Решение № 9749 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2014 г.

ВАСI отделение23.09.2015 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2056 от 24.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2166/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Дирекция" ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на Елисавета Георгиева Николова от гр. Варна сумата от 5760 лв. / пет хиляди седемстотин и шестдесет лв./, представляваща осъществените в касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9749 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2056 от 24.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2166/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031302821/13.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 269/12.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за Елисавета Георгиева Николова от гр. Варна са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 86 343,38 лв. и лихви в размер на 57116,53 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като не е установена възможността на посочените заемодатели да предоставят парични средства на ревизираното лице, то следва да се приеме за доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Намира, че определящо е констатирането на превишение на разходите над приходите в който е да е момент от данъчния период, а в производството по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ е неприложима. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, с който жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Елисавета Георгиева Николова от гр. Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по съществото на спора оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № № 031302821/13.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 269/12.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за Елисавета Георгиева Николова са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 86343,38 лв. и лихви за забава в размер на 57116,53 лв. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Този извод е формиран след съставяне на баланс на касовата наличност за 2007 г., въз основа на който е установено дневно превишение на разходите над приходите на лицето. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че събраните от органите по приходите доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което ревизиращите незаконосъобразно са приложили особения ред за облагане по ал. 2 от същата разпоредба. Посочил е, че в РА крайното салдо за 2007 г. е положителна величина, възлизаща на сумата от 273 154.92 лв., с оглед на което необосновано е прието, че имущественото и финансовото състояние за ревизирания период не съответстват на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице. Тъй като се касае за подоходно облагане, при което размерът на данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход, то съдът е приел, че и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК следва да се съобразят изискванията на материалния закон - ЗДДФЛ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора за взаимно противоречие на изложените от съда мотиви, съобразно които от една страна е приета неустановеност на твърдяните заемни правоотношения с Маргарита Русенова и Бисера Драганова, а от друга - неустановеност на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Независимо, че решаващият състав е възприел извода на органите по приходите, че получаването на сочените суми от ревизираното лице е недоказано, то това заключение не е в корелация с преценката досежно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Това е така, тъй като тези суми не са включени от ревизиращите в приходната част на съставения от тях баланс на касовата наличност за 2007 г., респективно - те не рефлектират върху размера на определеното положително крайно салдо за данъчния период. Неаргументиран е и доводът в жалбата, че сама по себе си липсата на доказателства за получаването на горепосочените суми обосновава извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Това обстоятелство не е нито изследвано, нито констатирано в хода на ревизията, поради което и първоинстанционният съд не е дължал обсъждането му. Да се приеме обратното и за пръв път в хода на съдебното производство служебно да се въвежда ново фактическо основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК би било не само в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ДОПК, но и би накърнило правото на защита на ревизираното лице. В случая с РА е установено положително крайно салдо на паричния поток за 2007 г., в резултат на което решаващият състав обосновано е приел, че събраните доказателства не подкрепят наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установяването на дневни несъответствия между получените и разходваните суми не се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, чието граматическо, логическо и систематично тълкуване сочи, че изискуемото се несъответствие следва да е "за ревизирания период". Наред с това нормата на чл. 122, ал. 4 ДОПК уточнява, че за "съответния период", за който са установени обстоятелствата, органът по приходите определя основата за облагане с данъци. Тя се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а те целят определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава. Именно поради това при нейното установяване определящ е видът на облагането, а при подоходното облагане по аргумент от чл. 17 и чл. 48 ЗДДФЛ облагаема е общата годишна данъчната основа, базирана на годишния облагаем доход. ЗДДФЛ не предвижда дневна или месечна облагаема основа, а само годишна такава, поради което приемайки, че хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК касае целият данъчен период, предвиден в приложимия материален закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в тежест на касатора следва да се възложат осъществените от ответника в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 5 760 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

1