Решение № 30 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2022 г.

Решение № 30 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2022 г., VI о., докладчик председателят Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез пълномощника гл. юрк. Илиев, против решение № 7623 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 6111/2021 г. по описа на Административен съд – София-град и частна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против определение № 5714 от 2.08.2021 г. по същото адм. дело № 6111/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. По подробно изложени в касационната и частната жалби, и в писмени бележки съображения за неправилност на атакуваните съдебни актове, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната им. Навеждат се доводи за неправилно прилагане на чл. 11, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагането на закона. Изложени са твърдения, че по отношение на информацията получена служебно по реда на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Правилника изпълнителният директор на АЗ действа при обвързана компетентност, поради което съдържанието на получената информация с писмо изх. № 21015660/25.03.2021 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИА ГИТ/ го задължава да се произнесе с решение за отказ да се издаде разрешение за работа. Сочи се, че като не е обследвал и анализирал това писмо съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В частната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е възстановил срока за обжалване на дружеството, тъй като не са били налице особени и непредвидени обстоятелства, които да са възпрепятствали жалбоподателя да подаде жалбата си в законоустановения срок. Иска се отмяна на обжалваните решение и определение. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – "Интервиндоус БГ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, редовно призован, не изразява становище по жалбите, не се явява и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба, а алтернативно в случай, че съдът я приеме за неоснователна счита, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че частната и касационната жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 161, ал. 3 и чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Интервиндоус БГ" ООД срещу решение № РД-08-1245/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), въз основа на постъпило заявление рег. № РДПТ-10-00-0759/17.03.2021 г., подадено от дружеството "Интервиндоус БГ" ООД, е отказано на заявителя достъп до пазара на труда на лицето А. Г., гражданин на Украйна, като командирован работник от трета държава, място на работа: "Многопрофилна сграда с преобладаваща общественообслужваща функция за офиси, хотелска част, подземни гаражи и трафопост" УПИ I-1978, 2009 – Комплексно обществено обслужване магазини, офиси и трафопост, кв. 6А НПЗ Изток м. "Къро" – DAS Center Sofia, р-н Младост, гр. София. В мотивите на административния акт е посочено, че в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ /ППЗТМТМ/ е служебно изискана информация от институциите, във връзка с която е получено писмо изх. № 21015660/25.03.2021 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което се уведомява, че по отношение на работодателя "Интервиндоус БГ" ООД, е установено извършване на нарушение във връзка с приемане на работа на чужденец, гражданин на Украйна, без работникът да има съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта. В резултат на това, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е издадено Наказателно постановление № 22-007245/4.02.2021 г., влязло в сила на 17.02.2021 г. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗТМТМ, изпълнителният директор на Агенция по заетостта (АЗ) отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ за разрешение за работа по ал. 1 на работници - граждани на трети държави, когато работодателят, в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Видно от приложеното известие за доставяне /лист 15 от първоинстанционното дело/ оспореното решение е било съобщено на дружеството на 21.04.2021 г. Жалбата срещу административния акт е подадена чрез Агенцията по заетостта до Административен съд – София-град на 4.06.2021 г. от А. М., в качеството му на управител и законен представител на "Интервиндоус БГ" ООД. В нея се съдържа и искане за възстановяване на срока за обжалване, поради настъпили особени непредвидени обстоятелства - постъпването на управителя на дружеството в болница. С обжалваното определение № 5714 от 2.08.2021 г. по адм. дело № 6111/2021 г., Административен съд – София-град е възстановил, на основание чл. 161, ал. 1 от АПК, срока за обжалване от "Интервиндоус БГ" ООД на решение № РД-08-1245/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В мотивите на определението се сочи, че с административния акт, който е предмет на спора е допуснато предварително изпълнение, което е обжалвано от дружеството на 26.04.2021 г. и е образувано адм. дело № 4758/2021 г. по описа на АССГ. С определение № 3550/19.05.2021 г. по адм. дело № 4758/2021 г., съдът е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение и е установил, че по това производство жалбата е подадена лично от управителя на дружеството. Посочено е, че по адм. дело № 6111/2021 г. "Интервиндоус БГ" ООД не е представлявано от адвокат. Приел е, че представените медицински документи – епикриза от УМБАЛ "Св. Анна" АД – София, удостоверяват, че в срока за обжалване управителят на дружеството е бил в болница, което е възпрепятствало възможността да упражни правото на "Интервиндоус БГ" ООД за подаване на жалба срещу административния акт. Изложил е, че в съдебното производство не е задължително представителството от адвокат и евентуалната възможност да се упълномощи такъв не представлява пречка за възстановяване на срока. Приел е, че обстоятелството, че по други дела, образувани в този период, дружеството е имало упълномощен адвокат е неотносимо и не представлява основание да се откаже възстановяване на срока по чл. 161 от АПК по процесното дело. С обжалваното решение № 7623 от 16.12.2021 г. Административен съд – София-град е отменил решение № РД-08-1245/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на АЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентния административен орган, при спазване на законоустановената форма и при наличие на фактически и правни основания, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност информация за наличие на влезли в сила наказателни постановления се предоставя служебно при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИА ГИТ/. Според съда в процесния случай главният секретар на ИА ГИТ е посочил коректно, че наказателното постановление е обжалвано пред Софийски районен съд /СРС/ и делото още не е приключило, но въпреки това е посочил, че същото е влязло в сила и имуществената санкция е заплатена. Съдът е приел, че влизането в сила на административен или съдебен акт е правен извод, с който се установява факт с правно значение. Поради това при посочените от главния секретар обстоятелства административният орган е следвало да направи собствен правен извод, дали наказателното постановление е влязло в сила, а не да възприема изводите на ИА ГИТ, които не са обвързващи. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от АПК регламентира, че административният орган следва да извърши преценка на всички факти и доводи от значение за случая. Първоинстанционният съд е приел и че оспореният акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Наличието на влязло в сила наказателно постановление е материалноправна предпоставка за отказване на достъп на работодателя до пазара на труда – чл. 11, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Съдът е посочил, че съгласно правилото на чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), приложим по аргумент от чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок, са били обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. От доказателствата по делото се установява, че НП № 22-007245/4.02.2021 г. е обжалвано пред СРС. Жалбата е приета за допустима и е разгледана по същество, като наказателното постановление е изменено. По касационна жалба на дружеството е образувано КНАХД № 9276/2021 г. на Административен съд – София-град. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен и при несъответствие с целта на закона, тъй като изискванията към работодателите, въведени с разпоредбата на чл. 11 от ЗТМТМ, са в защита от една страна на пазара на труда, като целят да препятстват незаконната трудова заетост, а от друга страна – в защита на правата на работниците. Незаконосъобразните откази за достъп до пазара на труда не постигат посочените две цели на закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира обжалваните определение и решение за валидни, допустими и правилни. Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение. От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на жалбата, съдържаща и молбата за възстановяване на срока за обжалване, страната не е разполагала с упълномощен процесуален представител. Представеното от административния орган пълномощно, приложено към подадената на 26.04.2021 г. жалба за спиране на предварителното изпълнение на акта, е без дата и обстоятелството, че е ползвано по други дела на дружеството, не води до извод, че може да се ползва като годно доказателство по делото пред първоинстанционния съд и да обоснове наличието на пълномощник, който да осъществява процесуално представителство на дружеството. Пълномощно за процесуално представителство на дружеството пред първоинстанционния съд е представено едва в проведеното на 20.10.2021 г. съдебно заседание, като датата на същото е 9.09.2021 г., т. е. след подаване на жалбата до първоинстанционния съд и на искането за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 от АПК. Анализът на съдебната практика на ВАС показва, че заболяването би могло да има характер на особено непредвидено обстоятелство, но приемането му за такова изисква преценка за неговата тежест, за начина и мястото на лечение с оглед на възможността да се извърши необходимото действие в предписания срок. Видно от представената медицинска епикриза през периода от 27.04. до 28.05.2021 г. управителят на дружеството е бил настанен в лечебно заведение, извършващо болнична помощ - УМБАЛ "Св. Анна" АД – София за лечение по КП № [номер] [заличен такст]. Проведена е оперативна процедура, като стационарното лечение преди и след провеждането й предполага целодневна ангажираност в болничното заведение и попада в хипотезата на чл. 161, ал. 1 от АПК. Вида на цитираната в медицинските документи диагноза, проведената оперативна процедура и режимът на лечение указват на внезапно и тежко заболяване. Посоченото попада в хипотезата на чл. 161, ал. 1 от АПК, че пропускането на срока за обжалване на решението се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали законният представител на дружеството да сезира съда в законоустановения срок. При тези установени обстоятелства за здравословното състояние на законния представител на дружеството, продължило от 27.04.2021 г. до 28.05.2021 г., следва да се приеме, че пропускането на срока от жалбоподателя за обжалване на административния акт се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които обективно са възпрепятствали оспорването му в рамките на срока за обжалване. Този извод не се променя от факта, че в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК управителят на дружеството на 26.04.2021 г. е подал жалба срещу предварителното изпълнение на решението, по която има произнасяне на Административен съд – София-град, тъй като постъпването му в лечебното заведение е от деня, следващ подаването на посочената жалба. След като твърдяното внезапно заболяване е съществувало в срока за обжалване (и то през по-голямата част от този срок), е налице особено непредвидено обстоятелство, даващо основание за възстановяване на пропуснатия срок. Страната трябва да има възможност да подаде жалбата през всички дни, през които тече срокът за обжалване. Обстоятелството, че през част от този период поради внезапно възникнала пречка (заболяване) управителят и законен представител на дружеството не е могъл да подаде жалба и не е имал упълномощен адвокат да подаде жалбата е достатъчно за да се възстанови срока за обжалване на решението. (така определение № 4736 от 20.04.2016 г. по адм. д. № 3491/2016 г., VІІ отд. на ВАС, определение № 3364 от 8.04.2022 г. по адм. д. № 3034/2022 г., VІІ отд. на ВАС, определение № 14183 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 13371/2012 г., VІІІ отд. на ВАС, определение № 2345 от 19.02.2009 г. по адм. д. № 14535/2008 г., 5 чл. с-в на ВАС и др.). С оглед гореизложено, обжалваното определение за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 от АПК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид правилността на определението за възстановяване на срока за обжалване оспореното съдебно решение е допустимо. Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорения акт разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2 от закона. Разпоредбата е ясна и недвусмислена, като въвежда задължителното изискване наказателното постановление да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила. Обстоятелството, че наказателното постановление е обжалвано след датата на издаване на решението за отказ за предоставяне на достъп до пазара на труда не обосновава материална законосъобразност на процесния акт, доколкото същото е подлежало на обжалване и срокът за упражняване на правото не е изтекъл, т. е. не е спазено императивното изискване наказателното постановление да е влязло в сила преди издаването на акта. Действително, от приложените доказателства се установява, че писмо рег. № ПТ-10-00-0755#5/25.03.2021 г. /изх. № 21015660 от същата дата на главния секретар на ИА ГИТ съдържа информация, че Наказателно постановление № 22-007245 е влязло в сила на 17.02.2021 г. Независимо от посоченото същото е обжалвано от "Интервиндоус БГ" ООД, като по жалбата е образувано дело нахд № 6745/2021 г. на СРС. Както правилно е установил първостепенният съд информация за обжалването на НП се съдържа в писмо рег. № ПТ-10-00-0755#8/14.07.2021 г. /изх. № 21055288 от същата дата на главния секретар на ИА ГИТ(лист 26 от първоинст. дело), в което същевременно отново се посочва, че НП е влязло в сила на 17.02.2021 г. В писмото изрично е посочено, че същото се издава във връзка с постъпило писмо на ИД на АЗ, с което се изисква допълнителна информация, относно Наказателно постановление № 22-007245/4.02.2021 г. Органът е следвало да предприеме посочените действия по събиране на относимата информация за обжалването и влизането в сила на НП и да извърши самостоятелен анализ и преценка на обстоятелствата и доказателствата и едва след това да издаде решение за отказ при наличие на предпоставките за това. Пропускът на изпълнителния директор на АЗ да извърши проверка дали издаденото наказателно постановление е влязло в сила, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до постановяване на административен акт в противоречие с материалния закон /така Решение № 7124/14.07.2022 г. по адм. дело № 2335/2022 г. на VI отд. на ВАС по сходен казус/. При служебно извършена проверка на интернет-страницата на Административен съд – София-град се установи, че с влязло в сила решение № 7507 от 10.12.2021 г. по адм. дело № 9276/2021 г. на същия съд е отменено решение от 5.07.2021 г., постановено от Софийския районен съд по нахд № 6745/2021 г., и вместо него е отменено Наказателно постановление № 22-007245/4.02.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗТМТМ изисква да има влязло в сила наказателно постановление към момента на издаване на административния акт. При тези данни безспорно се установява, че отказът за достъп до пазара на труда поради наличие на наказателно постановление, но без същото да е влязло в сила, е незаконосъобразен, поради което правилно решаващият съд е отменил процесното решение. Предвид изложеното решението на Административен съд – София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,