Решение № 9856 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2009 г.

Решение № 9856 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, срещу Решение № 250/ 05.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1419/08 г., по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отменен Ревизионен акт № 2051/02.07.2008 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден изцяло с Решение № РД-10-246/18.08.2008 год. на Директор на Дирекция "ОУИ" -Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че незаконосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 132 и сл. от ДОПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Тампа трейд БГ" ЕООД -гр. Бургас, представлявано от адв. Мутафов, моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2051/02.07.2008 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден изцяло с Решение № РД-10-246/18.08.2008 год. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който на "Тампа трейд БГ" ООД -гр. Бургас, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за периодите м. 03, м. 04, м. 07 и м. 10 2004 год., както и корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2004 год., ведно с лихвите за забава. За да отмени обжалвания акт АС е приел, че процесната ревизия е извършена чрез надлежно възлагане по реда на чл. 134, ал. 4, във вр. с чл. 133, ал. 2 от ДОПК, за установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2003 - 31.12.2004 год., задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2003 - 31.12.2004 год. и задължения за ДДС за периода 12.02.2004 год. - 31.10.2005 год. Ревизията е приключила с издаването на процесния ревизионен акт, с който на "Тампа трейд БГ" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС за процесните периоди общо в размер на 78 464 лв. и задължение за корпоративен данък за 2004 год. в размер на 82 394, 59 лв., ведно с дължимите лихви за забава. Преди да разгледа спора по същество съдът е обсъдил и приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради липса на предпоставките по чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил безспорното в тази насока обстоятелство, че за процесните периоди и ревизирани задължения, на жалбоподателя са извършвани предходни ревизии, приключили с неоспорвани по съдебен ред и влезли в сила ДРА № 2187/23.11.2005 год. и ДРА № 1656/16.02.2005 год. С ДРА № 1656/16.02.2005 год. са ревизирани задължения за ДДС, включително и за процесиите периоди, анализирани са извършените от данъчнозадълженото лице сделки с недвижими имоти, като констатациите на органа по приходите не са се отклонили от декларираното от данъчния субект и процесните периоди са с резултат за възстановяване на ДДС. С ДРА 2187/23.11.2005 год. са ревизирани задължения за корпоративен данък за отчетните 2003 год. и 2004 год., като конкретно за процесната в случая 2004 год., е установено нулево задължение за този данък. Съдът е обсъдил мотивите изложени в Решение № 22/05.12.2007 год. за възлагане на настоящата ревизия по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, а именно, че в хода на друга висяща ревизия, в резултат на изготвена експертна оценка, ревизиращият екип е установил, че търговското дружество е извършило продажба на недвижими имоти на цени по-ниски от пазарните. Посочените "нови обстоятелства" съдът е приел, че не са такива по смисъла на чл. 133 ал. 2 т. 1 от ДОПК, тъй като са били налице и при провеждането на първоначалните ревизии, приключили с влезлите в сила ДРА. Предпоставка за изменение на определените вече данъчни задължения е наличието на открити след влизането му в сила нови обстоятелства, които са от значение за определяне на данъчните задължения и са съществували към момента на издаването на акта, но не са могли да бъдат известни на данъчния орган, какъвто не е настоящия случай. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно е обстоятелство, че за процесните периоди и ревизирани задължения, на дружеството - ответника по касационната жалба са извършвани предходни ревизии, приключили с неоспорвани по съдебен ред и влезли в сила ДРА. Възприетите от органа по приходите "нови обстоятелства" по смисъла на закона - чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК представляват нови стойности на пазарната оценка на недвижими имоти, продажбите на които са реализирани във вече ревизирани данъчни периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ал. 2, т. 1 от ДОПК задължението за данъци се изменя когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт. Разпоредбата, така както е приел и АС изисква откритите нови обстоятелства, да не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт. В конкретния случай безспорно при извършените ревизии на ДЗЛ, органа по приходите е разполагал с процесуалната възможност и е бил задължен да установи пазарните цени на продадените от дружеството недвижими имоти и да констатира тяхното несъответствие, което е установено в хода на друга висяща ревизия, в резултат на изготвена експертна оценка. Както многократно е приемал ВАС и по повод на разпоредбата на чл. 115 ал. 2 т. 1 от ДПК (отм.), неизпълнението на задълженията на органа по приходите при извършване на ревизия не е основание за изменение на установени задължения с влязъл в сила РА. Този извод се налага от факта, че е налице извънреден способ за изменение на данъчното задължение, поради което основанията за прилагането му следва да се прилагат стриктно. Както правилно е приел АС с влизане в сила на ДРА се изчерпват правомощието на данъчния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос относно определяне на данъчните задължения за дадения период на конкретния данъчен субект и това осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е данъчният ревизионен акт. В случая липсват обстоятелства, които да са поставили в невъзможност данъчният орган да узнае правнозначимите факти за правилното определяне на публичните задължения при извършване на ревизиите, въз основа на които са издадени влезлите в сила ДРА. В тази насока са неоснователни доводите в касационната жалба, свързани с факта, че новите обстоятелствата стават известни в хода на последващо ревизионно производство, тъй като както беше посочено изискването на разпоредбата на ДОПК е не да е налице новооткрито обстоятелство (новосъздадено), а да е новооткрито поради невъзможност да бъде известно на органа по приходите в процеса на първоначално извършената ревизия. В тази насока както е приел и АС, както при сега действащия ДОПК, така и при действието на ДПК (отм., в сила за ревизираните периоди) органът по приходите е длъжен да събере и изследва всички необходими данни от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение