Решение № 4855 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2011 г.

Решение № 4855 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от началника на Висше военноморско училище /ВВМУ/ "Н. Й. Вапцаров", гр. Варна; от Петър Янев Петров, жив. в гр. Варна и от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ срещу решение № 10955/28.07.2011 г. по адм. дело № 9194/2010 г. на тричленен състав на Върховия административен съд, седмо отделение. Касаторът - началникът на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", гр. Варна, обжалва решението в частта, с която е прието за установено, че ВВМУ в качеството си на работодател с определянето и заплащането на основно месечно възнаграждение на Петър Янев Петров е осъществило пряка дискриминация по признак "обществено положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ и наложените принудителни административни мерки на началника на ВВМУ, а именно: 1. Да изравни основните месечни възнаграждения на огнярите - цивилни служители в парова централа с тези на огнярите - военнослужещи в същото звено. 2. Да измени основното месечно възнаграждение на Петър Янев Петров съобразно образователните изисквания и ръководните функции на заеманата длъжност. Касаторът иска отмяната на решението в тази му част, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, същият взема становище за неоснователност на касационната жалба на Петър Петров и не взима становище по касационната жалба на КЗД. Касаторът - Петър Янев Петров, жив. в гр. Варна, обжалва решение в частта, с която частично е прекратено производството по делото и в частта, с която частично е отменено решението на КЗД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно в атакуваните от него части, иска отмяната им и отхвърляне на жалбите срещу решението на КЗД. Петър Петров взима писмено становище за неоснователност на жалбата на началника на ВВМУ и основателност на жалбата на КЗД, иска присъждане на всички разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. Касаторът - КЗД, чрез процесуален представител, обжалва решението в частта, с която е отменено частично решението на КЗД като поддържа оплаквания за неправилност - необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната й и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД. КЗД намира жалбата на началника на ВВМУ за недопустима и не оспорва жалбата на Петър Петров Ответникът по касационните жалби - Министерски съвет, не взима становище. Ответникът - Министърът на отбраната, чрез процесуални представители взима становище, че решението е правилно в частта, с която е отменено решението на КЗД е неправилно в прекратителната си част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на ВВМУ и основателност на другите две касационни жалби. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационните жалби по наведените в тях касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", гр. Варна, е недопустима. Съдът е констатирал, че решението на КЗД не е обжалвано в описаните от началника на ВВМУ части - а именно относно установяването, че ВВМУ е осъществило дискриминация по отношение на Петър Петров и двете принудителни административни мерки - предписания с адресат началника на ВВМУ, поради което правилността на тези части не следва да се обсъжда. Подадената жалба от министъра на отбраната до първоинстанционния съд в тази част е приета за недопустима, тъй като министърът не е адресат на оспореното решение и то не рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера, поради което жалбата на министъра е оставена без разглеждане в тази и част и производството по нея е прекратено. Липсва диспозитив в решението, с който да е отхвърлено оспорване по тези части на решението на КЗД, поради което касационната жалба е без предмет. Началникът на ВВМУ не е формулирал петитум за отмяна на решението относно прекратителния диспозитив по отношение на оспорването на министъра. Предвид изложеното касационната жалба на началника на ВВМУ следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по нея да се прекрати на основание чл. 215, т. 2 от АПК. Касационната жалба на Петър Янев Петров е недопустима в частта, с която се оспорва прекратителния диспозитив в решението. Видно от гореизложеното частичното прекратяване на производството по жалбата на министъра води до благоприятни за Петров правни последици при влизането си в сила - влизане в сила на решението на КЗД по отношение на частите, които министърът е оспорил и които установяват извършена дискриминация на ВВМУ спрямо Петров и двете принудителни административни мерки - предписания с адресат началникът на ВВМУ, описани по-горе. Поради липса на правен интерес касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази и част и производството по нея да се прекрати, на основание чл. 228 АПК вр. чл. 159, т. 4 от АПК. Касационните жалби на КЗД и Петър Янев Петров срещу частта от съдебното решение, с което частично се отменя решението на КЗД са допустими, като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество са основателни. За да постанови тази част на решението си, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че Петър Янев Петров работи като гражданско лице по трудово правоотношение във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", гр. Варна, на длъжност "ръководител обособено звено Парова централа". Съгласно представените данни за щатното разписание на паровата централа в същото фигурират 1 ръководител, 1 технически сътрудник и 4 огняри - общо 6 граждански лица и 4 огняри - кадрови военнослужещи. Размерът на основните трудови възнаграждения на заетите лица в звеното са: на Петров като гражданско лице на длъжност "ръководител обособено звено" - 470 лв., на гражданските лица на длъжност "огняр на парен котел" - 360 лв., на кадровите военнослужещи на същата длъжност - 546 лева. За длъжността "ръководител на обособено звено" се изисква висше инженерно образование и професионален опит минимум 5 години, а за заемане на длъжността "огняр" - средно образование и длъжността е изпълнителна по характера си - обезпечаване функционирането на централата чрез обслужване на котлите. Според решението на КЗД независимо дали длъжността се заема от гражданско лице или редник, се изисква средно образование, а функционалните задължения в мирно време са еднакви. Комисията неправилно е приела, че в този случай е била налице основание за приложение разпоредбата на чл. 275, ал. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС (отм.) и аналогичната разпоредба на чл. 297, ал. 2 от ЗОВС, съгласно която, когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни. Тези длъжности се определят от министъра на отбраната, но същият не издавал такъв акт. Комисията според първоинстанционния съд неправилно е приела с решението си за установено, че министърът на отбраната не е изпълнил вменените му задължения по чл. 275, ал. 3 от ЗОВС (отм.) и чл. 297, ал. 3 от ЗОВС, което е довело до определяне и изплащане на по-ниски по размер основни месечни възнаграждения на цивилните служители на длъжността огняр в сравнение с тези на кадровите военнослужещи - редници огняри и заварчици, всички заети в паровата централа на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", с което е осъществил пряка дискриминация по признак обществено положение по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на заетите в това звено цивилни служители и е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; и са наложени на министъра на отбраната на РБ на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки с оглед преустановяване на установените с настоящото решение нарушения и за отстраняване на вредните им последици, като му предписано: 1. да определи длъжностите, за които се прилага разпоредбата на чл. 297, ал. 2 от ЗОВСРБ. 2 да предложи на Министерски съвет на РБ изменения в подзаконовата нормативна уредба, регулираща основните месечни заплати на военнослужещи и цивилни, така че да се осигури практическото приложение на разпоредбата на чл. 297, ал. 2 от ЗОВСРБ за равни основни месечни възнаграждения на цивилни и военнослужещи на длъжности с еднакви образователни или функционални изисквания, като е определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. 30-дневен срок за предприемане на мерки за изпълнение на решението. Този си извод първоинстанционният съд е мотивирал с различието в правоотношенията по изпълнение на военна служба и правоотношенията с цивилните служители по служебно правоотношение и цивилните служители по трудово правоотношение и различните нормативни актове и норми с различно съдържание, уреждащи различния статут на тези три категории трудещи се. Приел е, че за всяко различно правоотношение има различна функционална характеристика, различни образователно- квалификационни изисквания. Спецификата на военната служба налага на лицата, изпълняващи военни задължения, да преминават специална военна подготовка, по отношение на тях има специфични изисквания за заемане на длъжността - физически, възрастови и ограничения за заемане на конкретна длъжност, произтичащи от придобиването на определена военна квалификация в учебните заведения на МО. Такива изисквания няма към цивилните лица при заемане на съответната длъжност в МО и неговите структури. В този контекст частичното припокриване на трудовите функции не означава еднаквост на труда по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., при който работодателят е длъжен да осигури еднакво възнаграждение. Възнагражденията за положен труд от военнослужещите и цивилните се формират по различен начин по силата на закона - чл. 212, ал. 1 - 3 от ЗОВСРБ за военнослужещите и чл. 295 ЗОВСРБ за цивилните служители. Основното месечно възнаграждение на военнослужещите е в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерите на основното месечно възнаграждение се определят с акт на Министерския съвет, а базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент, посочен в текста на закона. В чл. 295 от ЗОВСРБ е посочено, че брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, визирани в чл. 296 и сл. от ЗОВСРБ. В зависимост от вида правоотношение - служебно или трудово, основното възнаграждение се определя по правилата на Закона за държавния служител или Кодекса на труда. Поради изложеното съдът е приел, че констатираното различие в определения размер на основното възнаграждение на военнослужещите и цивилни лица в обособеното звено "Парова централа" към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" не съставлява пряка дискриминация на гражданските лица по признак обществено положение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като различното третиране се дължи на законова причина - различния нормативно регламентиран статус на лицата, който предопределя различен подход при формиране на получаваното от тях възнаграждение. Решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно в тази си част. Съпоставката между изискванията за образование и функционалните задължения на подчинените на Петров, граждански лица и кадрови военнослужещи, на длъжности огняр, сочи, че те са идентични, както правилно е установила КЗД в решението си. Независимо дали длъжността се заема от гражданско лице или редник се изисква средно образование, а функционалните задължения в мирно време са еднакви, което се установява от длъжностните характеристики и организацията на работа в паровата централа. Гражданските лица и редниците по време на отоплителния сезон работят на смени и осигуряват функционирането на котлите чрез тяхното обслужване. Извън отоплителния сезон редниците дават наряди, за които им се начисляват допълнителни възнаграждения за дежурства съобразно чл. 214, ал. 1 ЗОВСРБ и Наредба Н-15/27.04.2010 г. и същите не се вземат предвид при определяне на размера на основаното възнаграждение. Видно от длъжностните характеристики редниците нямат специфични задължения за военно време. В случая са били налице условията за прилагане на действалите към момента на постановяване на решението на КЗД разпоредби на чл. 297, ал. 2/ отм. ДВ, бр. 23/2011 г., в сила от 22.03.2011 г./ от ЗОВСРБ според която, когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно- квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни. Министърът на отбраната не е изпълнил задължението си по чл. 297, ал. 3 /отм. ДВ, бр. 23/2011 г./ от ЗОВСРБ да определи длъжностите, за които се прилага чл. 297, ал. 2 от ЗОВСРБ. Цивилните и кадровите военнослужещи огняри във ВВМУ полагат еднакъв труд, за който възнаграждението не е равно в противоречие с чл. 14, ал. 1 от ЗЗД. Обосновани са изводите в решението на КЗД, че е налице пряка дискриминация, основана на общественото положение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Изменението на ЗОВСРБ, последвало решението на КЗД, е ирелевантно при преценка материалноправната законосъобразност на оспорения административен акт. Налице са били основанията за налагане на принудителните административни мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на министъра на отбраната, даване на задължителни предписания за преустановяване на установеното нарушение и отстраняване на вредните му последици. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата на министъра на отбраната и въоръжените сили срещу спорните части от решението на КЗД. Независимо от изхода на делото на касатора Петров не могат да бъдат присъдени разноски, тъй като същият не доказва да е направил такива по делото и не е упълномощавал адвокат. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 2 от АПК, чл. 228 АПК вр. чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, петчленен състав на втора колегия но Върховния административен съд,