Решение № 13364 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2017 г.

Решение № 13364 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на К. В. срещу решение № 4445/03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 7347/2016 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) № 0238 от зас. № 084 проведено на 06.06.2016 г., В ЧАСТТА, относно определения процент (%) трайно намалена работоспособност (ТНР) по сърдечно – съдови болести (ССБ). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са доводи за непълнота на доказателствата относно определения % ТНР и неправилно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени експертното решение, в обжалваната част или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при допускане на доказателствата, необходими за установяване на релевантни за решаване на спора обстоятелства. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски. Ответниците – Национална експертна лекарска комисия – С. (НЕЛК), ТП на НОИ – С. град и "К. Б." ЕООД не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за подробно мотивирано, въз основа на анализ на представените документи и извършен преглед на лицето, с оглед определяне вида и степента на увреждане съобразно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Поддържа се становище за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон и обоснованост, обуславящи оставянето му в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е ЕР на НЕЛК № 0238 от зас. № 084 проведено на 06.06.2016 г., В ЧАСТТА, относно определените 40 % ТНР по ССБ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1151 от зас. 080/27.04.2016 г., с което е извършено преосвидетелстване, след осъществен преглед и оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане 46 % ТНР, за срок от три години. Първоинстанционният съд намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, във вр. с чл. 106, ал. 2 ЗЗ и в законоустановената писмена форма. Решението е взето от специализиран състав по УНГ болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. По делото са приети две експертни заключения по назначени съдебно-медицински експертизи. Заключенията са кредитирани от съда като компетентни, обосновани и обективно изготвени, в съответствие със събраните доказателства, вкл. и представените от жалбоподателя такива, които са подробно обсъдени от вещите лица. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че по отношение на преценката на установеното увреждане и стадия на неговото развитие, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит както и определянето на крайния процент намалена работоспособност при спазването на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, не е налице противоречие между приетите в съдебното производство експертни заключения и оценката на работоспособността в административното производство. Въз основа на горното е обоснован извод за правилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения акт, в обжалваната част. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначени са необходимите поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, две съдебно – медицински експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Приетите от първоинстанционния съд съдебно-медицински експертизи сочат на осъществена обективна преценка на здравословното състояние на жалбоподателя към момента на освидетелстването му от НЕЛК, респ. ТЕЛК. Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност са определени въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. От заключенията по приетите съдебно - медицински експертизи се установява, че процентът на ТНР на жалбоподателя по отношение на сърдечно-съдовите заболявания по оспорваното ЕР на НЕЛК е в съответствие с отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза към дата 06.06.2016 г. - 40% ТНР /част IV, раздел 2, т. 1 във връзка с част IV, раздел 1, точка 1 и част IV, раздел 6, т. З/ - 40 % ТНР по ССБ. Обоснован е извод, че НЕЛК е определил максимално допустимия % ТНР при представения от пациента ВЕТ-резултат. Отлично изпълнените ВЕТ при освидетелствания - 125 през годините след 2003 г и 150 вата /на 31.03.2016 г. / са квалифицирани като изключително постижение, постигано от единици и сочат запазен коронарен резерв-липса на функционален дефицит /въпреки преживения СТЕМИ и стентирането на Д1 и висок физически капацитет. Подчертано е, че наличието на стент задължава НЕЛК да определи 30% ТНР, което е изпълнено. Вещото лице д-р Б. в своето заключение подчертава, че наличието на заболяване само по себе си не означава инвалидизация. Инвалидизацията се определя от степента на функционален дефицит, който заболяването предизвиква, към момента на освидетелстването. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съгласно чл. 170 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Видно от процесното ЕР, в обжалваната част, същото е мотивирано като са изложени конкретни фактически и правни основания, обосновали издаването му, които са подкрепени от доказателства. Изводите на органа са потвърдени и от заключенията на вещите лица, извършили две последователни съдебно – медицински експертизи. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно избирателно отношение на първоинстанционния съд при преценката на доказателствата. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. При определяне на задачата на допълнителната съдебно – медицинска експертиза, първоинстанционният съд уважава исканията на оспорващия и изрично постановява да се отговори повторно на първоначално поставените въпроси, като се вземат предвид освен медицинските документи, представени с преписката и становището на наблюдаващия лекар, специалист по кардиология, вътрешни болести и здравен мениджмънт – д-р Л. Ш. и представената епикриза от 04.05.2016 г. Видно от представения кардио стрес – тест, същият е от дата 31.03.2016 г. и в него изрично е вписано, че е преустановен при завършена 1 мин. от натоварването поради задух и умора, без сигнификантни за исхемия ST промени, без ритмични и проведени нарушения. Изрично е установено, че възстановителният период е протекъл нормално. В представената епикриза от I УНГ с профил Онкологични заболявания от 04.05.2016 г. в анамнезата се "изказва мнение за Полицетемия вера". Жалбоподателят е постъпил на 02.05.2016 г., два дни след проведения стрес – тест. В анамнезата на епикризата е вписано, че болният е постъпвал многократно в клиниката по повод кървене от носа, хронично гноетечение от лявото ухо със световъртежни инциденти /десностранна вестибулопатия/. Състоянието на пациента е отдадено на преживени негативни емоции, стрес и повишено кръвно налягане. Наведените от касатора доводи за пряка непосредствена причинно - следствена връзка между проведения кардио стрес - тест и постъпването му в болница за периода 02. 05-04.05.2016 г. са предмет на разглеждане от втората съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице д-р Д. Б. – специалист по вътрешни болести и кардиология в заключението си обсъжда и отговаря на наведените от жалбоподателя доводи относно въпроса за процента ТНР във връзка с установената диастолна дисфункция. Изведено е, че липсва систолична ЛК дисфункция – пациентът е с ФИ над 60 % от началото на заболяването. Сърдечната недостатъчност – СФИ /наличие на диастолна ЛК дисфункция по типа на нарушена релаксация/ при пациента е установена в резултат на наличната дългогодишна високостепенна АХ. В заключение, вещото лице обосновава извод, съобразно който определените от НЕЛК 40 % ТНР на жалбоподателя към дата 06.06.2016 г. представлява адекватна оценка на състоянието на пациента към тази дата. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,