Решение № 41 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2017 г.

Решение № 41 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 207 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д № 3450/2018 г. на І г. о. на Върховния касационен съд е отменено решение № 34 от 14.05.2018 г. по настоящето дело в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. М. Н. против решение № 349 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 1361/2016 г. на Старозагорски окръжен съд по иска по чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата 1350 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж и мазе за периода 07.10.2013 г. - 07.07.2014 г. и делото е върнато на настоящия състав за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение по този иск. Касационното производство е образувано по жалба на Х. М. Н. срещу решение № 349 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 1361/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея против М. И. С. и Г. Д. М. искове както следва: 1 за установяване собствеността върху 1/2 ид. ч. от таванско помещение, съставляващо прилежаща част към апартамент на [улица], ет. 2 в [населено място]; 2 за установяване собствеността и предаване владението върху гараж в същата сграда на приземния етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** и върху мазе, принадлежащо на апартамент № *, с посочени граници; 3 за осъждане на ответниците да заплатят 1350 лв. обезщетение за лишаването от ползване на горепосочените гараж и мазе за период от 07.10.2013 г. до 07.07.2014 г.; 4 за осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да премахнат стена от итонгови блокчета в мазето, посочено по-горе, явяващо се принадлежност към апартамент № *. С постановеното решение № 34 от 14.05.2018 г. по настоящето дело са уважени предявените установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от таванското помещение, ревандикационите искове за мазето и за гаража, както и иска по чл. 109 ЗС за премахване на изградената в мазето преградна стена от газобетонови блокчета "итонг", разделяща го на две части. С оглед на това и предвид отменителното определение по ч. гр. д. № 3450/2018 г. на І г. о. на ВКС, то предмет на настоящето решение е иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на мазето и гаража. Искът е предявен като обусловен от изхода на производството по иска за собственост за тези обекти. Тъй като искът за собственост на мазето и гаража е уважен с влязло в сила решение, то са налице предпоставките за уважаване и на претенцията по чл. 59 ЗЗД. Ищцата е собственик на двете помещения от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на 07.10.2013 г., а не се спори, че вещите са били във владение на ответниците като по този начин ищцата е била лишена от възможността да ги ползва. Дължимото от ответниците обезщетение за лишаването от ползване следва да се определи на база средната пазарна наемна цена на обектите. Според приетата техническа експертиза на вещото лице П. С. /л. 129 и сл. от първоинстанционното дело/ размерът на пазарния наем за исковия период от 07.10.2013 г. до 07.07.2014 г. е в размер на 1248, ЗЗ лв. В този размер искът е основателен, а до пълния предявен размер от 1350 лв. подлежи на отхвърляне. Въз основа на изложеното следва да бъде постановена отмяна на обжалваното въззивно решение в частта му по иска по чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 1248, ЗЗ лв., а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 1350 лв. въззивното решение следва да остане в сила. При този изход ищцата има право на направените разноски за производството, касаещи уважените искове. Според представения списък разноските за касационната инстанция са 1198 лв. От тях с решението от 14.05.2018 г. са присъдени 898 лв. като са приспаднати 300 лв., които съставляват полагащото се минималното адвокатско възнаграждение по иска по чл. 59 ЗЗД. В съдебно заседание на 19.03.2019 г. пълномощникът на жалбоподателката заяви, че претендира само разноски за държавни такси. Тези разноски са присъдени с предходното касационно решение. Поради това с настоящето не следва да се присъждат нови разноски. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 349 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 1361/2016 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД, предявен за 1350 лв., е отхвърлен за сумата 1248, ЗЗ лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА М. И. С. ЕГН [ЕГН] и Г. Д. М. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Х. М. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 1248, ЗЗ /хиляда двеста четиридесет и осем цяло и тридесет и три стотни/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените й мазе, в жилищната сграда на [улица] [населено място], при съседи: улица, стълбище, двор и гараж към втория етаж и на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, разположен в същата жилищна сграда, при съседи: улица, мазе към първия етаж, мазе към втория етаж и гараж към първия етаж, за периода 07.10.2013 г. до 07.07.2014 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен над уважения размер от 1248, ЗЗ лв. до предявения такъв от 1350 лв. Решението е окончателно.