Решение № 5839 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2008 г.
ВАСII отделение08.05.2009 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 2.06.2008 г. по адм. д. № 1894/94 г. на Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5839 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 2.06.2008 г. по адм. д. № 1894/94 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменена частична кварталнозастроителна разработка (ЧКЗР), одобрена през м. юни 1993 г., за поставянето на търговски павилион в поземлен имот и на ограда с пешеходен проход по границите му, и е отхвърлено искането за одобряването й. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ по касационната жалба не са взели становища, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на решението а. поради липсата на процесуална легитимация за оспорване на заповедта. Самият касатор сочи, че преминаването до имота на обжалвалите я може да става според разработката само през предвидения за това проход в ограда, т. е. ограничено. Поради това те са имали качеството на засегнати по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗАП (отм.) вр. чл. 138, ал. 5 ЗТСУ (отм.), § 6, ал. 3 ЗУТ и § 4, ал. 1 АПК; б. поради наличието на основание за спиране на делото. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите към момента на издаването му, поради което законосъобразността на разработката е следвало да се преценява според кадастъра към момента на одобряването й - чл. 12 ППЗТСУ (отм.), а гражданскоправният спор за грешка в него като евентуално основание за последващото му изменение е бил без значение за решението по смисъла на чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) вр. чл. 45 ЗАП (отм.). 2. а. Установено е, че като основания за издаването си разработката съдържа само правни норми, не и факти. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3, предл. 1 ЗАП (отм.), действал към момента на одобряването й, административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването си, а посочването единствено на правните такива е достатъчно само в хипотезите на чл. 15, ал. 3 ЗАП (отм.) - ако се удовлетворяват изцяло направените искания без да се засягат права или законни интереси на други граждани или организации или за запазване на държавна или служебна тайна. В случая тези предпоставки не са били налице, тъй като разработката е засягала правата на обжалвалите я върху съседния имот и не е била свързана с държавна или служебна тайна. Нарушението на формата е била абсолютно основание за отмяната й, касационните оплаквания са неотносими към този извод, ето защо решението в отменителната си част е правилно по резултата си следва да остане в сила. б. Неоснователно е касационното оплакване, че след отмяната на разработката съдът не е бил компетентен да реши искането до администрацията. Тъкмо обратното следва от чл. 42, ал. 2 ЗАП (отм.) вр. § 4, ал. 1 АПК. Кварталнозастроителните разработки са допустими само ако липсва застроителен план (чл. 97, ал. 3 ППЗТСУ - отм.), както и за продължаването на започнат строеж на жилищна сграда (чл. 150, ал. 1 ППЗТСУ) или за временни строежи (чл. 151, ал. 1 ППЗТСУ) в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по ТСУ (предвидени за отчуждаване, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или характер на застрояване или неурегулирани имоти в селищни местности - чл. 148 - чл. 150а от правилника). Нито една от тези предпоставки не е установена в решението, ето защо е неоснователно и оплакването за нарушаване на чл. 120 и чл. 148 ППЗТСУ с решението за отхвърляне на искането за одобряване на предложената разработка. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд