Решение № 13581 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2015 г.

Решение № 13581 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ против решение № 4053/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5938/2014 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - И. А. И. от град С., чрез пълномощника си адв. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е прогласил нищожността на заповед № З-9625/20.09.2007 г. на директора на Столична дирекция "Полиция", с която И. А. И. е командирован в 03 сектор "Охрана на Аерогара - С." при отдел "Охранителна полиция", за времето от 01.10.2007 г. до 03.01.2008 г. Същият е заемал длъжността полицай в група "ООР" при 03 Районно управление "Полиция" при СДВР. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон касае извода на съда за налична компетентност на директора на СДВР като издател на заповедта, да командирова служителите от категория Е. Той е основателен. Доводът е направен и пред първата съдебна инстанция, която е дала необоснован и незаконосъобразен отговор в мотивите на решението. Неправилно е позоваването на чл. 246, т. 2 от ЗМВР (отм.), както и направения въз основа на това позоваване извод за липса на компетентност на издателя на заповедта. Безспорно по делото е, че касаторът е държавен служител в системата на МВР, категория Е. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 1 /отм., в редакцията му на ДВ, бр. 17/2006 г./ от ЗМВР "Директорите на националните служби, на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2. Следователно органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.) - т. е. директорите на дирекции, имат право да прекратяват служебните правоотношения на държавните служители в МВР за категории Д и Е. В конкретния случай според цитираната норма несъмнено освен директорите на главните дирекции, следва да се имат предвид и тези на областните дирекции на МВР /каквато е СДВР/, в качеството им на органи по назначаването. Поради това е неправилен извода за некомпетентност на командироващия орган, съобразно субсидиарно приложимата норма на чл. 86, ал. 1 от ЗДСл. Изложените от процесуалния представител на ответника доводи, в т. ч. позоваването на ТР № 2/2015 г. на ОСК ВАС са неотносими към спора, предвид обстоятелството, че преценката на законосъобразността на акта се извършва спрямо момента на издаването на административния акт, при действието на отменената разпоредба на чл. 186 от ЗМВР от 2007 г. Предвид на изложеното оспореното решение следва да бъде отменено, като противоречащо на разпоредбите на материалния закон и и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на И. А. И. срещу заповед № № З-9625/20.09.2007 г. на директора на Столична дирекция "Полиция". Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции от касационния жалбоподател, ответникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение