Решение № 2984 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2008 г.

Решение № 2984 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на НСП-МВР - гр. София, против решение № 124/11.02.2008 г. по адм. д. № 4940/2007 г. на Административен съд - София град като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Мохаммад Зиадикозехтопраги оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на отказа за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в РБългария рег. № ХМ-10645/21.09.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" и върнал преписката на административния орган за произнасяне по посоченото в искането правно основание. Съдът е изложил съображения, че административният орган не се е произнесъл относно наличието на предпоставките на чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ, посочено в искането на жалбоподателя, а е постановил отказа си на непосоченото правно основание - чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК, обуславящ нищожността на акта. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни правни съображения при правилно установени по делото фактически изводи като правните му изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Молителят е направил искане до административния орган с молба вх. № 1422/9.07.2007 г., с която е поискал продължаване на срока на пребиваване в страната, посочвайки като правно основание нормата на чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ - в качеството си на родител на български гражданин, на който осигурява дължимата по закон издръжка. Административният орган не е разгледал искането на посоченото правно основание, нарушавайки разпоредбата на чл. 35 АПК, същият е постановил отказа си обсъждайки друго правно основание - на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ. Следователно, така издаденият от него административен акт страда от съществен порок на материална законосъобразност, обуславящ неговата нищожност. Законосъобразни са изводите на съда, че административният орган е длъжен да прецени наличието на предпоставките на чл. 25, т. 4 ЗЧРБ като посочено правно основание в искането на чужденеца, след като преписката му е върната за произнасяне след отмяната на нищожния акт. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение