Решение № 6122 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2013 г.

Решение № 6122 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ГБМ" АД, гр. Средец, подадена чрез упълномощен адв. Ценов, против решение № 4572 от 8.07.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 16 състав, по адм. д. № 3667/2012 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени процесуални нарушения при съобразяване доказателствената стойност на приетите доказателства и противоречие с материалния закон. Касаторът оспора изводите на първоинстанционния съд и причината за отказа от финансово подпомагане - формално установено застъпване на площи с друг заявител, който според жалбоподателят е без необходимите ресурси за обработване на земите и без намерение за това. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е дал приоритетно значение на формата пред съдържанието. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и атакувания отказ на Държавен фонд "Земеделие", като претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изяснил релевантните за спора факти, като мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните нормативни регламенти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4572 от 8.07.2013 г. е отхвърлена жалбата на "ГБМ" АД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/806 от 26.01.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и "ГБМ" АД - гр. Средец е осъдено да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 550 лева, представляваща направените във връзка с делото разноски. За да достигне до този резултат Административен съд - София - град е констатирал, че с процесния индивидуален административен акт е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 114870,92 лева на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г., във връзка с чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Освен това ДФЗ - РА е отказал финансово подпомагане по НДП в размер на 83508,94 лева на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г., във връзка с чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Към писмото е приложена таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане и в текста под таблицата е обяснен начинът, по който е изчислен размерът на финансовото подпомагане. Освен това с атакуваното уведомително писмо на кандидата са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП - 39969,67 лева и по НДП - 29057,18 лева. Съдът е констатирал, че по СЕПП и СНД за кампания 2008 г. земеделският производител е заявил 898,34 ха, но след приспадане на недопустимите площи, вследствие на резултатите от административна проверка и проверка на място от общо 312,58 ха се получава допустима площ от 585,76 ха, с оглед на което съотношението между наддекларираната площ - 312,58 ха към реално годната за подпомагане площ - 585,76 ха дава процент на наддеклариране - 53,36 %. В мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съобразно изискванията на чл. 20а във връзка с чл. 11а и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП. Констатирано е, че уведомителното писмо е мотивирано и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, тъй като актът е издаден на основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и съдържа отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. В процесния случай са установени предпоставките за отказа за оторизация - двойно заявени площи, установени с административна проверка - 302,01 ха и разлики между заявена и измерена на място площ, установена с проверка на място - 10,57 ха, в резултат на което общият размер на недопустимите за подпомагане площи след административни проверки и проверка на място възлиза на 312,58 ха. Основният правен спор е относно двойно заявените площи, включени в четири БЗС с № 65560-59-4, № 65560-65-1,№ 56660-66-1 и № 65560-69-1, относно които Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ при осъществена административна проверка е установила двойно заявени площи с обща площ от 302,01 ха с друг кандидат. След установеното двойно заявяване до дружеството - жалбоподател е изпратено уведомително писмо изх. № 01-022/1072 от 19.08.2008 г., с което на земеделския производител е предоставен 10 - дневен срок, като изрично е вписано, че следва да представи документи, доказващи правото на ползване върху посочените площи. Безспорно е, че на 25.08.2008 г. упълномощен представител на дружеството е подал декларация за изясняване на принадлежността на площите и ясно е вписал, че не прилага доказателства - документи, относно ползването на спорните парцели. Другият кандидат обаче е подал декларация на 2.09.2008 г. за изясняване на принадлежността на същите площи, като към нея е приложил документи, доказващи правото на ползване на посочените двойно декларирани БЗС. При тези данни първоинстанционният съд е счел, че не следва да обсъжда в правните си изводи представените в хода на съдебния процес писмени доказателства от страна на "ГБМ" АД, както и показанията на двамата свидетели, разпитани по делото. Освен това съдът е изслушал съдебно- техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета по делото, но съдът не я кредитира. Във фактическата част от решението съдът е отразил, че вещото лице след извършен анализ на документите по делото и получената информация при направените справки е посочило, че границите и съответно площите на очертаните от двамата кандидати парцели /БЗС/ с № 65560-65-1,№ 56660-66-1 и № 65560-69-1 съвпадат напълно и общият размер на недопустимите - измерени и двойно заявени площи, установени от РА за кампания 2008 г. по заявлението на "ГБМ" АД е в размер на 312,58ха. Първостепенният съд е счел, че определящо значение за изхода на спора е приложената по делото декларация от дружеството - жалбоподател за изясняване на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, в която кандидатът в графата "Описание на документите" е записал "Не прилагам". Административиният съд София - град е преценил, че представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства - договори за осъществено ползване върху спорните парцели е следвало да бъдат приложени от кандидата към посочената декларация в предоставения 10-дневен срок за отстраняване на нередности, а не едва във фазата на съдебното обжалване, като видно от датирането им - 2007 г., същите е следвало да са на разположение на кандидата, ползвайки ги да черпи благоприятни последици от тях при подаването на посочената декларация. Оттук е изведено заключение, че административният орган, в хода на валидно проведено административно производство, правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, защото административната проверка на ИСАК и проверката на място, както и уведомяването за резултатите от тях са извършени при спазване на нормативните изисквания на българското и европейското законодателство и е налице надлежно уведомяване за резултатите от проверката. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. При постановяване на съдебното решение обаче, са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната му. Върховният административен съд би могъл да сподели тезата на първоинстанционния съд, само в случай, че в хода на процеса е установено, че на другия кандидат, който също е заявил спорните четири БЗС, ДФЗ - РА е оторизирала претендираните суми и последният е получил финансово подпомагане за същите парцели. Единствено в тази хипотеза е безпредметно обсъждане на приетите в хода на съдебното производство доказателства: съдебно- техническа експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, защото би се достигнало евентуално до недопустимо финансово подпомагане на двама различни кандидати за едни и същи БЗС за кампания 2008 г. В случая обаче първостепенният съд не е изследвал този правнорелевантен факт, а изцяло е изключил от правните си изводи събраните в хода на съдебното производство доказателства, описани по- горе. При това положение настоящият съдебен състав счита, че неизясняването на този въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора, е опорочило разглеждането на делото и законосъобразното и обосновано произнасяне по претенцията на дружеството - жалбоподател. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указание за изискване на информация от ответния административен орган относно финансовото подпомагане за 2008 г. на земеделския производител, който също е заявил спорните четири БЗС, като при наличие на влязъл в сила акт, съдържащ постановен отказ за подпомагане на този кандидат, първостепенният съд следва да изложи правни изводи и да обсъди поотделно и в съвкупност приетите в хода на съдебния процес доказателства - експертиза, писмени и гласни доказателства. С оглед изхода на спора касационният състав не се произнася по претендираните от страните разноски. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,