Решение № 575 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 930/2008 г.

Решение № 575 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 930/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Х. З. З., чрез пълномощника му адв. А. Ж., срещу решението от 16.11.2007 год. по гр. дело № 2441/2006 год. на Софийски градски съд, IV-Д състав, в частта относно квотите, при които да се извърши делбата на съсобствения имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответницата И. Д. Д., чрез пълномощника й адв. Л. К., излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решението от 21.10.2005 год. по гр. дело № 11604/2003 год. на Софийски районен съд, 53 с-в, в частта относно квотите, при които е допусната делба на съсобствения имот, и е определил квотите: за Х. З. З. - 15000/108308 ид. части, за И. Д. Д. - 93308/108308 ид. части. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като сключеният на 15.07.1979 год. брак е прекратен от съда с решение от 7.07.1998 год. През време на брака, на 31.01.1996 год. са закупили процесния апартамент по реда на НДИ с писмен договор от СО на цена 108308 лв., която е платена на 30.01.1996 год. По възражението на ответницата за пълна трансформация на лични средства, дарени й от втория й баща и вложени за закупуване на имота, въззивният съд е приел за установено, че тя е вложила за закупуването на имота лично имущество, равностойно на около 1000 щ. д., дарение от втория й баща, а разликата до пълния размер на цената е заплатена с общи средства - получен от съпрузите заем 30 000 лв. Затова съдът е направил извод, че е налице частична трансформация на лични средства на ответницата. Нейна лична собственост са 78308/108308 ид. части от апартамента, а съпружеска имуществена общност - 30000/108308 ид. ч., която е прекратена с развода и е заменена с обикновена съсобственост при равни дялове, поради което делът на ищеца в съсобствеността е 15000/108308 ид. части, а на ответницата - 93308/108308 ид. части. Жалбата е неоснователна. Изводът за частична трансформация е в съответствие с доказателствата. Двете разписки за теглени от Х. П. суми през 1995 г. и 1998 г. от ОББ9 клон "С" София доказват, че е имал банкова сметка. От служ. бележка № 895/18.06.2004 год., издадена от ОББ, е установено, че за периода преди 1999 год. не може да се направи справка, поради липса на архивна база. От показанията на свидетелите Н. З. и Я. П. е установено, че е изтеглил от влога си около 1000 щ. д. и ги е дарил на ответницата - доведената му дъщеря за закупуване на апартамента. Обосновано съдът е преценил, че разминаването на соченото от втората свидетелка време на събитията с една година е грешка, предвид дългия изминал период от събитията, за които свидетелства, до даването на показанията - повече от десет години, и с оглед на това, че в останалата част показанията й са логични и кореспондират с показанията на другата свидетелка. Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е довело до неправилност на решението, като не е обсъдил приетата като доказателство в първата инстанция спестовна книжка на майката на касатора - М. З. Тегленето на пари от спестовния влог на посоченото лице на 29.01.1996 год. не доказва твърдението на касатора, че сумите са изтеглени именно за плащане на продажната цена на процесния апартамент. А и свид. П. в показанията си сочи, че свекърът на ответницата й споделил, че децата искали пари за покупка на жилището, но той им отказал, защото също купувал ведомствено жилище. По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.