Решение № 12543 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Б. Механджийски от гр. Благоевград, чрез представител по пълномощие адв. П. Зотева от Адвокатска колегия Благоевград със съдебен адрес гр. Благоевград, [улица], ет. [номер]. Заявено е искане с правно основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила Решение Я-215/20.11.2006 год., постановено по административно дело 5С-259/2006 год. от петчленен състав на Върховния административен съд и на потвърденото с него Решение 8-39/16.05.2006 год. по административно дело 3С-73/2006 год. на Върховен административен съд, пето отделение. Със съдебните актове, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалба на искателя против Заповед рег. К-4141/21.12.2005 год. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм. 01.05.2006 год.) на Б. Механджийски е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е освободен от служба в РЗ, сектор Борба с организираната престъпност при РДВР Благоевград. В съдебно заседание, искателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Зотева поддържа искането по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отмяна на посочените съдебни актове и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Министърът на вътрешните работи, редовно призован не изпраща процесуален представител, и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав ІІ колегия, счита, че искането, с което е сезиран е частично недопустимо, а в допустимата част е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Формулираното искане за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е с правно основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че в мотивите на съдебните актове, чиято отмяна се иска, е прието, че дисциплинарното наказание спрямо Механджийски е наложено, поради извод за осъществено неправомерно поведение, довело до настъпването на смъртта на А. Димитров. По повод това деяние е образувано наказателно производство, в хода на което е постановено и влязло в сила Решение 4/06.07.2018 год. по ВНОХД 26/2016 год. на Военно-апелативният съд, по силата на което е изменена първоинстанционната Присъда 33/02.10.2008 год., като искателят е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116 от НК за причиняване на смърт. В тази му част, решението на Военно-апелативния съд е потвърдено от Решение 29/05.03.2021 год. по НД 1202/2019 год. на ВКС. Въз основа на горните факти, в сезиращото съда искане е заявено на първо място наличието на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, доколкото влязлото в сила решение или присъда може да се разглежда като ново обстоятелство или ново писмено доказателство. Анализът на описаните фактически обстоятелства обосновава извод, съгласно който, така формулираното искане с посоченото правно основание чл. 239, т. 1 от АПК се явява процесуално недопустимо, като подадено извън сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК в приложимата му редакция - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 год. Съгласно посочените правни норми, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая, решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.11.2006 год., докато сезиращото съда искане е депозирано на 04.06.2021 год. В този смисъл искането е подадено след едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което се явява просрочено. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалният представител на искателя, относно допустимостта на искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В случая, сроковете, регламентирани в старата редакция на чл. 240 от АПК са неприложими, доколкото новото обстоятелство и новото писмено доказателство, на което се позовава искането е възникнало на 05.03.2021 год., към който момент действа новата редакция на чл. 240 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 год.) и именно тази редакция е приложима в това производство. В подкрепа на този извод следва да се посочи и текста на § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 год.), съгласно който, образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред, т.е. стария процесуален ред, в т.ч. и процесуалните срокове по изменените текстове са относими само към висящите съдебни спорове, какъвто в настоящия случай не е налице. Във връзка със заявените в искането твърдения, следва да се отбележи, че продължителността на наказателното производство не е въведено от законодателя като основание за спиране, респ. за удължаване на сроковете по чл. 240 от АПК. Следва да се посочи също, че в случая е неприложима и заявената в искането разпоредба на § 7 от ПЗР на АПК, доколкото сроковете, относими за настоящото производство не са започнали да текат преди влизането в сила на АПК. В съответствие с горното, искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, като просрочено се явява процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане. По отношение искането с правно основание чл. 239, т. 2 и т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав приема същото за процесуално допустимо, като подадено от лице с надлежна процесуална легитимация и в указания от чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от АПК тримесечен срок, доколкото решението на ВКС е от 05.03.2021 год., а искането за отмяна е подадено пред ВАС на 04.06.2021 год. Разгледано по същество, съда намира искането по чл. 239, т. 2 от АПК за неоснователно. Съгласно посочената правна норма, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В сезиращото съда искане е обосновано наличието на посочената хипотеза неистинност на заключение на вещо лице, тъй като в мотивите на Решение 29/05.03.2021 год. по НД 1202/2019 год., ВКС е посочил следното: По делото е приложена преписка, касаеща предварителна проверка за извършено престъпление по чл. 291 от НК по повод петорната СМЕ-за на реаутопсиран труп. От материалите по преписката е видно, че са били установени данни за извършено престъпление, но наказателно производство не е било образувано, поради смъртта на съставителя на експертното заключение. Настоящият съдебен състав не споделя развитите в искането доводи. Нормата на чл. 239, т. 2 от АПК изисква наличието на неистинност на заключение на вещо лице, която следва да е установена по надлежния съдебен ред. Под израза надлежен съдебен ред следва да се разбира проведено наказателно производство, приключило с постановена и влязла в сила осъдителна присъда или определение по чл. 382, ал. 7 от НПК за одобряване на споразумение, по силата на които, конкретно вещо лице е признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 291 от НК. Именно в хода на така проведено и приключено наказателно производство се установява и указаната в чл. 239, т. 2 от АПК неистинност на заключение на вещо лице. В случая, от мотивите на съдебния акт на ВКС се установява, че такова наказателно производство изобщо не е било образувано и провеждано, като доводите за евентуалното престъпление по чл. 291 от НК се извеждат от данните по приложена преписка по извършена предварителна проверка. В този смисъл, данните, получени в резултат от проведена предварителна проверка не съставляват надлежния съдебен ред, изискуем от нормата на чл. 239, т. 2 от АПК, поради което, формулираното искането за отмяна с това правно основание се явява неоснователно. В сезиращото съда искане е обосновано наличието на хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК, доколкото постановената присъда и последвалите я съдебни решения, в резултат на които Б. Механджийски е оправдан, съставляват акт на съд, който впоследствие е отменен. Настоящият съдебен състав не споделя така формирания извод. Съгласно нормата на чл. 239, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая, съдебните решения на ВАС, чиято отмяна се иска са постановени съответно на 16.05.2006 год. и 20.11.2006 год., поради което няма как да се приеме, че същите са основани на Присъда 33, която е постановена в значителен период след тях - 02.10.2008 год. В този смисъл, постановената присъда, която впоследствие частично е била отменена не съставлява акт на съд по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК, доколкото същата няма никакво отношение към постановените по-рано съдебни решения на ВАС. С оглед на това, в случая не е налице и заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,