Решение № 137 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2010 г.

Решение № 137 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.03.2010 г. по гр. д. № 668/2009 г. на Сливенски ОС, с което са уважени предявените от С. Х. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3 КТ и е прогласил за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. С определение от 8.12.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материално правен въпрос от значение за спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинарна власт като предпоставка за законността на уволнението, а не за нищожност на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение, по който въпрос няма съдебна практика и който е от значение за точното приложение на закона. Жалбоподателят - [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата С. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от С. Х. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3 КТ. Приел е че ищцата С. Е. е работила като счетоводител при жалбоподателя. Със Заповед № 106/20.12.2008 г. на Изпълнителния директор на акционерното дружество и е наложено наказание дисциплинарно уволнение за неосъществен контрол върху сортирана вълна при инвентаризация, от което са последвали щети за предприятието. Съдът е приел, че с оглед длъжностната й характеристика ищцата не е имала задължение да следи за начина на съхраняване на вълната и не е извършила нарушение на трудовите си задължения, налагащо уволнението й, но са изложени съображения за това, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е нищожна и е прогласена за такава, тъй като е подписана само от единия представител на работодателя - от единия от двамата изпълнителни директори, които по устав представляват дружеството заедно. Като е прогласил заповедта за нищожна съдът е възстановил ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение за принудителна безработица в размер на 2221, 20 лева. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинарна власт, когато последният е акционерно дружество, представлявано от двама изпълнителни директори, като предпоставка за законност на уволнението на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а не за нищожност на акта /заповедта/, с който е наложено дисциплинарното наказание. Настоящият съдебен състав намира, че преценката за компетентността на работодателя да налага дисциплинарно наказание уволнение е относима към законността на уволнението, а не към нищожността на акта, с който същото е наложено. Искането на уволнение работник или служител е за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение и не може да има съмнение, че съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ. Заповедта на изпълнителния директор на едно дружество за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност това волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 А.. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ споровете между работника или служителя и работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения се квалифицират като трудови и уволненото лице разполага с право на иск за отмяна на незаконното уволнение, а не за прогласяване недействителността на административен акт. При така дадения отговор на поставения въпрос ВКС, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в частта му, с която е прогласена нищожност на Заповед № 106/20.12.2008 г. на Изпълнителния директор на дружеството - работодател за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество. С оглед доказателствата по делото, че заповедта за уволнение е подписана само от единия представител на работодателя - от единия от двамата изпълнителни директори, които по устав представляват дружеството заедно, следва да се приеме, че същата е незаконна. Случай, в които законодателят е дал възможност за делегиране на правомощия е уреден изрично в разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ, предвиждаща че дисциплинарната власт може да се предоставя от работодателя по силата на изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания, в предвидените от работодателя граници - по отношение на кръг от лица и на видове дисциплинарни наказания. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като упълномощаване от името на работодателя само единия изпълнителен директор да упражнява дисциплинарна власт не може да бъде извършено от единия изпълнителен директор на другия. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - от 3.05.2010 г. по гр. д. № 1138/2009 г. на ВКС, от 27.10.2009 г. по гр. д. № 2422/2008 г. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г. на ВКС. В тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е извършено от лице разполагащо с работодателска власт било при условията на заместване или по делегация, по надлежно овластяване. В случая изпълнителният директор не е имал представителна власт да действува сам от името на работодателя, а само заедно с другия изпълнителен директор, поради което уволнението следва да се признае за незаконно и следва да се отмени като се уважи предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед незаконността на уволнението следва да бъдат уважени и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - за възстановяване на работничката на заеманата отпреди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица. Тези искове макар и по други съображения са уважени от въззивния съд в обжалваното решение, което в тази му част следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът