Решение № 414 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1256/2015 г.

Решение № 414 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1256/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава 23 от НПК. Инициирано е с касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. И. от Б. адв. Кр. П. от АК-Д. с предмет решение № 126 от 02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 128/2015 г. от Апелативен съд-Варна, с доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за "смекчаване" наказателната отговорност на подсъдимия с намаляване на размера на наложеното му и потвърдено от въззивната инстанция наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Пострадалият Г. И. Г. от Б., редовно уведомен, не се явява в производството пред касационната инстанция, лично или чрез повереник и не е изразил становище по жалбата. Подсъдимият Р. И., чрез защитника си адв. П. моли жалбата му да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 5 от 13.03.2015 г., постановена по НОХД № 400/2014 г. от Добричкия окръжен съд подсъдимият Р. Б. И. от Б. е признат за виновен в това, че на 26.06.2014 г. в Б. е отнел чужди движими вещи - сумата от 300 лева от владението на Г. И. Г. от Б., без негово съгласие с намерение да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Г., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е признат за невинен и оправдан частично по предявеното му обвинение, касаещо отнетата лична карта на Г. С присъдата са уважени предявените от пострадалия Г. Г. граждански искове, като подс. И. е осъден да му заплати сумата от 300 лева за причинените му имуществени вреди, както и сумата от 3 000 лв за неимуществени такива, ведно със законната лихва от датата на увреждането му - 26.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 400 лв за направените от него разноски по делото. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в общ размер от 215 лв, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 170 лв. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които е постановено да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила като вещи без стойност. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. П. с оплаквания за необосноваността й, постановяването й в "нарушение на материалния и процесуалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила", а наложеното му наказание като "неправилно индивидуализирано" и явно несправедливо с искане за отмяната й и постановяване на нова за пълното оневиняване на подзащитния му, алтернативно за изменянето й с намаляване на размера на наложеното му наказание с приложението и на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С решение № 126 от 02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 128/2015 г. Апелативният съд-Варна е потвърдил изцяло обжалваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба на защитника на подсъдимия, като касира всички касационни основания, съдържа най-общи доводи в подкрепа на заявените, с претенцията за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно за изменяне на решението с намаляване на размера на наложеното на подзащитния му наказание, "прилагайки института на смекчената наказателна отговорност". Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК, поради което за допустима, а разгледана по същество - за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Повтаряйки част от оплакванията си от въззивната жалба, касаторът заобикаля дадените от съда отговори за неоснователността им, например защо изключва от доказателствената съвкупност несигурните и противоречиви показания на св. С. И.. В същото време не се коментират в тяхната взаимовръзка показанията на св. Дж. С., видял и разпознал подс. И. да преминава няколко минути преди пострадалия Г. с бърз ход по посока на обитаваното от последния жилище, за което подсъдимият знаел от извършен преди време ремонт на електроуред в него; откриването, фиксирането във фотоалбума към проведения непосредствено след нападението над Г. оглед на местопроизшествието и изземването на чифт чехли и кутия цигари, които И. разпознал като негови и от типа, каквито обичайно пуши; че сред пачката пари е била личната карта на св. Г. Г., намерена от св. Т. Т. на спирката пред блока, където е бил нападнат; че няколко дни след деянието подс. И. върнал заета от св. Пл. С. сума от 60 лв, които отброил от пачка пари в лева в купюри от 20 и 50 лв, което учудило посредника на връщане на сумата св. Н. Д. при "хроничното" безпаричие на подсъдимия и не на последно място, споделеното от пострадалия Г. с брат му св. Кр. Г. съмнение относно автора на нападението в лицето на подс. Р. И., изхождайки от знанието му за ползваното от него жилище, физическите му данни, прикриването на лицето и особеностите при изговора на заплахата, сломила съпротивата му при отнемане на паричната сума. Именно този логически обвързан анализ на установените по делото фактически обстоятелства са позволили и на апелативния съд да приеме за категорично и несъмнено доказано авторството на подс. И. в осъществяване на инкриминираното деяние. Съдът е анализирал и обясненията му от съдебното следствие пред окръжния съд и обосновано ги е отхвърлил като защитна позиция, включително като опит за внасяне на съмнение друг да е носил чехлите му и да е автор на нападението, оборен от показанията на св. Дж. С. ВКС приема, че вътрешното убеждение на съда по правно значимите факти е ясно, категорично и убедително заявено в изложените в обжалваното решение съображения, те не почиват на предположения, а на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените източници, няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, още по-малко от първоинстанционния. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за корекция на решението по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, както и за оневиняване на жалбоподателя при така приетата за установена фактическа рамка. По приложимото право спор не възниква, извън отговора на въпроса кой е авторът на нападението над св. Г. Г. за отнемане на парите му. А той е постигнат въз основа на процесуално издържана доказателствена дейност на инстанциите по фактите, които са очертали всички елементи от състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 от НК с оглед причинената на пострадалия Г. Г. средна телесна повреда. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и жалбата и в тази насока се явява неоснователна. Поставеното и пред апелативния съд алтернативно искане за смекчаване на наказателната отговорност на подс. И. обаче не е получило адекватен отговор. Безспорно, деянието с механизма си на извършване, с посегателството върху човек, осигурил в миналото работа и средства за препитание на подсъдимия и семейството му и оказал му доверие разкрива сериозна обществена опасност. При тежкото му семейно положение заради болестното състояние на съпругата и едното му дете, при затрудненото му финансово състояние безотговорно се явява злоупотребата с алкохол, с което си обяснява липсата на спомен да е извършил деянието. На този фон и апелативният съд е отдал прекомерно значение на отегчаващите отговорността му обстоятелства, като се е съгласил с отмерената му на 7 години лишаване от свобода санкция, неоснователно отчитайки сред тях и миналите му осъждания далеч във времето, за които обаче е реабилитиран по право при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 и 4 от НК и липса на забраната по ал. 2. ВКС намира, че наказание на минимума на предвиденото за престъплението от 5 години лишаване от свобода е достатъчно за постигане на целите на чл. 36 от НК, с което то да не се превърне в прекомерна тежест както за подсъдимия, така и за близките му, които разчитат на помощта му в бъдещия си живот. В тази насока жалбата се явява основателна, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5, т. 1 от НПК и съобразно правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното на подс. И. наказание до посочения размер. В гражданско-осъдителната му част решението не е изрично обжалвано, а и с оглед доказаното авторство на деянието като деликт в лицето на подсъдимия исковете на пострадалия Г. са доказани по основание, а съобразно причинените му болки и страдания и размера на отнетата му сума - правилно уважени по размер, със съответните законови последици за лихви и разноски. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение