Решение № 2832 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2018 г.

Решение № 2832 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗОП и във връзка с чл. 208- 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. в качеството му на законен представител на "Е. С. С." ЕООД, гр. С., против решение № 1502 от 21.12.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-956/2017 г. С него КЗК е оставила без уважение жалбата на касатора в настоящото производство против разяснение от 27.10.2017 г. на Р. С.- мениджър снабдяване в "Софийска вода" АД, гр. С., издадено в отговор на искане за разяснение по обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община- Зона 1 и Зона 3", открита с решение № ДР-62 от 6.02.2017 г. Със същото решение КЗК е оставила без уважение искането на "Е. С. С." ЕООД за възлагане на направените разноски, като му е възложила да заплати разноски в полза на "Софийска вода" АД. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се извлече необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касторът прави твърдения, че КЗК неправилно била възприела, че дадените разяснения са направени от лице, което е упълномощено от възложителя да ги даде, както и оплакване против съдържанието на дадените разяснения, които не съдържали отговори на поставените въпроси. По изложените съображения касаторът моли, решението на КЗК да се отмени като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски пред КЗК и пред съда по представения списък. Ответните страни по касация - КЗК и изпълнителният директор на "Софийска вода" АД, не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на постановеното решение. Чрез преглед на фактите по спора-предходно постановено решение на КЗК, което е било оставено в сила с решение на Върховния административен съд, включително и постановената временна мярка от КЗК - с което е било уважено искането на жалбоподателя за спиране на процедурата, както и решението на възложителя за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, прокурорът прави извод, за липсата на правен интерес у "Е. С. С." ЕООД да обжалва дадените разяснения. Това обстоятелство не е било съобразено от органа по преразглеждане, който е бил длъжен служебно да следи за него, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при постановяване на решението му. Прокурорът счита, че решението на КЗК следва да се обезсили, а образуваното производство по преписката да се прекрати. Алтернативно на това становище, прокурорът дава заключение и по съществото на спора, като излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от страна, участник в развилото се пред КЗК производство, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е против неблагоприятен за нея правораздавателен акт. По същество касационната жалба не следва да се разглежда, защото в производството пред КЗК е отпаднал правния интерес у жалбоподателя да обжалва дадените разяснения, поради което жалбата му е престанала да бъде допустима. От данните по делото се установява, че "Е. С. С." ЕООД е обжалвало пред КЗК дадените на 27.10.2017 г. разяснения на Р. С. - мениджър снабдяване в "Софийска вода" АД. В жалбата се е твърдяло, че разясненията не са дадени от възложителя и лице, упълномощено от него затова, поради което те са били незаконосъобразни. Отделно от това жалбоподателят е твърдял, че дадените разяснения не са съдържали отговори на поставените четири въпроса. КЗК е приела жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 ЗОП я е оставила без уважение. За да достигне до този резултат, КЗК е обсъдила фактите по спора свързани с длъжностната характеристика на Р. С., като е приела, че възложителят е определил това лице да извършва действия във връзка с подготовката и провеждането на обществени поръчки, поради което даденото разяснение не е било незаконосъобразно. Органът по преразглеждане се е позовал и на чл. 7, ал. 1 ЗОП, в която норма законодателят не е определил формата, под която трябва да бъде делегирано правомощието за организиране и провеждане на обществени поръчки. Относно четирите отговора на разяснението по поставените въпроси, КЗК е установила фактите от документацията за участие в обществената поръчка, техническите спецификации, съдържанието на въпроси и отговорите им. Направила е извод за неоснователност на жалбата по всеки един отговор на поставен въпрос, съдържащ се в разясненията, като е приела, че жалбата е неоснователна. Като краен извод я е оставила без уважение. Решението е постановено от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но служебно задължение на съда според чл. 218, ал. 2 АПК е да следи за допустимостта му, а в настоящия случай съдебният състав намира, че то е недопустимо. От приложените в административната преписка доказателства се установява, че изпълнителният директор на "Софийска вода" АД - секторен възложител, с решение № ДР-62 от 6.02.2017 г. е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка, с референтен номер в РОП: 00435-2017-009 и референтен номер: ТТ001583. Против това решение е била подадена жалба от "Иберис" ЕООД пред КЗК. С жалбата си "Иберис" ЕООД е поискало налагане на временна мярка "спиране на процедурата", което искане е било уважено и с определение № 312 от 23.03.2017 г., постановено по преписка № КЗК-230/2017 г. КЗК е спряла процедурата. С решение № 527 от 16.05.2017 г., постановено по същата преписка, КЗК е оставила без уважение жалбата на "Иберис" ЕООД против решението на възложителя за откриване на процедурата. Това решение на КЗК е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 12 422 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7269/2017 г. е оставил в сила решението на КЗК. С влизане в сила на решението на КЗК на 17.10.2017 г. е отпаднала и наложената временна мярка "спиране на процедурата". С решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация № ДР-941 от 19.10.2017 г., на основание чл. 100, ал. 11 ЗОП, възложителят е направил промяна в първоначалната информация, съдържаща се в раздел IV. 2.2 и 2.7. Първоначалната информация в раздел IV. 2.2 - срок за получаване на офертите - 15.03.2017 г. до 16:30 часа е изменена на 20.11.2017 г., а информацията в т.2.7 - отваряне на офертите - 16.03.2017 г. е изменена на 21.11.2017 г. Следователно крайният по раздел IV.2.2 срок за получаване на офертите, след изменението е на 20.11.2017 г. Разяснението по чл. 33 ЗОП, представляващо действие, е дадено от Р. С. на 27.10.2017 г. Това разяснение е обжалвано от "Е. С. С." ЕООД на основание чл. 196, ал. 5 ЗОП, като към момента на подаване на жалбата на същата дата жалбоподателят е имал правен интерес от обжалването. По подадената жалба против разяснението КЗК е образувала преписка № КЗК-956 от 7.11.2017 г. и с определение № 1372 от 23.11.2017 г., по искане на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" отново я е спряла. Прави впечатление, че това определение е постановено след изтичането на крайния срок за подаване на офертите - 20.11.2017 г. При произнасянето по искането за налагане на временната мярка КЗК не е събрала доказателства относно това дали жалбоподателят е подал оферта за участие в процедурата или не. Въпреки това производството по жалбата е продължило и с решение № 1502 от 21.12.2017 г. КЗК се е произнесла по същество, като е оставила жалбата против даденото разяснение без уважение. Наличието на правния интерес у жалбоподателя трябва да съществува през цялата време на спора, не само към момента на подаване на жалбата, но и към момента на приключване на разглеждане на спора по същество - 21.12.2017 г. До този момент органът по преразглеждане е длъжен да съобрази всички факти и обстоятелства, с които е бил сезиран, включително и наличието на правния интерес у жалбоподателя, още повече, че правният интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на обжалването, за който органът е длъжен служебно да следи. При настъпване на обстоятелство, което с обратна сила заличава съществуващият преди това правен интерес, производството става недопустимо, а то влече и прекратяване на производството по образуваната жалба. Както пред КЗК, а така и пред съда, "Е. С. С." ЕООД не е твърдяло, че е подало оферта до 16:30 часа на 20.11.2017 г. за участие в процедурата. След като не е подало оферта за участие, за него е отпаднал правният интерес да обжалва разясненията, защото те вече по никакъв начин не са рефлектирали неблагоприятно върху правната му сфера. С неподаването на оферта за участие в процедурата, "Е. С. С." ЕООД е престанало да има качеството на заинтересована лице по смисъла на § 2, т. 14 от ДР на ЗОП. Дружеството-жалбоподател има качеството на заинтересовано лице до изтичане на крайния срок за подаване на оферти. След това правото му да обжалва разясненията по чл. 33 ЗОП се преклудира. Дружеството е престанало да има качеството на надлежна страна и жалбата му е престанала да бъде процесуално допустима. Отпадането на правния интерес у жалбоподателя има за последица процесуална недопустимост на жалбата, а органът, който е сезиран с нея не може да я разгледа по същество, защото ще постанови недопустимо решение, поради наличие на отрицателна процесуална пречка. КЗК не е съобразила този нововъзникнал юридически факт и не го е обсъдила, въпреки служебното си задължение затова. Органът по преразглеждане е разгледал недопустимата жалба по същество, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до обезсилване на решението и прекратяване на производството по преписката пред него. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение, защото в чл. 143 АПК законодателят не е предвидил възможност за присъждане на разноски при недопустима жалба. Воден от горното и на основание чл. 216, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗОП и във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение