Решение № 15038 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2009 г.

Решение № 15038 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 4 ал. 5 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено Решение № 200/19.03.2009 г. по адм. д. № 1959/2004 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1-23-326/4.6.2004 г. на ТДД - Добрич в частта за непризнат данъчен кредит и определен ДДС за внасяне 3270,20 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА в тази част да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Евгений Генков", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 1-23-326/4.6.2004 г. на ТДД - Добрич в частта за непризнат данъчен кредит по 10бр. фактури на "Матрис"ООД, издадени в периода м. 4 - 6 и 10.2000 г., м. 2, 7, 10 и 12.2001 г., определен в резултат ДДС за внасяне 3270, 20лв. с лихви на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В мотивите си съдът е приел, че няма спор, че доставките по спорните фактури са вписани в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика. Приел е, че спорно е дали е налице начисляване на данъка в счетоводството на доставчика. От приложения ДРА, съставен на доставчика за процесните периоди, съдът е приел, че в ДРА е констатирано, че справките-декларации и дневниците за продажби, съставени за периода отговарят на изискванията на чл. 99 ППЗДДС. Данните са подавани на магнитен носител. Съдът е възприел като обективен и компетентен изводът на вещото лице, че данъкът е начислен по процесните фактури по чл. 55 ЗДДС (отм.). Плащането по фактурите е извършено в брой като са приложени фискални бонове за това. Съдът е приел, че в съдебното производство са представени доказателства, опровергаващи фактическите констатации в ДРА. Поради късното им представяне съдът е възложил разноските върху търговеца. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. Видно от заключението на вещото лице, не е извършена проверка в счетоводството на доставчика за установяване начислен ли е данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) като задължение към бюджета. Вещото лице дава заключение, че освен справки-декларации доставчикът е представил дневници за продажби само за три от месеците, в които са издавани спорните фактури. Така съставеното заключение опровергава констатациите в приложения ДРА на прекия доставчик, че счетоводството на доставчика е водено редовно. Събраните в хода на процеса извлечения от компютърни разпечатки нямат доказателствена стойност без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика и без да е установено от вещото лице, че счетоводството на доставчика е водено редовно предвид изискванията на чл. 81 ДПК (отм.). Съдът в нарушение на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) е приел за обоснован изводът на вещото лице за начисляване на данъка от доставчика, направен само предвид приложения ДРА на доставчика, който противоречи на установеното от вещото лице в приложената справка, че не са подадени дневници за продажби към всички справки-декларации, касаещи процесния период. Изводът на съда, че са опровергани констатациите в ДРА за липса на начисляване на данъка като задължение към бюджета не съответства на събраните доказателства без доказателствена стойност, след като по делото не е установено счетоводството на доставчика да е водено редовно. Предвид заключението на вещото лице, че са подадени дневници за продажби само към три справки-декларации от 10, касаещи процеса, е установено обратното, - че счетоводството на доставчика не е водено редовно. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА. Търговецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на касатора по делото на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) в размер 245,40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,