процесуалния представител адв. И. И. - САК срещу посоченото въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията от 20.02.2008 година на Б. Л. за сумата 80 000 лв. касаеща извършени подобрения в делбения имот, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.

В тези части, съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила.

Касационното производство е висящо по допуснатата до разглеждане по същество касационна жалба вх. № 3667/08.06.2020 г. на Б. П. Л. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. И. И. САК срещу въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 година, постановено по. В. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е обезсилил решението на районния съд, произнесено по иска на Б. П. Л. за присъждане на лихви по отношение на присъдените парични задължения по сметки, дължими от П. Д. Т., и е прекратил производството в тази му част.

Касационното обжалване е допуснато в частта, с която съдебният акт на районния съд е обезсилен и производството е прекратено в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросът за характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът се е произнесъл в противоречие със практиката на ВКС - Решение по гр. д. № 2572/2017 г. на ВКС, I г. о. и Решение по гр. д. № 4829/2014 г. на ВКС, II г. о.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост, основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

С отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК П. Д. Т. е оспорил касационната жалба на Б. Л., с довод, че в обжалваните части, въззивното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за нейното уважаване.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази доводите на касатора и възраженията на защитата на ответника по касация, в правомощията на чл. 293 ГПК, намира:

Производството е делбено, във втората фаза на делбения процес по извършването и по заявените претенции на страните по сметки.

Делбеният процес е иницииран от Б. П. Л. срещу П. Д. Т.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато да се извърши съдебна делба между бившите съпрузи Б. П. Л. и П. Д. Т. на дворно място с площ от 659 кв. м., УПИ **, от кв. 63 "а" по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ ЗП - 114, 35 кв. м. при равни права- по 1/2 идеална част.

Във втората фаза на делбения процес, с протоколно определение от 29.10.2018 година, районният съд е приел за разглеждане във втората фаза на делбата заявените от Б. Л. претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК – за извършени подобрения в делбения имот общо за сумата 198 187. 55 лв., за обезщетение за ползата от която е била лишена за нейната 1/2 идеална част от имота за времето от датата на исковата молба, общо за 62 месеца за сумата 24 800 лв., като месечната сума е в размер на 400 лв., заедно със законната лихва от същата дата.

Съделителят П. Т. е заявил искове по сметки по реда на чл. 346 ГПК за извършени от него подобрения и поддръжка в/на делбения имот в 17 пункта, общо за сумата 227 008. 32 лв., както и претенция на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за суми, присъдени с влезли в сила решения, но неизплатени законни лихви от ответника Б. Л. съответни на сумата 3893 лв. по гр. д. № 61624/2010 г. на СРС 26 с-в и на сумата 3 664. 50 лв. по гр. д. № 57775/2012 г. на СРС, 38 с-в, както и за сумите, произтичащи от изпълнителни дела, подробно описани по молбата на П. Т. ( л. 296-л. 300).

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично Решение № 271 от 28.11.2018 г. по гр. д. № 431/2013 г. на РС- Костинброд по извършване на делбата, в частта по сметките и е постановил ново решение, с което е 1. / осъдил П. Д. Т. да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303, 50 лв. ( двадесет и девет хиляди триста и три и о. 50 лв. ) част от увеличената стойност на делбения имот: дворно място с площ от 659 кв. м., УПИ **, от кв. 63 "а" по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114, 35 кв. м., в резултат от извършени в него подобрения, пропорционална на дела на П. Т. в съсобствеността, както и

1. / за сумата 10 850 лв. ( десет хиляди осемстотин и петдесет лв. ), обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от делбения имот: дворно място с площ от 659 кв. м., УПИ **, от кв. 63 "а" по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114, 35 кв. м., за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 г.

Със същото решение, окръжният съд е обезсилил Решение № 271 от 28.11.2018 г., по гр. д. № 431/2013 г. РС- Костинброд, в частта, с която е отхвърлен иска на Б. П. Л. за осъждане на П. Д. Т. да й заплати законната лихва върху сумата 24 800 лв. за времето от 05.07.2013 г. и прекратил производството по делото в тази му част.

Със същото решение окръжният съд е потвърдил Решение № 271 от 28.11.2018 г. по гр. д. № 431/2013 г. на РС- Костинброд в останалите обжалвани части, с които 1. / е отхвърлена претенцията по сметки на Б. П. Л. срещу П. Д. Т. за заплащане на разликата над 29 303, 50 лв. до пълния размер на разходите, вложени в подобренията в делбения имот от 198 187, 55 лв.; 2. / е отхвърлена претенцията по сметки на Б. П. Л. срещу П. Д. Т. за заплащане на разликата над 10 850 до пълния претендиран размер от 24 800 лв. на обезщетението за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от делбения имот за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 година.

Решението на окръжният съд е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която делбеният имот - дворно място с площ от 659 кв. м., представляващо УПИ **, от кв. 63 "а" по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114, 35 кв. м. е изнесен на публична продан, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки, предявени от П. Д. Т. срещу Б. П. Л., за заплащане на сумата 227 008, 32 лв. за подобрения в този имот.

По въпроса, обусловил извод за допускане на касационното обжалване

Искането се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросът за характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС. За да обезсили решението на първата инстанция в тази му част, въззивният съд приема, че претенцията за лихви е с правно основание чл. 86 ЗЗД, но поради лисата на уточнение относно начина на формиране, същият следва да бъде оставен без разглеждане.

Цитираните решения на ВКС, на които се е позовава касаторката, а именно Решение по гр. д. № 2572/2017 г. на ВКС, I г. о. и Решение по гр. д. № 4829/2014 г. на ВКС, II г. о., в мотивите при решаване на спора по чл. 31, ал. 2 ЗС по същество е прието, че по отношение на сумите, присъдени като обезщетение за ползата от която е била лишена, се дължи както законна лихва, считано от заявяване на иска за делба така и обезщетение по чл. 86 ЗЗД, когато такава е поискана и претенцията е ясно и точно формулирана. Това становище на съставите на касационния съд изцяло се споделя и от настоящият състав на ВКС. Законната лихва е акцесорно вземане, което се дължи наред с основното парично задължение. Когато законната лихва е поискана при заявяване на иска по основното вземане, същата няма характера на обезщетение за забава, поради което и няма задължение за страната да уточнява нейния размер или период, нейната изискуемост настъпва с влизане в сила на решението, а дължимостта и е от датата на предявяване на иска за паричното вземане до момента на пълното погасяване на същото, доколкото основателността и размера на това вземане са признати със съдебното решение.

По основателността на касационната жалба

С оглед на изложените общи мотиви, настоящият състав намира, че касационната жалба в частта, в която е допуснато касационното обжалване, е основателна.

Постановеният от въззивния съд съдебен акт за обезсилване решението на районния съд, произнесено по иска на Б. П. Л. за присъждане на законна лихви по отношение на присъденото парично задължения по сметки, съставляващо обезщетение за ползата на припадащата и се идеална част от общия (делбен) недвижим имот от която същата е била лишена, дължимо от П. Д. Т. и за прекратяване на исково то производството в тази му част, е неправилен, постановен в нарушение на процесуалните правила.

За да обезсили решението на първата инстанция и прекрати производството, въззивният съд е приел, че липсва надлежно упражнено право на иска защото " искът за мораторно обезщетение за минал период следва да бъде уточнен както по начин на формиране, така и по размер, което в случая не е направено".

Данните по делото сочат, че при предявяване на иска по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ищцата – касатор Б. П. надлежно е заявила и искането, наред с присъждане на претендираните суми (вземания) като за обезщетение за ползата от която е била лишена за нейната 1/2 идеална част от имота за времето от датата на исковата молба, общо за 62 месеца за сумата 24 800 лв. (при месечен размер на обезщетението от 400 лв., да и се присъди и законната лихва – "заедно със законната лихва от същата дата". Изводите на въззивния съд биха били правилни само ако Б. П. Л. бе заявила и иск по чл. 86 ЗЗД.

Без да разграничи и без правилно да определи, че не се касае до иск по чл. 86 ЗЗД, а само до искане за присъждане на законна лихва като имплицитна правна последица от дължимостта на заявеното главно вземане по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон.

Констатираните нарушение на въззивния съд на процесуалните правила и материален закон, налагат отмяна на въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 г. по. В. гр. д. № 200/2019 г.. на Софийски окръжен съд, в частта, с която окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е обезсилил решението на районния съд, произнесено по иска на Б. П. Л. за присъждане на лихви по отношение на присъденото парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, дължимо от П. Д. Т., както и на постановения диспозитив за прекратяване на производството в тази му част и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по същество по искането на Б. П. Л., като това произнасяне се съобрази с изложените по-горе съображения относно допустимостта на искането и неговата основателност, както и с присъдения размер на главното вземане, присъдено в влязлото в сила решение на въззивния съд по иска на Б. П. Л. по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия