Решение № 17390 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2013 г.

Решение № 17390 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Титаник Превентинг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу чл. 5 от Наредба № 24 от 02.12.2002 г за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства (Наредбата). Твърди, че с атакувания текст е създадено монополно положение при извършване на дейността в полза на юридическото лице Български червен кръст (БЧК), с което пряко е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, която не допуска неравнопоставеност при упражняване на стопанска дейност, каквато е организирането и провеждането на квалификационни курсове срещу заплащане, което е довело до възможност БЧК да поддържа монополно високи цени. Това от своя страна представлява нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Поради това моли за отмяната на чл. 5 от Наредбата. Ответникът - Министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага твърдения за недопустимост на жалбата, като подадена от лице, чийто права и интереси не са засегнати. Алтернативно моли съда да отхвърли същата като неоснователна, тъй като оспорената разпоредба не противоречи на закон. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В представени писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената разпоредба. Ответникът - Български червен кръст, чрез процесуалния си представител също моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 във вр. с чл. 196 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Приложимата процедура за настоящото съдебно производство е тази по Дял трети, Глава десета, раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. По отношение на допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. При служебната проверка за наличието на процесуалните предпоставки за редовното упражняване на правото на жалба, включително и относно наличието на правен интерес по смисъла на цитираната разпоредба, настоящият състав на ВАС намира, че в случая тези предпоставки са налице по отношение на жалбоподателя, тъй като от 29.05.2013 г, издадено от Агенция по вписванията същото има предмет на дейност обучение при аварии, природни, стихийни бедствия, долекарска помощ и всички други дейности незабранени със закон. По отношение на основателността на жалбата. Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението си съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което произтича от чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК. Наредба № 24 от 2.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 116 от 13.12.2002 г., и в частност оспорената разпоредба на чл. 5 е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата тя е издадена на основание чл. 152а, т. 2 във вр. с чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Разпоредбата на чл. 152 а, т. 2 ЗДвП предвижда министърът на здравеопазването съвместно с министъра на образованието и науката с наредба да определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства (МПС). Същевременно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП предвижда, че свидетелство за управление на МПС се издава от органите на Министерство на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на МПС. В конкретния случай Наредбата е издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, които в случая са компетентните органи, в кръга правомощията им, съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, при наличие на законова делегация. Наредбата е издадена при спазване на процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 2 предл. първо и ал. 2 АПК - същата е в установената форма и е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 изр. първо от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Следователно същата е издадена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип и предвид конкретните оплаквания в жалбата настоящият състав намира, че обжалваната наредба е издадена в съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата, въз основа на който е издадена. Към момента на приемане на Наредбата, в сила е била разпоредбата на чл. 71 от Закона за народното здраве (отм. ДВ бр. 70/10.08.2004 г.), съгласно която БЧК организира обучението и подготовката на гражданите за самопомощ, взаимопомощ и санитарна отбрана на страната. Следователно в случая оспорената разпоредба на чл. 5 от Наредбата предвиждаща, че курсовете за оказване на първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на БЧК от лектори с образователно-квалификационна степен на висше образование "магистър" по медицина, които се определят от Председателя и Главния секретар на областните, съответно столичния комитети на БЧК, съвместно с директора на съответния Център за спешна медицинска помощ е приета при спазване на изискванията на чл. 15 от ЗНА. Понастоящем е в сила Закона за здравето (ЗЗ), като в чл. 114 от същия е предвидено, че управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директорите на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения, които провеждат дейността по медицинското осигуряване в тези случаи с тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с БЧК. Същевременно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗЗ предвижда участие на БЧК и в организацията, координирането, провеждането и регистрирането в продължаващото медицинско обучение на лекарите, лекарите по дентална медицина, медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Съгласно Закона за Българския Червен кръст (ЗБЧК) същият е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България и част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец (чл. 1). Разпоредбата на чл. 3 ЗБЧК предвижда, че БЧК е автономна организация, която подпомага държавата в хуманитарната област, а съгласно чл. 4, ал. 2, б. "в" за постигане на своите цели БЧК работи за обучението на населението за оказване на първа помощ. Следователно оспорената разпоредба на чл. 5 от Наредбата е в съответствие и с тези, действащи понастоящем законови разпоредби. Доводите в жалбата за незаконосъобразност на обжалвания нормативен административен акт са, че обжалваната разпоредба на чл. 5 от същата е в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, предвиждащи, че икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива и законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Жалбоподателят счита, че обжалваната разпоредба, освен това нарушава и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗЗК предвиждащ, че разпоредбите на този закон се прилага по отношение на държавните органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Посочените конституционна и законова норма обаче не намират приложение в настоящия случай. Легална дефиниция за понятието "стопанска дейност" е дадено в § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), съгласно което това е дейността на предприятия резултатите, от която са предназначени за размяна на пазара. От съдържанието на Наредбата, включително и чл. 5 от същата, не се установява наличие на разпоредба, от която да се изведе извод, че дейността по обучение на кандидатите за водачи на МПС с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при ПТП е стопанска дейност. Напротив, предвид обстоятелството, че БЧК съгласно чл. 2 ЗБЧК е юридическо лице с нестопанска цел, от предвидените в чл. 3 от с. з. негови цели и начина им на осъществяване посочен в чл. 4 ЗБЧК, които са доразвити в ЗЗ и в Наредба № 24 от 02.12.2012 г. се установява, че така регламентираната в разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 24/2002 г. е дейност, подпомагаща държавата в хуманитарната област, чрез обучението на населението за оказване на първа помощ. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваният нормативен административен акт е издаден в съответствие с Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основанията за отмяната чл. 5 от Наредба № 24 № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 193, ал. 1 АПК