Решение № 7292 от 4.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от "Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), представлявана от бившите изпълнителни директори И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, чрез адвокати Л. Ангелов и Д. Раков, за отмяна на Определение 193/08.01.2015 г., постановено по адм. дело 15406/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), състав на осмо отделение, оставено в сила с Определение 4020/08.04.2015 г., постановено по адм. дело 1696/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав на първа колегия, с правно основание чл. 239, т. 6 АПК. Молителят поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 вр. чл.237, ал.1 АПК на влезлите в сила определения, предмет на искането за отмяна, предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) решение по жалби с номера 46564/15 и 68140/16 от 05.07.2022 г., станало окончателно на 30 август 2022 г., по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България", с което е констатирано нарушение на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), допуснато при постановяване на определенията, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна Управителният съвет на Българска народна банка, чрез адв. Пачаманов, изразява становище за недопустимост на молбата, евентуално за неоснователност на искането по съображения в писмено възражение. Ответницата по молбата за отмяна В. Ахундова изразява становище за допустимост и основателност на искането за отмяна по съображения в писмено становище. Ответниците О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев представят писмено становище, в което заявяват, че поддържат молбата в качеството им на бивши изпълнителни директори на банката. В съдебно заседание И. Зафиров и Г. Христов изразяват становище за основателност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди редовността, предпоставките за допустимост на молбата за отмяна, изложеното в нея и съобрази становищата на страните, намира за установено следното: По редовността и допустимостта на молбата за отмяна: С Решение 137/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) по Протокол 27 от заседание на 06.11.2014 г. е отнето разрешението, издадено със Заповед БНБ 43011 от 28.03.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ Управление Банков надзор на Корпоративна търговска банка АД да включи в капитала си от втори ред, сумата в размер на левовата равностойност на 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между Банката, в качеството й на заемател и Технологичен център Институт по микроелектроника АД, в качеството на заемодател. Решението на БНБ е обжалвано от В. Ахундова, в качеството й на акционер в КТБ АД; О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, в качеството им на членове на Управителния съвет и изпълнителни директори на КТБ АД. По подадените жалби е образувано адм.д.15406/2014г. по описа на Върховния административен съд. С Определение 193/08.01.2015г., постановено по адм.д.15406/2014г. по описа на ВАС, състав на осмо отделение, съдът е оставил жалбите без разглеждане като недопустими. В мотивите си съдът приема, че жалбоподателите О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев са предявили жалбата в качеството си на физически лица (членове на УС на КТБ АД, одобрили договора за подчинен срочен дълг от 24.03.2014 г. и подписали го от името на Банката като нейни изпълнителни директори), в защита на свои лични права. Прието е, че тези лица не са адресати на издаденото решение, не са участници в материалното административно правоотношение и не са били страна в административното производство по издаването на акта, което се е развило между неговия издател и адресата му - КТБ АД, за когото настъпват правните последици. Прието е, че жалбоподателите не могат да търсят защита на свои субективни права, чрез обжалване на административния акт, доколкото обективираното в решението волеизявление не рефлектира пряко и непосредствено в правната им сфера. Прието е, че жалбоподателите не действат от името и в защита на интересите на КТБ АД, поради което правният интерес на Банката е ирелевантен при преценка допустимостта на производството . Съдът е приел за недопустима и жалбата на В. Ахундова, тъй като същата не е доказала качеството си на акционер в КТБ АД към момента на подаване на жалбата, а за жалбоподателите акционери, при установяване на това им качество, също липсва правен интерес от обжалване на решението. С Определение 4020/08.04.2015г., по адм.д. 1696/2015г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд, състав на първа колегия е оставено в сила определението на тричленния състав. Петчленният състав приема, че съгласно титулната и обстоятелствена част на жалбата, инициирала производството по адм. дело 15406/14г., жалбоподателите са предявили оспорванията в качеството си на физически лица, а не от името на Корпоративна търговска банка АД, поради което не могат да се позовават на евентуални нарушения на правата на банката. Противното не следва от поддържаното едва пред петчленния състав заявление, че жалбоподателите са оспорили административния акт от името на КТБ АД, в качеството на нейни законни представители, произтичащо от нищожността на Решения 73/2014г. и 74/2014г. на УС на БНБ, в частта им за назначаване/промяна на квестори на банката. 1.По редовността на молбата за отмяна и правото на бившите изпълнителни директори на банката да подадат молбата от името на КТБ АД, съдът съобрази следното: С Решение 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, издадено на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във вр. с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ и чл. 16, т. 16 ЗБНБ, КТБ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори; отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет на Банката. С Решение 138 от 06.11.2014 г., прието от УС на БНБ по Протокол 27 от заседание на 06.11.2014 г., е отнет лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност и са продължени правомощията на квесторите до назначаването на синдик. На 7 ноември 2014 г. БНБ подава искане до Софийския градски съд за обявяване на КТБ в несъстоятелност и за ликвидацията ѝ. На 22 април 2015 г. Софийският градски съд уважава искането на БНБ, обявява КТБ АД в несъстоятелност и открива производство по ликвидация. С Решение 196/13.11.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за синдици на КТБ АД са назначени К. Маринова и А. Донов. По силата на чл.36, ал.5 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с акта за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 1, т. 8, БНБ назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това. Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица (чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност). Те продължават да изпълняват длъжността си, докато компетентният съд назначи синдик (чл. 106, ал. 3 ЗКИ). Съгласно чл. 13, ал. 4 Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на Централната банка, на фонда и на , съответно на временните синдици на обявената в несъстоятелност банка. Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава за синдик на банката лица от списъка, воден от Централната банка, в деня на получаването по реда на чл. 13, ал. 4 на препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката или най-късно на следващия работен ден (чл.26, ал.1 ЗБН). Ако синдик бъде изваден от този списък от БНБ, Фондът трябва да го освободи (чл. 29, ал. 1, т. 6 ЗБН). Следователно, синдиците са зависими от БНБ, тъй като тя може да ги заличи от списъка с лица, квалифицирани да действат като банкови синдици, и това да доведе до автоматичното им освобождаване. Или възможността синдиците да продължат да изпълняват функциите си зависи изцяло от БНБ, тъй като за целта те трябва да останат в списък, воден от нея, а решението на БНБ да ги заличи от този списък не подлежи на обжалване. Предвид изложеното, синдиците, които по силата на чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от Закона за банковата несъстоятелност представляват банката и имат правомощия да участват във всяко производство, по което банката е страна, и да завеждат дела от името на банката, имат законна представителна власт да подадат искане от името на КТБ АД за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл.327 и сл. от АПК. В случая, обаче, доколкото с определенията, чиято отмяна се иска, са оставени без разглеждане жалби против Решение 137/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и както се посочи по-горе синдиците са зависими от БНБ, то те нямат правен интерес да сторят това. От друга страна, бившите изпълнителни директори имат правен интерес, но не и представителна власт съгласно националното законодателство да сезират съда от името на банката. Следователно, налице е празнота в националното законодателство, която е констатирана и в решенията на ЕСПЧ по делото Капитал Банк АД срещу България , както и по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България", която е подчертана в решаващите мотиви на решението на ЕСПЧ, посочено като основание за отмяна. В т.201 от мотивите на това решение е подчертано, че ЕСПЧ многократно е отбелязвал, че когато някой е бил жертва на производство, водещо до нарушение на чл. 6 от Конвенцията, възобновяването на това производство, ако бъде поискано, по принцип е подходящ начин за поправяне на нарушението (вж. Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT), § 89; Moreira Ferreira (no. 2), § 49; и Ц. Цонев ( 4), § 61, всички цитирани по-горе). Това важи в особено голяма степен, когато нарушението се състои в невъзможност за получаване на ефективен достъп до съд (вж. например Янакиев срещу България, 40476/98, § 90, 10 август 2006 г.; Lesjak v. Croatia, 25904/06, § 54, 18 февруари 2010 г.; Cudak v. Lithuania GC, 15869/02, § 79, ЕСПЧ 2010 г.; Фазлийски срещу България, 40908/05, § 76, 16 април 2013 г.; Kardoš v. Croatia, 25782/11, § 67, 26 април 2016 г.; М. Петрова срещу България, 57148/08, § 50, 21 юли 2016 г.; Centre for the Development of Analytical Psychology v. the former Yugoslav Republic of Macedonia, 29545/10 и 32961/10, § 54, 15 юни 2017 г.; и Inmobilizados y Gestiones S.L. v. Spain, 79530/17, § 45, 14 септември 2021 г.). По изложените съображения, независимо, че молбата е подписана от бившите изпълнителни директори, от името на "КТБ" АД (в несъстоятелност), които според българския закон нямат представителна власт за юридическото лице, естеството на самото установено с Решението на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията налага да се приеме, че банката, представлявана по този начин, може да поиска отмяна на неблагоприятен за нея влязъл в сила съдебен акт, ако отмяната му представлява индивидуална мярка по чл.46 от Конвенцията във вътрешния правен ред за прекратяване на установеното нарушение на ЕКПЧОС и извършване на всички възможни действия за преодоляване на последиците от това нарушение чрез възстановяване, доколкото е възможно, на ситуацията, която би съществувала, ако нарушението не е възникнало.(т.197 от мотивите на решението на ЕСПЧ). В същото решение е прието (т.142 от мотивите), че към момента на оспорване на решението за отнемане на лиценза на КТБ, банката е поставена в ситуация, в която няма фигура, която да притежава едновременно активна легитимация и правен интерес да оспори отнемането на лиценза ѝ. Същото е положението и по отношение на оспорване на процесния в редовното производство акт на УС на БНБ. Затова настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна на КТБ АД (в несъстоятелност ) за редовна. 2.По допустимостта на молбата за отмяна. В откритото съдебно заседание на 11.05.2023г., молителят, чрез адв. Раков, поддържа че молбата за отмяна е по раздел I на глава XIV АПК, на основание чл.239, т.6. Поддържа, че в редовния процес страна е била "КТБ" АД, представлявана от бившите изпълнителни директори и членове на Управителния съвет. Това било признато и в мотивите на Решението на ЕСПЧ, което служи за основание за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна УС на БНБ, чрез процесуалния си представител адв. Пачаманов, поддържа, че "КТБ" АД не е била страна в редовния процес. Предпоставките за допустимост на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл.237 и следващи от АПК(раздел I на глава XIV АПК) са както следва : 1. Предмет на отмяна може да бъде съдебен акт (решение, определение или разпореждане), с който се прегражда развитието на делото, с изключение на производствата по отмяна или по оспорване на подзаконов нормативен акт (чл.237АПК); 2. Право да иска отмяна има страна по делото в редовния процес, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл.238, ал.1 АПК); 3. Молбата за отмяна, в случаите на основание по т.6 на чл.239, се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението (чл.240, ал.1, т.5 АПК). В случая, няма спор по наличието на първата и третата предпоставки. Спорно е налице ли е процесуална легитимация на банката, представлявана от бившите изпълнителни директори да подаде молба за отмяна в качеството си на страна в редовния процес. В редовния процес е било спорно от чие име бившите изпълнителни директори на КТБ АД (подали и молбата за отмяна) са подали жалба против Решение 137/06.11.2014 г. на УС на БНБ. В производството пред тричленния състав по адм.д. 15406/2014г. по описа на ВАС и съгласно уточненията на жалбите в представената на 03.12.2014 г. изрична молба О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев са предявили жалбата в качеството си на физически лица, в защита на свои лични права. Според молбата, подписана от процесуалния представител на посочените лица адв. М. Менков, констатираните с Решение 137/06.11.2014г. на УС на БНБ нарушения засягат правата и интересите на жалбоподателите като членове на УС на КТБ АД, одобрили договора за подчинен срочен дълг и подписали същия от името на банката като нейни изпълнителни директори. С молба от 27.02.2015г., подписана от адв. М. Менков процесуален представител на О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, представена по адм.д.1696/2015г. по описа на ВАС, петчленен състав на първа колегия е посочено, че частната жалба е подадена от лицата в качеството им на: 1. физически лица, които са действали като членове на УС и изпълнителни директори на КТБ АД; 2.физически лица, действали като членове на УС и изпълнителни директори на "КТБ" АД, но в интерес на КТБ АД; 3.в качеството им на законни представители на КТБ АД членове на УС и изпълнителни директори на КТБ АД, произтичащо от нищожността на решенията на УС на БНБ, в частта им за назначаване/промяна на квестори на банката. Тези уточнения на частните жалбоподатели са приети от петчленния състав за несвоевременни и ирелевантни, доколкото в подадената пред тричленния състав жалба Решение 137/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) изрично са посочили, че предявяват оспорванията в качеството им на физически лица. Следователно, молбата за отмяна е подадена от името на КТБ АД, която не е била като страна в производството по адм.д.15406/2014г. по описа на ВАС, по което е постановено Определение 193/08.01.2015 г., постановено по адм. дело 15406/2014 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Дори да се приеме обратното, за което настоящият съдебен състав не намира убедителни мотиви, молбата за отмяна е неоснователна по същество. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Доколкото молителят твърди, че претендира отмяна на влязлото в сила съдебно определение на основание чл. 239, т. 6 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе изрично за наличието на законовите предпоставки за отмяна по този законов текст. Като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, производството по отмяна се развива при точно и изчерпателно посочени чл. 239 АПК основания, които не могат да се тълкуват разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебните актове. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. В този смисъл виж Решение 2517 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 13663/2019 г., 5-членен с-в; Решение 13975 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 566/2020 г., 5-членен с-в; Решение 15566 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 6976/2020 г., VIII о. и др. Разпоредбата на чл.239, т.6 АПК визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. Решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК само ако то обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязъл в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. В случая решението на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията по отношение на подателя на искането за отмяна по конкретното дело не е налице. С представеното към молбата за отмяна решение на Европейския съд за защита правата на човека, постановено по жалби с номера 46564/15 и 68140/16 по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България" е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в производствата по обжалване на Решение 138/06.11.2014 г., прието от УС на БНБ по Протокол 27 от заседание на 06.11.2014 г., с което е отнет лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ не е било предмет на производството по адм.д. 15406/2014г. на Върховния административен съд, по което е постановено Определение 193/08.01.2015г., оставено в сила с Определение 4020 от 08.04.2015г., по адм.д. 1696/2015г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, предмет на процесната молба. Следователно, решението на ЕСПЧ по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България" не може да послужи като основание за отмяна на съдебните актове, предмет на искането по настоящето дело. Тези изводи не се променят от евентуалната правна и фактическа връзка между Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ и процесното в редовния процес Решение 137 от същата дата. Решението на ЕСПЧ следва да се съобразява в последващи съдебни производства, но не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове по отношение на оспорване на различни от Решение 138/06.11.2014г. решения на УС на БНБ с оглед извънредния характер на производството за отмяна и изчерпателно изброените основания за това по чл. 239 АПК. При липса на основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия