Решение № 12947 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2018 г.

Решение № 12947 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Й. против решение № 716 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 520/ 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Й. против заповед № РД-17-1890/ 14.12.2017 г., издадена от кмета на район "Централен", община Пловдив, с която е наредено да се отнеме разрешение за ползване № 01-02-0518/ 11.02.2015 г. и разрешение за поставяне № 203/ 01.02.2015 г. на преместваем обект, разположен в УПИ I-324, 326, кв. 345а по плана на кв. "Триъгълника", гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за отнемане на издадените разрешения. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът– кметът на район "Централен", община Пловдив оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган (в този смисъл правилно е съобразена разпоредбата на чл. 80 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и заповеди № № 16ОА1191/ 19.05.2016 г. и 15ОА3125/24.11.2015 г. на кмета на община Пловдив), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По делото е установено, че с разрешение за поставяне № 203/01.02.2015 г. и с разрешение за ползване № 01-02-0518/11.02.2015 г. кметът на район "Централен", община Пловдив, разрешава на жалбоподателя Йорданов да постави и да ползва преместваем обект за местодомуване на МПС – гараж № 14, разположен в имот частна общинска собственост -УПИ I-324, 326, кв. 345а- нов, 274- стар по плана на кв. "Триъгълника", гр. Пловдив, съгласно схема, одобрена на 22.02.2010 г. от главния архитект на район "Централен", община Пловдив. С решение по протокол № 38/09.11.2017 г. на РЕСУТ при район "Централен", община Пловдив, е приета план-схема за благоустрояване с обособяване на зона за паркиране и гариране в същия УПИ I-324, 326 в кв. 345а, по плана на гр. Пловдив, предвиден за комплексно застрояване, според която в имота се обособяват 29 бр. места за паркиране. За реализиране на мероприятието е издадено разрешение за строеж. При тези данни кметът на район "Централен", община Пловдив, приема, че е налице обществена нужда и със заповед № РД-17-1890/14.12.2017 г., предмет на оспорване, отменя издадените в полза на жалбоподателя разрешения за поставяне и ползване. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издавена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно е преценено, че са налице основания за отнемане на разрешенията за ползване и поставяне на преместваем обект, посочени в заповедта. Съгласно чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Аналогичен е и текстът на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, приета от Общински съвет- Пловдив, който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди. Това обстоятелство е основание за отнемане и на разрешението за поставяне на преместваем обект съгласно чл. 45а от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, приета с решение на общинския съвет. В случая правилно съдът приема, че изискванията на цитираните разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешенията е издадена след установяване на обществени нужди (в обсъжданата хипотеза това са нови инвестиционни намерения на община Пловдив за общинския имот, описан в заповедта), които налагат това. Наличието на обществени нужди е самостоятелно основание за отнемане на разрешенията ползване на общинско място и за поставяне на преместваеми обекти върху общински терен, независимо, че срокът им не е изтекъл. Ето защо доводите на жалбоподателя, че разрешенията не могат да бъдат отнети преди изтичане на срока, за който са издадени, са неоснователни. Възраженията на касационния жалбоподател, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на заповедта, също не могат да бъдат споделени. В случая са установени нови инвестиционни намерения за общински имот - УПИ I-324, 326, в кв. 345а по плана на гр. Пловдив, в който е разположена обекта, предмет на издадените разрешения. Проектът е за благоустрояване на общинския имот и е възложен от собственика на терена, в съответствие с правомощията по чл. 11 от Закона за общинската собственост. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,