Решение № 11999 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2016 г.

Решение № 11999 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2016 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на О. П., чрез Кмета на О. Т. П., и на В. С. С., срещу решение № 201 от 03.05.2016 г. по адм. д. № 20/2016 г. на Административен съд- П.. О. П. обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати на В. С. С. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът по тази касационна жалба- В. С. С., я е оспорил в депозирания писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д.. Подробно е мотивирал становището си за нейната неоснователност. В касационната жалба на В. С. С. се твърди, че решението в частта в която е отхвърлена претенцията му срещу О. П. е неправилно поради необоснованост съществено нарушение на процесуалните правила и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Отправено е и искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба- О. П., чрез гл. юрисконсулт В., е изразил мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на О. П. е основателна, а тази на В. С.- неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд- П. се е развило, след като с решение № 74/05.01.2016 г. по адм. д. № 4022/2015 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е било отменено изцяло решение № 118/24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 14/2014 г. от АС- П. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение № 201 от 03.05.2016 г. по адм. д. № 20/2016 г. Административен съд- П. е осъдил О. П., представлявана от Кмета т. п., да заплати на В. С. С. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за сумата над 1 000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. като неоснователен. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с административния акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца - Решение № 237/25.11.2013 г. на Общински съвет - П., е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински нежилищен имот, който се използва за стопански цели и е дадено съгласие недвижимия имот да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, както и са определени условията и реда за провеждане на търга; предмет на решението е поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К." .№..., с площ от 1034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес на сградата: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К." .№..., със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи 2. Решението на общинския съвет е обявено за нищожно по предявено от С. и други лица оспорване, с Решение № 51/06.02.2014 г., постановено по адм. дело № 892/2013 г. по описа на АСПк, оставено в сила от Върховния административен съд (ВАС) с Решение № 14574/04.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3518/2014 г. По делото било установено, че ищецът е имал признати приватизационни права по отношение на офис № 1 от сградата, посочена по-горе - с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 472/1996 г. по описа на Окръжен съд - П. е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет - П. по молби, подадени от С. и Т. за закупуване на офиса по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП, отм.) и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Прието е, че в изпълнение на съдебното решение, Общински съвет - П. е бил длъжен да продължи приватизационната процедура за продажба на офиса, вместо което е приел решение, с което е открита нова приватизационна процедура за продажба на сградата и имота (която процедура междувременно е приключила с обявяване на купувач и сключване на договор с него). Прието е, че административният орган не се е съобразил с влязъл в сила съдебен акт, което е мотивирало съда да обяви нищожността на Решение № 204/31.10.2013 г. на Общински съвет - П., на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В обжалваното решение съдът е съобразил, че се претендират вреди от акт, който е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение и въз основа на показанията на свидетелите, е намерил предявения иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен. Преценил е, че от събраните по делото доказателства се доказва наличието на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Направил е извод, че решението на Общински съвет - П. сериозно е накърнило правната му сфера, като е засегнало признато на ищеца по съдебен ред право да закупи офис, в който дълги години упражнява професията си като адвокат. Приел е, че откриването на изцяло нова приватизационна процедура по отношение на целия имот, в който се намира този офис, е причинило на ищеца твърдените от него негативни изживявания, предвид което за доказана е намерил и пряката и непосредствена причинна връзка между нищожното решение на общинския съвет и настъпилите неимуществени вреди. Твърдените от С. неимуществени вреди в резултат на нищожното решение на общинския съвет, първоинстанционният съд намерил за доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели В. С. Т. и Й. В. С., доколкото и двамата свидетели установяват, че след приемане на решението на общинския съвет ищецът е преживял негативни емоции - гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност, което довело до понижаване на жизнения му тонус, оказало е влияние върху цялостното му емоционално състояние, отразило се е негативно на съня му, който се разстроил, не спял по цели нощи, наложило се да взима лекарства за сън, понижила се като цяло работоспособността му, а в отношенията с членовете на семейството му, както и при работа с клиенти, като адвокат, станал раздразнителен, нервен и сприхав. Определил е размерът на обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по справедливост. В тази връзка е направил извод, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от нищожния акт е в по- нисък размер от претендирания от С., тъй като макар действително той да е преживял негативни емоции, те не са се отразили значително на психо-емоционалното му състояние и поведение. Поради това е уважил частично предявения до размера на 1000,00 лв. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора О. П., че съдът не се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд в отменителното решение и не се е мотивирал досежно това в каква степен следва да бъде дадена вяра на разпитаните по делото свидетели. Напротив, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът подробно е анализирал свидетелските показания на двамата свидетели, както поотделно, така и в съвкупност с останалия писмен материал по делото. подробно е изложил и съображенията си защо ги кредитира. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях. Липсата на медицинска документация и експертиза не представлява непълнота в доказателствата, която да обуслови недоказаност на претенцията, както се твърди в касационната жалба. Това е така защото лицето при завеждането на претенцията в исковата молба не сочи конкретно влошено здравословно състояние, а визира- негативни емоционални състояния- тревожност, потиснатост, притеснения, поради влошени междуличностни отношения и др. Т. нар. "негативни емоции", разбирани като безсъние, раздразнителност, безпокойство, гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, винаги са били разглеждани от съдебната практика като неимуществени вреди. По делото със свидетелските показания са доказани именно тези негативни преживявания. Действително, кръгът на свидетели, ангажирани от ищеца е стеснен до близки лица, но несъмнено същите имат преки впечатления от това как събитията, в процесния период са се отразили върху психичното състояние на С.. Според настоящият съдебен състав- засиленото безпокойство, стресът и безсънието, възникнали след Решението на ОС- П., категорично носят негативни психични преживявания и силно изразени отрицателни емоционални състояния. Неоснователно е и оплакването на касатора О. П., че административният съд не е взел предвид постановените решения по други дела, касаещи други решения, обявени за нищожни и послужили като основание за присъждане на С. на обезщетение, е несъстоятелна. Обявеното за нищожно решение № 237/25.11.2013 г. на О. П. съставлява самостоятелен акт, причинил на С. неимуществени вреди, поради което и постановяването на съдебни решения по други казуси, различни от настоящия, не препятства обезщетяването на ищеца по реда на ЗОДОВ в настоящото производство. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора С., развити в неговата касационна жалба. настоящият съд намира, че е правилна и в съответствие чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценката на първоинстанционния съд досежно размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди. Този размер се явява адекватен на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпените преживявания от увредения, както и на общественото възприемане на справедливостта и икономическото положение в страната. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, в отхвърлената част, е правилен и обоснован на приобщените по делото доказателства. Така определеното обезщетение е достатъчно, за да възмезди претърпените от С. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт. В този смисъл то се преценява от настоящия състав като паричен еквивалент на претърпените вреди, тоест определено е като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното, касационните жалби са неоснователни, а решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. При този и изход на спора и предвид заявените искания, на В. С. следва да бъде присъдена сумата 92 лв. - разноски, съобразно уважената част от жалбата. Разноски на О. П. не следва да бъдат присъждани, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,