Решение № 14558 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2017 г.

Решение № 14558 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. С. чрез пълномощник адвокат Апостолов с адрес за призоваване в гр. [населено място] срещу решение № 367 от 20.10.2017 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 206/2017 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012 - 20 - 28#1/2.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян. Поддържа доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Смолян не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Смолян. С него се оставя в сила разпореждане № [ЕГН]/5.04.2017 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Смолян, с което се спира от 1.05.2017 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на М. С.. Мотивите на разпореждането и решението са, че в хипотезата на чл. 95, ал. 2 КСО са представени доказателства за наличието на обстоятелства, свързани с представените от лицето документи за осигурителен стаж, които могат да доведат до прекратяване на пенсията - чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по делото съдът е установил, че е образувано предварително производство във връзка с достоверността на представените документи въз основа на които е зачетен осигурителен стаж и отпусната пенсията. Тези факти и доказателства в хипотезата на чл. 95, ал. 2 КСО са приети като достатъчно фактическо и правно основание за спиране на пенсията. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО предвижда, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96, ал. 1. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането. Доказателствата са приложени на л. 168 и л. 169 от делото и от които се установява, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 14.03.2017 г. на прокурор в Районна прокуратура Смолян е образуване срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2015 г. в гр. Смолян пред ТП на НОИ съзнателно се е ползвал от неистински официални документи - образци УП-30 № 91-952/22.11.1991 г., УП 3 № 143/12.11.1996 г., УП 2 № 144/12.11.1996 г. и трудова книжка № 1698, издадени на името на М. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 308, ал. 1 НК. Видно от приложените по делото доказателства цитираните документи са част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези доказателства е останал спорен въпросът налице ли са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Такова обстоятелство по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на основанието в случая означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които установяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчно е да е налице вероятност от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образувано наказателно производство, предмет на доказване са именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството че все още няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за истинността на документите. От значение в случая е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията тя ще бъде възобновена от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение