Решение № 11058 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2009 г.

Решение № 11058 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът - Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр. Силистра е обжалвал решението от 10.03.2009 г. постановено по адм. д. № 41/2008 г. на Административен съд гр. Силистра, с което е отменена заповед № ДК-02-СС - 4/4.03.2008 г. на началника на РДНСК гр. Силистра, с която е наредено премахване на незаконен строеж "Гараж", находящ се в УПИ ХVI - 790, кв. 70 по плана на гр. Силистра като незаконосъобразна. Наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 11, т. 3 АПК и предлага да бъде отменено. Ответникът Ангелинка Кулева изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и предлага да остане в сила. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховния административен съд, II отд., след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел заповедта, предмет на обжалване за незаконосъобразна на посоченото за издаването й основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните са направени обосновани изводи за незаконосъобразност на административния акт като постановен в противоречие с материалния закон. Установено е било от доказателствата по делото, че процесния гараж е изграден през 1976 г. при спазване изискванията на ЗТСУ (отм.) - чл. 56 и чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) вр. с чл. 220, т. 2 от ППЗТСУ и при наличие на издадено строително разрешение № 243/28.06.1976 г., касаещо два гаража и одобрен архитектурен проект. Установено е също така, че процесният гараж с площ от 35 кв. м. е реализиран свързано само между два парцела при спазване на правилата и нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно- хигиенните и противопожарни изисквания действали към този момент, както и въз основа на скица за проектиране. При това изводите за незаконосъобразност изведени от доказателствата за приложимост на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ от административния орган са правилни. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващи се относно липсата на преценка за определяне на строителна линия и ниво е неоснователно. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ изчерпателно изброява строителните книжа необходими, за да се счете един строеж за законен и сред тях не е упоменат протокола за строителна линия и ниво. След като е неприложима в случая сочената разпоредба като основание за издаване на заповедта към установените по делото фактически обстоятелства, законосъобразно съдът е счел за незаконосъобразна. Ето защо приемайки изводите за незконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закони наведеното оплакване за такова нарушение неоснователен. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото. Не е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд