Решение № 8668 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2010 г.

Решение № 8668 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 22.03.2010 г. по адм. д. № 14606 от 2009 г. Върховният административен съд - VII отделение е отхвърлил жалбата на Люба Михайлова Петрова от Раднево против решение № 29.1 от 1.10.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдена заповед № 89 от 4.09.2009 г. на административния ръководител на Районен съд - Раднево, с която като съдия е дисциплинарно наказана със "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Против това решение на тричленния състав Люба Михайлова Петрова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването за нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Тричленният състав е констатирал, че обжалваното решение на ВСС е издадено въз основа на становище на Комисията по дисциплинарните производства при ВСС по повод заповедта на административния ръководител на съдия Люба Михайлова Петрова /касатор в това производство/, с която й е наложено наказание "забележка по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Като нарушение на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, заради което на касаторката е наложено дисциплинарно наказание "забележка" е посочено: обсъждане на факти по дело, по което е докладчик и предварително изразено становище за крайния резултат по същото дело. Това дисциплинарно нарушение, което съставляват виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ и което е установено въз основа на представените доказателства, не е опровергано, а и касаторката не доказва с нищо противното. При тези констатации тричленният състав е приел, че са налице условията на чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, тъй като се касае до виновното неизпълнение на служебните задължения на съдия, с които се нарушават правила от Етичният кодекс на съдиите, прокурорите и следователите. Това становище на тричленния състав е правилно. Кога е налице посоченото в чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение, което нарушава на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и което само по себе си може да обоснове дисциплинарно наказание "забележка" не се определя никъде в закона. И понеже законодателят не е определил предпоставките и обстоятелствата, които трябва да се има предвид, за да се счете, че е налице дисциплинарно нарушение, което нарушава на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, очевидно той е оставил това да се решава за всеки отделен случай, от Висшия съдебен съвет по негова свободна преценка. Затова въпросът дали Висшият съдебен съвет ще намери основание за това в становището на Комисията по дисциплинарните производства досежно установяване на дисциплинарното нарушение, за да потвърди налагането на дисциплинарно наказание "забележка", както е посочено в случая, или в други обстоятелства, съставлява преценка на тези обстоятелства и данни, при която действа суверенно и неговата дейност в това отношение не подлежи на контрол от съда. Като е изразила становище за крайния резултат по дело, което не е решила, чрез обсъждане на факти от доказателствата, касаторката е допуснала неизпълнение на служебните задължения на съдия. Дисциплинарното нарушение в случая е извършено виновно понеже касаторката е знаела, че не трябва да изразява предварително становище по възложените й за решаване дела. Виновното неизпълнение на служебните задължения на съдия е на общо основание дисциплинарно нарушение, което нарушава Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и може да обоснове дисциплинарното наказание "забележка". Не бива да се забравя, че забележката е първото, най-лекото по степен и последици дисциплинарно наказания и то е използвано в случая за нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, тъй като проявлението има случаен характер и поради това има значение на обръщане на внимание на провинилия се съдия. Правилно тричленният състав е оставил без внимание писмените обяснения на адвокат Тодор Асенов Иванов, защото това са свидетелски показания на лицето, недепозирани пред съда по начин, предвиден в чл. 163 и сл. от ГПК. По същите съображения не следва да се обсъждат и представените пред касационната инстанция писмени обяснения на същия адвокат. Ето защо, решението на тричленния състав поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,