Решение № 2599 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16092/2011 г.

Решение № 2599 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16092/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Емил Иванов Димитров срещу решение № 1748/12.07.2011 г. по адм. д. № 1133/2011 г. на Административен съд гр. Варна и срещу определение № 4638/09.09.2011 г. по същото дело. Счита обжалваните съдебни актове за неправилни като противоречащи на материалния закон. Претендира отмяната им. Ответникът началникът на РДНСК-Североизточен район-Варна чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът община Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № ДК-02-СИР-30/27.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж - уширение и остъкляване на балкон от южната фасада на ап. 2, находящ се на първи етаж на бл. 29, вх. А, ж. к. Трошево, град Варна. С обжалваното определение съдът е осъдил касатора да заплати на община Варна като заинтересована страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Безспорно се касае за строеж, а не за допълващо застрояване, тъй като достроената и пристроена тераса следва режима на основния обект - в случая апартамент - жилище. Строителството е извършено през 1998 г. без строителни книжа. Извършеният строеж изменя южната фасада на блока, тъй като е от към тази фасада на блока, която е отредена да озеленяване. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на строежа. За строежа няма деклариране по § 16, ал. 2 и 3 или по § 184 ПЗРЗУТ, поради което същият не е търпим и подлежи на събаряне. Предвид изложеното обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да се остави в сила. Решението е недопустимо в частта му като постановено при участието на община Варна като заинтересована страна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - съсобственици на строежа или собственици или съсобственици на терена, в който е изграден приетият за незаконен строеж. Ето защо такива лица не са легитимирани да участват като заинтересовани в производството по оспорване на административен акт със съдържание като обжалваната заповед, тъй като никой не може да претендира неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Изтъкнатите аргументи са относими и към обжалваното определение. Недопустимо е присъждане на възнаграждение на лице, което не е легитимирано да участва в процеса. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение