Решение № 11758 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Транс-Цимент Е ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 20810/17.06.2025 г., постановено по адм. дело 1388/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първостепенният съд е тълкувал нормата на чл. 78, ал. 4 ЗДДС разширително, а тя е неприложима към процесните доставки, тъй като е изминала повече от една година между фактурирането им и тяхното развалянето. Намира, че дори да е нужна корекция на данъчния кредит, то тя следва да бъде извършена за данъчните периоди, през които е упражнено правото на приспадане на ДДС от ревизирания, тъй като развалянето на договорите има обратно действие. Подчертава, че решението на съда не е съобразено с решенията на СЕС по дело С-397/21 и по съединени дела С-660/16 и С-661/16, според които подобна корекция на приспаднатия данъчен кредит е безпредметна, когато получателите не са получили от доставчиците връщане на авансовото плащане, а поради това в последствие за тях би възникнало вземане от данъчните органи за възстановяване на същия по размер ДДС. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ Р- 22222523006272-091-001 от 30.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1643 от 18.12.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, с който на Транс-Цимент Е ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2020 г. в общ размер от 173 166,70 лв. и са начислени следващите се лихви за забава, възлизащи на 88 120,50 лв. За да достигне до извод за неоснователност на предявената жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА са установени данъчни задължения за ДДС и лихви в резултат на извършена на основание чл. 78, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС корекция на ползвания от ДЗЛ данъчен кредит по издадени фактури за авансови плащания от Каменов Импорт ЕООД и Мадейра Импорт ЕООД. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на Транс-Цимент Е" ЕООД през относимите данъчни периоди е сухопътен автомобилен транспорт на територията на страната и извън нея, с тежкотоварни автомобилни композиции на насипни и пакетирани товари. За осъществяване на дейността си дружеството притежава лиценз 4053/09.06.2010 г. от Министерство на транспорта, който е преиздаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 04.06.2015 г. със срок до 08.06.2025 г. Същото експлоатира три автобази на територията на страната и два административни офиса, като към 30.06.2020 г. има назначени 124 лица по трудово правоотношение. За фактурите, издадени от Мадейра Импорт ЕООД, органите по приходите са установили, че по силата на сключени договори за доставка на стоки от 24.09.2018 г. и от 24.11.2018 г. Мадейра Импорт ЕООД /продавач/ е поело задължение да достави на Транс - Цимент Е ЕООД тежкотоварни гуми за седлови влекачи, автомобилни масла /моторни, диференциални и трансмисионни/ и акумулатори с произход Китай, в шестмесечен срок от получаване на авансово плащане. С анекси от 20.03.2019 г. и от 20.05.2019 г. срокът за доставките на посочените стоки е удължен с шест месеца. Между същите страни е сключен и предварителен договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 20.12.2018 г., по силата на който Мадейра Импорт ЕООД е поело задължение да сключи окончателен договор за доставка на четири употребявани бетон миксера, за които ревизираното дружество дължи заплащане на аванс в размер на 127 822,97 евро /с равностойност 250 000 лв./ до десет работни дни от подписване на предварителния договор и доплащане при доставката им. Между страните не е спорно, че Транс Цимент Е ЕООД е заплатило на Мадейра Импорт ЕООД по банков път следните суми: на 28.09.2018 г. - 100 000 лв.; на 27.11.2018 г. - 150 000 лв. и на 31.12.2018 г. - 300 000 лв., представляващи авансови плащания по уговорените доставки, за които от Мадейра Импорт ЕООД са издадени спорните 3 бр. фактури. Същите са включени в дневниците за покупки на ревизирания субект съответно за м. 09.2018 г., м. 11.2018 г. и м. 12.2018 г. и през тези данъчни периоди същият е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 91 666,70 лв. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на Мадейра Импорт ЕООД, при която е установено, че едноличен собственик на неговия капитал е Каменови Импорт Експорт ЕООД, а неговият управител Н. К. е починала на 27.12.2022 г. Констатирано е още, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика за периодите на издаването им с получател Транс - Цимент Е ЕООД. В тази връзка на наследниците на Н. К., а именно дъщеря й В. Д. и синът й Ц. К., са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на които същите са заявили, че нямат информация за дружеството и не разполагат с негови счетоводни и търговски документи, не са приели дружествените дялове, нито наследството на Н. К.. Съобразено е още, че неизпълнението на поетите от Мадейра Импорт ЕООД задължения за доставка на стоки и МПС в уговорения между страните срок, е мотивирало ревизираният да отправи многократни покани към доставчика за изпълнение или възстановяване на авансово заплатените му суми. На 08.01.2020г. на управителя на Мадейра импорт ЕООД е връчена нотариална покана, с която ревизираният е предоставил на насрещната страна едномесечен срок за възстановяване на авансово получените суми и е отправил предупреждение за разваляне на договорите в едномесечен срок от връчването. Тъй като този срок е изтекъл без да са предприети каквито и да е действия от Мадейра Импорт ЕООД, то приходните органи са приели, че договорите между страните са развалени и именно поради това ревизираният е предявил пред Софийски районен съд установителен иск по чл. 422 за връщане на авансово платените суми. Аналогично, за фактурите, издадени от Каменов Импорт ЕООД, приходните органи са установили, че по силата на сключени договори за доставка на стоки, Каменов Импорт ЕООД, в качеството му на продавач, е поел задължение да достави на Транс Цимент Е ЕООД тежкотоварни гуми за седлови влекачи и ремаркета с произход Китай, в срок от дванадесет месеца. На това основание ревизираният е превел по сметка на Каменов Импорт ЕООД 165 000 лв. на 26.07.2018 г. и 324000 лв. на 20.08.2018 г., като за авансовите плащания са издадени процесните фактури, които са включени в дневника за покупки на ревизирания субект за м. 07.2018 г. и м. 08.2018 г. и по тях е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 81 500 лв. При осъществената насрещна проверка на Каменов Импорт ЕООД ревизиращите са констатирали, че негов управител е починалата Н. К., както и, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика за периодите на издаването им с получател Транс - Цимент Е ЕООД. Наследниците на Н. К. отново са заявили, че нямат информация за дружеството и не разполагат със счетоводни и търговски документи, не са приели дружествените дялове, нито наследство от майка им. При липсата на изпълнение на поетите от доставчика задължения, ревизираният е отправил и до Каменов Импорт ЕООД нотариални покани за връщане на авансово платените суми, ведно с предупреждение за разваляне на договорите в месечен срок от получаването им. На 06.02.2020г. такава покана е връчена лично на управителя на Каменов Импорт ЕООД, с оглед на което приходните органи са приели, че доставките са развалени на 06.03.2020г. и именно поради това ДЗЛ е предявил искови молби срещу Каменов Импорт ЕООД за връщане на авансовите плащания. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства приходните органи са приели, че процесните договорите с Каменов Импорт ЕООД и Мадейра Импорт ЕООД са развалени поради неизпълнение с изтичането на срока, в който те са били поканени да възстановят на Транс - Цимент Е ЕООД авансово платените суми, а именно на 08.02.2020 г. и на 06.03.2020 г., считано от датата на връчване на нотариалните покани. Поради това са счели, че данъчният кредит за авансовите плащания, ползван от ревизирания, следва да се коригира по реда на чл. 78, ал.4 ЗДДС в данъчни периоди м.02.2020 г. и м.03.2020 г. в общ размер от 173166,70 лв., както и да се определят лихви за забава, възлизащи на 88 120,50 лв. В хода на съдебното производство е проводена ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел за приложима разпоредбата на чл. 78, ал.4 ЗДДС, съгласно която при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с Правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Счел е, че в случая това задължение не е изпълнено от ревизирания, въпреки, че договорите с Каменов Импорт ЕООД и Мадейра Импорт ЕООД са развалени. В тази връзка той се е позовал на Решението по делото Фирин С-107/13 на СЕС, съгласно което чл. 65, чл. 90, §1, чл. 168, б. a, §1 и чл. 193 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са извършили на основание чл. 78, ал.4 ЗДДС корекция на ползвания от ревизирания данъчен кредит по спорните 5 авансови фактури, издадени от Мадейра Импорт ЕООД и Каменов Импорт ЕООД, в резултат на което са установили допълнително дължими ДДС и лихви за забава в посочените размери. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Между страните не е спорно, че възприетата от приходните органи и от първостепенния съд фактическа установеност се подкрепя от събраните по делото относими доказателства. Спорът е правен и се свежда до тълкуването на чл. 78, ал.4 ЗДДС и приложимостта му в настоящата хипотеза, при която е безспорно, че заплатените авансови плащания за неосъществените доставки не са върнати на получателя, а същевременно има достатъчно данни, че възстановяването на ДДС от доставчиците е станало невъзможно или изключително трудно. В този аспект и с оглед застъпената от касатора теза, на първо място следва да се посочи, че нормата на чл. 78, ал. 4 ЗДДС не се отнася само за случаите, при които развалянето на сделката настъпва през същия данъчен период, в който доставчикът е издал фактура за авансово заплатената му сума от получателя. Посочената разпоредба ясно сочи, че регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, като в тази си част нормата транспонира чл. 184 и чл. 185, ал.1 от Директива 206/112/ЕО, според които първоначално определената сума за приспадане се коригира, като такава корекция се прави по- специално, когато след изготвяне на справка-декларация по ЗДДС настъпи някаква промяна във факторите, ползвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. В своята практика СЕС нееднократно е посочвал, че чл. 184-186 от Директива 2006/112 определят условията, при които националната данъчна администрация може да изисква корекция от данъчнозадълженото лице. Относно въздействието върху приспадането на ДДС, извършено от данъчнозадълженото лице, на настъпили обстоятелства след това приспадане, от практиката на Съда следва, че използването или намерението за използване на стоките или услугите определя обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2012 г., ТЕЦ Хасково, C-234/11, EU:C:2012:644, т. 29 и цитираната съдебна практика, както и от 13 март 2014 г., Фирин, C-107/13, EU:C:2014:151, т. 49). Механизмът на корекции, предвиден в членове 184-186 от Директива 2006/112, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на ДДС и цели да увеличи точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитет на ДДС по такъв начин, че осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за извършване на облагаеми с такъв данък доставки. Така този механизъм има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции (решения от 18 октомври 2012 г., ТЕЦ Хасково, C-234/11, EU:C:2012:644, т. 30 и 31, и от 13 март 2014 г., Фирин, C-107/13, EU:C:2014:151, т. 50). Действително, по аргумент от чл. 88 , ал.1 ЗЗД развалянето на договорите, които не са за продължително или периодично изпълнение, има обратно действие, но противно на доводите на касатора тази обща норма не определя данъчния период, в който получателят дължи корекция на ползвания данъчен кредит. Приложимата специална разпоредба на чл. 78, ал.4 ЗДДС ясно дефинира, че корекцията се извършва в данъчния период, в който се разваля доставката, а изложените в тази връзка в касационната жалба съображения не отчитат отликите между развалянето на договори и развалянето на доставки. Всъщност, както е посочил и решаващият орган, нормата на чл. 78, ал.4 ЗДДС буквално възпроизвежда диспозитива на Решението на СЕС по дело С-107/13 Фирин, а и точно това е била целта на законодателя при нейното приемане съобразно мотивите към Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (602-01-57/11.10.2016г.). Именно в този контекст, разясненията, дадени с това решение, са подробно обсъдени от първостепенния съд, който обаче не е осъществил дължимата преценка доколко обстоятелствата по спора, в рамките на който е отправено преюдициалното запитване по делото Фирин, са сходни с тези по настоящото. Наред с горното, решаващият състав не е съобразил, че тълкуването на член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено с Решение наСЕС по дело С- 107/13, впоследствие е доразвито и прецизирано от СЕС с разясненията, дадени с Решението от 31.05.2018г. по съединени дела С-660/16 и С-661/16, което поради сходство на фактическите състави се явява тълкувателно приложимо за настоящия спор. Противно на приетото от съда, това Решение не се отнася до изключването на правото на приспадане на данъчен кредит за авансови плащания за доставки, чиито съществени елементи са неизвестни за бъдещия купувач и не изглеждат сигурни към момента на плащането. В тази връзка в т. 23 от цитирания съдебен акт СЕС уточнява, че: Запитващата юрисдикция иска да се установи дали по съображения, свързани с правото на Съюза, другите обстоятелства, при които гн Kollroß е платил аванса, допускат приспадането или при необходимост пораждат задължение за корекция. Посочената юрисдикция изпитва съмнения по-специално относно обхвата на решение от 13 март 2014 г., Фирин (C107/13, EU:C:2014:151), що се отнася до правото на приспадане и задължението за корекция в съответствие с режима на Директива 2006/112. Съобразявайки параметрите, с които е сезиран, при отговора на втория въпрос по дело C660/16, както и на втория и третия въпрос по дело C661/16, СЕС уточнява, че в положение като това по производството в основата на решението Фирин (C107/13, EU:C:2014:151) e било безспорно, че доставката на стоки, във връзка с която купувачът е направил авансово плащане, няма да бъде извършена и случаят се отнася до измама с ДДС, което го отличава от обстоятелствата по главните производства по настоящото дело, по които запитващата юрисдикция приема за установено, че ДДС за авансовите плащания е внесено от доставчиците към държавния бюджет. Освен това, доколкото въпросните доставчици с оглед на тяхната несъстоятелност няма да върнат тези авансови плащания, дължимото от тях ДДС към посочения държавен бюджет на основание на получаването на авансовите плащания не подлежи на корекция съгласно разпоредбите на член 65 във връзка с членове 90 и 123 от Директива 2006/112. От това СЕС заключава, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, упражняването на право на приспадане на ДДС от купувачите във връзка с посочените авансови плащания не води до каквато и да била загуба на данъчни приходи за същия държавен бюджет, като независимо от решението от 13 март 2014 г. по делото Фирин отбелязва, че в случай на корекция на правото на приспадане при положение, при което авансовото плащане не е било върнато, спазването на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможността, която държавите членки следва да предвидят в законодателството си за купувача да задължи доставчика си да върне авансово платената сума за доставката на стоки, която в крайна сметка не е осъществена (вж. по аналогия решения от 31 януари 2013 г., ЛВК, C643/11, EU:C:2013:55 т. 48). Според СЕС, при обстоятелства като разглежданите в главните производства с оглед на несъстоятелността на доставчиците, би било прекомерно трудно, ако не и невъзможно за купувачите да получат връщане на авансите, които са платили добросъвестно с оглед на доставката на поръчаните стоки. Впрочем, що се отнася до случая на ненадлежно фактуриране на ДДС поради липса на облагаема сделка, Съдът е постановил, че безспорно принципите на неутралност и на ефективност по принцип допускат национално законодателство, съгласно което единствено доставчикът може да иска от компетентните данъчни органи възстановяването на суми, които е платил по погрешка във връзка с ДДС, като купувачът на стоките може да предяви срещу този доставчик граждански иск, за да получи на свой ред възстановяване от доставчика. Въпреки това Съдът е постановил също, че ако този иск стане невъзможен или изключително труден, по-специално в случай на несъстоятелност на доставчика, посочените принципи могат да изискват купувачът да може да насочи претенцията си за възстановяване пряко срещу данъчните органи (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C35/05, EU:C:2007:167, т. 39, 41 и 42). Тези съображения могат да се приложат mutatis mutandis при разглежданите в главните производства обстоятелства. Следователно, ако бъдат принудени да коригират приспаданията на ДДС, платен върху аванси, които са внесли и които няма да бъдат възстановени от доставчиците, в съответствие със съображенията, съдържащи се в предходната точка, купувачите биха имали вземане от данъчните органи за сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията. Би било обаче очевидно неразумно тези купувачи да се задължат да коригират въпросните приспадания, а впоследствие да предявят иск срещу данъчните органи за възстановяване на ДДС, платен във връзка с въпросните аванси. С оглед на всички гореизложени съображения на втория въпрос по дело C660/16, както и на втория и третия въпрос по дело C661/16 следва да се отговори, че членове 185 и 186 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства допускат национално законодателство или практика, което/която има за последица обвързване на корекцията на ДДС във връзка с плащането на аванс за доставката на стока с връщането на този аванс от доставчика. В този аспект напълно необосновано първостепенният съд е приел, че другото Решението на СЕС по дело С-397/21, на което се позовава касаторът, е тълкувателно неприложимо, тъй като касае услуги, а не стоки. Предметът на съответните доставки по конкретния фактически състав обаче е напълно ирелевантен при преценката доколко приложимите национални разпоредби за корекция са съобразени с принципите на ефективност и неутралност на ДДС. Именно тези общностни принципи са предмет на тълкуването на СЕС в решението по дело С- 397/21, с което е разяснено, че ако възстановяването на ДДС стане невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на ликвидация на доставчика, принципите на неутралност на ДДС и на ефективност изискват държавите членки да предвидят необходимите процесуалните средства и условия, за да може получателят да си върне неоснователно фактурирания и платен ДДС, по-специално като отправи искането си за възстановяване пряко до данъчната администрация (вж. в този смисъл решения от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C35/05, EU:C:2007:167, т. 41 и от 11 април 2019 г., PORR Építési Kft., C691/17, EU:C:2019:327, т. 48). СЕС припомня, че принципът на неутралност на ДДС, който е в основата на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, е гарантиран от механизма на правото на приспадане, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност и следователно да гарантира пълната неутралност при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат по принцип на облагане с ДДС (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2021 г., Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, C521/19, EU:C:2021:527, т. 28 и цитираната съдебна практика). От това Съдът заключава, че за да спазят принципа на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуалните средства и условия, за да може получателят да си върне неоснователно фактурирания данък (решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C35/05, EU:C:2007:167, т. 41), а Директивата за ДДС, разглеждана с оглед на принципите на ефективност и на неутралност на ДДС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, в приложение на която данъчнозадължено лице, на което друго данъчнозадължено лице е предоставило услуга, не може да иска пряко от данъчната администрация възстановяване на сумата, съответстваща на неоснователно фактурирания му от този доставчик ДДС, който последният е внесъл в държавния бюджет, при положение, че събирането на тази сума от посочения доставчик е невъзможно или изключително трудно, тъй като спрямо последния е образувано производство по ликвидация и въпреки че посочените две данъчнозадължени лица не са извършили измама или злоупотреба, така че за тази държава членка не съществува риск от загуба на данъчни приходи. При тези разяснения на СЕС и задължението на националната юрисдикция за съответстващо тълкуване на вътрешното право така, че при прилагането му да не се стигне до резултат, който противоречи на правото на Съюза, настоящият състав приема, че извършването на корекция по чл. 78, ал.4 ЗДДС не би било в колизия с принципите на ефективност и на неутралност на ДДС в случаите, при които получателят не е бил добросъвестен, а авансовите плащания са свързани със злоупотреба или измама, както и с риск от загуба на данъчни приходи. Корекцията би била правомерна и в случаите, при които за получателят не е невъзможно или изключително трудно да получи от доставчика възстановяване на недължимо платения по авансовите плащания ДДС. Обратно, в случаите при които получателят е добросъвестен, авансовите плащания не са белязани с измама или злоупотреба и няма риск от загуба на данъчни приходи, а за получателя е невъзможно или изключително трудно да получи от доставчика възстановяване на недължимо платения ДДС, то корекцията на ползвания от получателя данъчен кредит фактически води до това да се откаже на получателя възстановяване на недължимо фактурирания и платен ДДС, с което се нарушават принципите на ефективност и неутралност на ДДС. В тези хипотези СЕС намира такава правна уредба за непропроционална и недопустима, без да поставя под съмнение това свое разбиране от обстоятелството, че заплатените аванси не са използвани за реализиране на последващи облагаеми доставки. В случая не са налице обективни данни, че при извършване на авансовите плащания ревизираното лице е било недобросъвестно, както и, че тези преводи на парични средства са белязани с измама или злоупотреба. Независимо, че решаващият орган лаконично е посочил, че ДЗЛ е знаело или не е можело да не знае, че изпълнението на договорите е обективно невъзможно, то този негов извод освен необоснован е и в пряко противоречие с твърдението му за трайни, предшестващи 2018г. търговски отношения между ревизирания и доставчиците по процесните развалени доставки, както и с констатацията, че фактурите за авансовите плащания са включени в СД и ДП на доставчиците за съответния данъчен период на издаването им. Заплащането на дължимия по тях данък от доставчиците не е оспорено от приходните органи, а и предвид същността на ДДС като многофазен косвен данък, задълженията на доставчиците за внасянето му се погасяват за съответния данъчен период, а не по конкретна фактура. Наред с това е безспорно, че доставчиците не са поискали възстановяване на недължимо платения данък, нито са издали кредитни известия за развалените доставки, както и, че междувременно управителят и на двете дружества е починал и никой от наследниците му не е приел неговото наследство. На основание чл. 155, т.3 ТЗ тези две юридически лица са прекратени и са открити производства по ликвидацията им. Действително, налице са данни, че за последващи авансовите плащания периоди на Мадейра Импорт ЕООД е издаден РА, с който са установени данъчни задължения в големи размери, но това обстоятелство е неотносимо по време към настоящия спор. Релевантно е, че при конкретната фактическа установеност за ревизираното лице - получател е невъзможно или изключително трудно да получи от доставчиците възстановяване на недължимо платения ДДС, тъй като междувременно спрямо тях е образувано производство по ликвидация. Това прави изключително трудно събирането от доставчиците на недължимо платения данък при корекция на ползвания от получателя данъчен кредит и в рамките на образуваните граждански искови производства, а от тук следва, че корекцията по чл. 78, ал.4 ЗДДС фактически води до това да се откаже на получателя възстановяване на недължимо фактурирания и платен ДДС в нарушение на принципа на неутралност на ДДС. Според СЕС в тази хипотеза получателят би имал вземане от данъчните органи за сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията, но да се задължат купувачите да коригират въпросните приспадания, а впоследствие да предявят иск срещу данъчните органи за възстановяване на ДДС, платен във връзка с въпросните аванси, би било очевидно неразумно, както СЕС отбелязва изрично. Следователно, като са извършили спорната корекция по чл. 78, ал.4 ЗДДС, приходните органи не са съобразили задължението си да прилагат националните норми в рамките на своята компетентност така, че да гарантират пълното действие на имащите примат разпоредби на правото на Съюза. Като издаден в нарушение на принципа на неутралност на ДДС, оспореният РА се явява незаконосъобразен, а обжалваното решение неправилно, с оглед на което следва да бъде отменено. Вместо него, следва да бъде постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 13 150 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение