Решение № 5725 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12873/2018 г.

Решение № 5725 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12873/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Е. И. и Н. К. и двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Стаменова, срещу решение № 3621 от 31.05.2018 г. по адм. д. № 14238/2017 г. на Административен съд С. – град, 59 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение рег. № 1271 от 25.10.2017 г., обективиращо изричен отказ на Начарника на 7 – ма служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) към Столична дирекция "ПБЗН" (СДПБЗН) на основание чл. 17 от Наредба № 8121 з – 647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормативите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за издаване на необходимите предписания за прокарване на временен път, който да осигури транспортен достъп на автомобилите до имотите на [улица] в [населено място], собственост на жалбоподателките. В касационната жалба жалбоподателките твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че доказателства в подкрепа на отказа са събрани и съставени в хода на съдебното производство, както и че е неправилен извода на съда, че са били налице предпоставки за издаване на отказ за даване на предписание за отваряне на временен път. Твърдят, че от доказателствата по делото е видно, че са налице предпоставките за отваряне на временен път до имотите им, тъй като съществуващият не отговаря на изискванията за широчина, и в тази връзка службата по ПБЗН е следвало да даде такова предписание. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата им. Претендират разноски. Ответникът Началникът на 7-ма районна служба ПБЗН към СДПБЗН, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд С. – град е отхвърлена жалбата на двете жалбоподателки срещу решение с изх. № 1271 от 25.10.2017 г. на началника на 7-ма районна служба ПБЗН, като за да постанови оспореното решение съдът е приел, че в този акт е обективиран отказ по чл. 17 от Наредба № 8121 з–647 от 01.10.2014 г. за даване на предписание за откриване на временен път по [улица]до имотите на жалбоподателките УПИ XVIII - 174 и XXIV – 394, кв. 20, в. з. [наименование], [населено място]. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че по [улица]до имотите на жалбоподателките от двете й страни могат да се ситуиран и да преминат пожарни автомобили, както и че от западната страна на улицата е разположен пожарен хидрант, който е на отстояние около 100 – 110 м. от имотите на жалбоподателките, а от източна страна на улицата има такъв хидрант на около 50 – 60 м. от сградите на жалбоподтелките, като същите са достижими и с противопожарен маркуч. Приел е, че стеснението на [улица] е с дължина около 10 м., което не препятства извършване на пожарогасителни и спасителни дейности. Приел е, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 8121 з – 647 от 01.10.2014 г. пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците. Приел е, че от доказателствата е установено, че в случай на произшествие, могат да бъдат извършени ефективни пожарогасителни и спасителни дейности, включително с пожарникарски маркучи, които са с достатъчна дължина, установено от доказателствата. Поради това е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения отказ. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Производството е започнало по искане на Е. И. и Н. К., с което на основание чл. 190 от ЗУТ е поискано от кмета на СО – район "П." да издаде заповед за прокарване на временен път, който да осигури достъп до построените сгради в УПИ XVIII - 174 и XXIV – 394, кв. 20, в. з. [наименование], [населено място], собственост на жалбоподателките. Това искане е подадено с копие до Директора на СДПБЗН, като в т. 3 от заявлението е поискано от същия да даде необходимите предписания за необходимостта от прокарване на временен път, който да осигури транспортен достъп на автомобилите на пожарната по [улица]. Въз основа на това заявление началника на 7-ма районна служба ПБЗН, отговаряща за района, в който са имотите, е издал решение, в което е посочил, че "За посочените имоти УПИ XVIII - 174 и XXIV – 394, кв. 20, в. з. [наименование], [населено място] има транспортен достъп по [улица], който е затруднен от построен обект в УПИ XX – 1022, кв. 20. При извършена справка в община П. ни бе дадена информация за започнала процедура по промяна на подробния устройствен план в конкретната местност, за решаване на казуса. Повдигнатият въпрос в искането не е от компетентността на органите на ПБЗН". Оспореното пред първата инстанция решение на началника на 7-ра районна служба ПБЗН с посочения по – горе текст, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и съответно не е бил налице годен за оспорване акт, по който да се произнесе АССГ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК (в относимата към издаване на решението редакция от ДВ бр. 30/2006 г.) "Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт". В настоящия случай с оспорения акт, наименован решение, не е обективиран отказ в смисъл на волеизявление на административния орган, което волеизявление да засяга права, свободи или законни интереси на адресатите си. Това е така, тъй като най – напред видно от цитирания по – горе текст на решението в него не се съдържа отказ за даване на предписание за откриване на временен път, а само е посочено, че е установено, че се процедира изменение на ПУП и самия административен орган – началникът на 7-ма районна служба ПБЗН няма компетентност да се произнесе по искането. Т. е. самото решение, което макар и наименувано решение представлява писмо с уведомителен характер до искателите, с които им е посочено, че РС "ПБЗН" няма компетентност да се произнесе по искането за предписване на откриването на временен път. Което кореспондира и с нормата на чл. 190 от ЗУТ, която разписва правилата и компетентните органи да се произнесат по отправено искане за откриване и проектиране на временен път. На второ място отказ се формира, когато компетентният административен орган е законово задължен по искане на заявител да издаде административен акт с определено съдържание. В настоящия случай за началника на съответната районна служба "ПБЗН" няма задължение за издаване на предписание за откриване на временни пътища, нито по чл. 190 от ЗУТ, нито по някоя друга разпоредба касаеща правомощията и дейността на РС "ПБЗН". Посочената от АССГ норма на чл. 17 от Наредба № 8121 з – 647 от 01.10.2014 г. на първо място въобще не се съдържа в оспореното решение на началника на 7-ма РС "ПБЗН", нито в административната преписка, т. е. не е основание, въз основа на което следва да се произнася съда. Освен това посочения чл. 17 от тази Наредба, което гласи че "пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците" е бланкетна и не съдържа задължение за службите за пожарна безопасност да дават предписания за откриване на временни пътища. Във връзка с изложеното и макар да е наименован решение, оспореният акт няма качеството на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Като се е произнесъл по жалба срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е индивидуален административен акт, АССГ се е произнесъл по недопустима жалба. В тази връзка е налице основанието по чл. 209, т. 2 от АПК и оспореното решение на АССГ следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде оставена без разглеждане жалбата на двете жалбоподателки срещу решение рег. № 1271 от 25.10.2017 г. на началника на 7-ма районна служба "ПБЗН" и производството да се прекрати. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно следва да бъде уважено за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение