Решение № 3587 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15720/2013 г.

Решение № 3587 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15720/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 609 от 31.10.2013 г. по административно дело № 553/2013 г. Административен съд - Пазарджик е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Методиев Иванов от гр. Пазарджик против решение № Ж-70#1/03.07.2013 г., издадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик, с което са потвърдени обжалваните от Иванов разпореждане № 121-00-713-4 от 10.06.2013 г. и разпореждане № 121-00-713-5 от 10.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица; 2) осъдил Димитър Методиев Иванов да заплати на РУСО - Пазарджик разноски по делото в размер на 150 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Димитър Методиев Иванов от гр. Пазарджик, действащ чрез повереника си адв. Лъчезар Кръстев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска оспореното съдебно решение и потвърденото с него административно решение да бъдат отменени, като се претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на РУСО - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С разпореждане № 121-00-713-4 от 10.06.2013 г., потвърдено по същество с оспореното пред Пазарджишкия административен съд решение на директора на РУСО - Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО е отменено разпореждане № 121-00-713-1/25.03.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Димитър Методиев Иванов за периода от 17.01.2013 г. до 16.12.2013 г., с мотиви, че въз основа на получено становище от Дирекция "Инспекция по труда" гр. София правоотношението между Иванов и "Напоителни системи" ЕАД е гражданско правоотношение по възлагане на управлението на "Напоителни системи" ЕАД - София - клон, и паричното обезщетение е неправилно отпуснато. С другото потвърдено от директора на РУСО - Пазарджик разпореждане № 121-00-713-5 от 10.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на същото лице, с мотиви, че не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, тъй като според становището на Дирекция "Инспекция на труда", договорът за управление на "Напоителни системи" ЕАД - София - клон е граждански договор. Въз основа на тези констатации осигурителният орган е приел, че Иванов няма осигуряване за 9 от последните 15 месеца във фонд "Безработица" и няма право на парично обезщетение. За да потвърди обжалваните по административен ред разпореждания, директорът на РУСО - Пазарджик е възприел и доразвил тези мотиви на ръководителя на осигуряването за безработица. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел атакуваното пред него решение на директора на РУСО - Пазарджик за законосъобразно, като изложил съображения в насока, че лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са изчерпателно изброени, и управител на клон на търговско дружество не е сред визираните в нормата и не може да се тълкува разширително. Освен това първоинстанционният съд е направил заключение, че клонът на търговско дружество не е юридическо лице, от което следва, че не е и търговско дружество и съответно управителят му не е управител на търговско дружество, каквото е изискването на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Този извод не може да бъде споделен. Димитър Методиев Иванов е бил назначен за управител с договор за възлагане на управлението на "Напоителни системи" ЕАД - София - клон, като страни по договора са били от една страна "Напоителни системи" ЕАД, представлявано от изпълнителния му директор, а от друга Димитър Иванов. От данните по делото, а именно удостоверение изх. № 20130305110009/05.03.2013 г. от Агенцията по вписванията и договор № РД 14-6/05.01.2010 г. за възлагане управлението на "Напоителни системи" ЕАД - София - клон е видно, че са спазени всички изисквания по регистрацията и назначаването на управител на клона. Иванов освен разписаните пълномощия е имал уговорено възнаграждение - брутно и допълнително, при постигане на определени финансови резултати, върху което редовно са внасяни осигурителни вноски, като в раздел VI, точка 12 от договор № РД 14-6/05.01.2010 г. е разписано, че управителят задължително се осигурява за всички осигурени социални рискове по КСО, от точка 14 от същия раздел е видно, че управителят ползва всички права по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и правилника за прилагането му, а в т. 15 от раздел VI е отбелязано, че времето, през което лицето работи като управител и е осигурено за всички осигурителни случаи по този договор, се зачита за трудов и осигурителен стаж. Като управител на клон според договора, който е сключил с търговското дружество, той е разполагал и с останалите права и задължения по управление на клона - да назначава работници и служители, да изпълнява функции по налагане на дисциплинарни наказания, да осигурява стриктно изпълнение на оперативните разпореждания на изпълнителния директор на дружеството и други. Административен съд - Пазарджик след като е констатирал, че едноличното дружество е сключило договор с Димитър Иванов, който е работел като управител на клон, неправилно е приел, че работата, извършвана от това лице е по граждански договор и не е налице трудово правоотношение, тъй като той е предоставял работната си сила и има качеството на служител, който е бил задължително осигурен за всички осигурени рискове по КСО. Договорът за работа като управител е трудов, а не граждански, защото това лице се е намирало в зависимост и подчиненост от дружеството и установените от него ред, трудова дисциплина и издаване на нареждания при изпълнение на определена работа. Управителят на клон има определени трудови функции, които от своя страна имат траен и продължителен характер, а не се изчерпват с еднократното им изпълнение и съдържат винаги многократно повторение на трудови операции. Според договора за управление управителят на клон изпълнява определена трайно осъществяваща се работа. След като той трябва да извършва трудовите функции ежедневно и многократно при изпълнение на задълженията си по договора, то неправилно е прието, че този договор има характер на граждански, а не на трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурителни рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Не е правилен изводът на Административен съд - Пазарджик, че за Димитър Иванов това изискване не е изпълнено, и че той не е осигурено лице за всички осигурителни рискове най-малко девет месеца през последните 15 календарни месеца. Изхождайки от характера на извършваната работа - управител на клон, договарянето на месечно трудово възнаграждение, ползването на платен годишен отпуск в рамките на 30 работни дни годишно, изключват установяване на облигационни отношения между страните и дават основание да се приеме, че фактически със сключването на договора за управление на клон страните са целели създаването на трудовоправни отношения. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че след като клонът на търговско дружество не е юридическо лице, съответно не може да бъде и търговско предприятие. Според чл. 19 от Търговския закон (ТЗ), клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс. Не съществува императивна законова норма, предвиждаща управителите на клонове да се назначават въз основа на сключен с тях трудов или граждански договор. Характерът на дейността им предполага сключване на договор за управление. Административният орган не е обсъдил приложеният към делото договор за управление № РД 14-6/05.01.2010 г. и не е преценена същността му. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на оспорените административни актове. Клонът на търговско дружество има белезите на търговско предприятие. Той се ползва с относителна самостоятелност, подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, което е извършено и е видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията, регистрация в регистър БУЛСТАТ, данъчна и ДДС регистрация, както и може да бъде страна по облигационни, данъчни (чл. 9 от ДОПК), трудови (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) и осигурителни (чл. 5 от КСО) отношения. Клонът притежава собствено имущество, различно от имуществото на принципала си, и води самостоятелно счетоводство "като самостоятелен търговец", съгласно чл. 19 от ТЗ. В конкретният случай договорът за управление е сключен не от клона, а от изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД, по силата на който на Иванов е възложено управлението и представителството на обособена част от търговското дружество. Неправилно е и становището на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (в приложимата за казуса редакция) се тълкува от жалбоподателя разширително. Настоящият състав смята, че преценката за приложимост на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО изисква анализ на характера на дейността, която се извършва, и получаваното възнаграждение. От клаузите на договора за управление се установява трайният характер на дейността по управление и представителство. Уговорено е в договора, че дейността на управителя се контролира от търговското дружество, представлявано от изпълнителния му директор (точки 2, 3 и 5 от раздел II на договора), предвидено е брутно месечно възнаграждение и допълнително годишно възнаграждение, при постигане на определени финансови резултати (т. 6 и т. 7 от раздел VI на договора), възложени са определени задължения и компетентности на управителя (раздел IV и V от договора), предвидено е и ползване на платен годишен отпуск (точка 27 от раздел IХ на договора). Така установените обстоятелства безспорно сочат съществуването на осигурително правоотношение, което предполага след неговото прекратяване възникване на правото по чл. 54а от КСО, тъй като са налице и останалите материалноправни основания за възникването му. Управителят на "Напоителни системи" ЕАД - София - клон е назначен с договор за управление на клона, имащ характер на трудов договор, а обстоятелството, че е управител на клон, е надлежно вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията, видно от удостоверение изх. № 20130305110009/05.03.2013 г. (номерирано като стр. 33 от първоинстанционното дело), т. е. попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО даже в редакцията на тази разпоредба преди изменението й с ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., което е достатъчно основание да се приеме, че лицето е било задължително осигурено за най-малко девет месеца през последните 15 календарни месеца. Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на РУСО - Пазарджик, с което са потвърдени разпорежданията на ръководителя на осигуряването за безработица от 10.06.2013 г., с които е отменено разпореждане № 121-00-713-4 от 10.06.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Димитър Методиев Иванов и му е отказано отпускане на такова обезщетение. Като е отхвърлил жалбата на Иванов, Пазарджишкият административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на РУСО. Предвид основателността на главните касаторови искания, следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство. Въпреки че от данните по делото личи, че Иванов е направил такива общо в размер на 20 лева, от тях подлежат на репариране 15 лева, от които 10 лева заплатени за държавна такса по първоначалната жалба до съда (вносната бележка е номерирана като лист 65 от първоинстанционното дело) и 5 лева от заплатените 10 лева държавна такса за касационната жалба (платежното нареждане е номерирано като лист 5 от настоящото дело). Това е така, защото съгласно т. 2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, по жалби срещу административни актове от физическите лица, които не са търговци, се събира проста такса в размер на 10 лева, а за касационни жалби таксите се събират в половин размер (т. е. в случая 5 лева). Липсват данни по делото Димитър Иванов Методиев действително да е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява пред съда адвокат, от което следва, че не трябва да се присъжда такова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,