Решение № 6191 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2016 г.

Решение № 6191 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. /ДДОДОП/ срещу решение № 1157/08.06.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3177 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615000189-091-001/09.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за сумата над 830 лева до 36 705.22 лева и за закъснителните лихви над 129.91 лева до 5 745.19 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Възсъздава изводите си от решението постановено при оспорването на РА по административен ред, за да обобщи пропуснатите от съда противоречия в доказателствените източници и разколебаното заради това доказване от данъчно задълженото лице на осъществяването на доставките, по които е упражнило отреченото от администрацията право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на оспорената част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - Т. М. П., чрез повереника си адв. Н. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С частта от РА, отменена от АС П., са установени в тежест на Т. П. задължения за ДДС в общ размер 35 875.22 лева с лихви за забава в общ размер 5 615.28 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2013 г. и м. 04, 05 и 06.2014 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Агробулд" ООД, "Б. Б." ЕООД и "Инвестиционна компания Гласкок" ЕООД с предмет на доставките стоки - различни видове зърно. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчика и превозвачите, посочени в товарителниците и на информация от притежателя на средството за измерване по кантарните бележки; на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в поддържани от НАП информационни бази данни. Възприети са противоречия и непълноти в писмените доказателствени средства, което е повлияло на убедителността им. Изводи във вреда на РЛ са направени от отсъствието на двама от доставчиците от адресите им за кореспонденция; отсъствието на информационна следа за транспорта за двама от доставчиците; пропускът на доставчиците да отразят част от данъчните документи в отчетните регистри по ЗДДС. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на жалбоподателя спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Агробулд" ООД, "Б. Б." ЕООД и "Инвестиционна компания Гласкок" ЕООД. Съдът е концентрирал спора по фактите до прехвърлянето на собствеността върху стоките по фактурите. Заключил е, че този факт е установен несъмнено с писмените доказателствени средства, които е обсъдил за всеки от доставчиците. Установяванията на съда по доставките на "Агробулд" ООД са за съществуващ договор от 26.05.2014 г. между него и жалбоподателя за покупко-продажба на 11,760, т. слънчогледово кюспе и 19,550, т. соев шрот. Предаването на стоките е удостоверено с приемо-предавателни протоколи от 26.05.2014 г. и от 29.05.2014 г. /това са и датите на фактурите/. Превозът е осъществен от "Фемилен" ЕООД, обвързан от договор с доставчика. За превоза са съставени товарителници и пътни листове. Фактурата за транспорта е от 31.12.2014 г. Измерването на стоките е отразено в кантарни бележки, издадени от "СМБЕ" АД, като претеглянето е с МПС собственост на "Фемилен" ЕООД. По счетоводни данни зърното е използвано за изхранване на притежаваните от П. животни. Констатациите на съда са за сключен на 21.03.2014 г. договор между П. и "Б. Б." ЕООД за продажба на преработени отпадъци /зърнени фуражни смески и други фуражи/. За доставките са издадени 4 бр. фактури, като за предаването на стоките са съставени протоколи от датите на фактурите - 25.03.2014 г., 31.03.2014 г., 29.04.2014 г. и 30.04.2014 г. Доставките са по заявка. По фактурите е платено, а стоките са използвани за изхранване на животните. Съдът е установил съществуването на договори и между "Инвестиционна компания Гласкок" ЕООД и жалбоподателя. Предаването на стоките по петте фактури на този доставчик било доказано с приемо-предавателните протоколи към всяка от фактурите. По обясненията на доставчика транспортът бил за негова сметка, поради което от получателя не следвало да се търсят документи за превоза. Плащането и последващата употреба на стоките за дейността на получателя сочели на осъществяване на доставките. Оспореният съдебен акт е неправилен. Противоречаща на процесуалния закон и на логическите правила е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Основателен е упрекът на касатора за пропуск на съда да съобрази несъответствията в доказателствените източници, които са несъвместими с дължимото пълно доказване. Видът и количеството на стоките предполага съществуването на информационни следи от предвижването им в пространството. Дори при транспорт за сметка на доставчика, с арг. от чл. 65 от ЗАвтП получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис. П. е, че РЛ е представило товарителници за превоз на стоките по фактурите, издадени от "Агробулд" ООД и по фактура № 126/25.03.2014 г., издадена от "Б. Б." ЕООД. Товарителниците са недостоверни. Превозвачът на стоката по фактурата на "Б. Б." ЕООД ЕТ "Транс експрес - М. Г." е отрекъл да е издал товарителницата. Кантарните бележки за претегляне на стоката с превозните средства на "Фемилен" ЕООД са неавтентични. Още в извънсъдебната фаза на производството е изключено издаването на бележките от притежателя на кантара "СМБЕ" АД. Това засяга верността на отразяването на количеството на зърното в товарителниците. Съмнение в доказването възниква и от съществуването на повече от една кантарни бележки към фактура № 2/26.05.2014 г. с издател "Агробулд" ООД с различни посочени превозвачи, като превозвачът "Борени 05" ЕООД не е извършил превоза. Доказването на превоза е разколебано и от момента на закупуване на горивото от превозвача "Фемилен" ЕООД - след приключване на транспорта, а и фактурирането на превозната услуга към товародателя половин година след данъчното събитие. При обсъдените несъответствия в доказателствените източници е надценена доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи. Както правилно отбелязва органа по приходите, те не притежават и формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК щом не са посочени участващите в предаването лица. Доказването с частните свидетелстващи документи е разколебано и със средствата на насрещното доказване - никой от доставчиците не е декларирал обект за съхранението на значителните количества зърно. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Основание за плащане са договорите с доставчиците. Спорно е не плащането, а изпълнението на насрещната престация. Заради функционалната връзка на насрещните задължения при двустранните договори плащането е индиция за изпълнението на задължението на продавача. Доказването с индиции не е несъмнено. Потребяването на стоки от вида на процесните за изхранване на притежаваните от ДЗЛ животни не предполага единствено възможния извод, че стоките са доставени от операторите, издали фактурите. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. Свързването с данъчна измама на ползването на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на разяснението от т. 38 на решението на СЕС по дело С-18/13. Установяването с РА на задължения за ДДС при злоупотреба с данъчни права е правомерно, а отмяната на утежняващия акт с първоинстанционното решение е неправилна. Дължима е отмяна на оспорената част от първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 3 549.61 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение