Решение № 12071 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2009 г.
ВАСII отделение15.10.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 21/06.03.2009 г. по адм. д. № 318/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. ОСЪЖДА Мария Димитрова Петкова, от гр. Сливен, ЕГН **********, да заплати на Григорий Димитров Кисьов направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12071 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Петкова, от гр. Сливен, срещу решение № 21/06.03.2009 г. по адм. д. № 318/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Григорий Димитров Кисьов, от гр. Сливен, чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответниците по касационната жалба Петранка Ойкова и началникът на РДНСК-Сливен не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касаторката срещу заповед № ДК-10-24/24.11.2008 г. на началника на РДНСК-Сливен, с която е отхвърлена като процесуално недопустима жалбата й срещу разрешение за строеж № 363/14.10.2008 г. на главния архитект на община Сливен за "изграждане на стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ III-5432, кв. 160, по плана на ЦГЧ, гр. Сливен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че жалбоподателката е пропуснала 14-дневния преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 ЗУТ за обжалване на строителното разрешение пред началника на РДНСК, поради което правилно жалбата й е преценена като недопустима. С оглед на това, жалбата на касаторката срещу заповедта на началника на РДСК е разгледана само с оглед наведените твърдения за нищожност и е прието, че такава не е налице поради наличие на компетентност за издателя на акта. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от него за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо правилно определените релевантни факти съдът е приложил относимата правна норма, поради което решението е съответно на материалния закон поради следното: Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им - тоест до влизането им сила. Срокът за лицата по чл. 149, ал. 3 е 14-дневен и по характера си е преклузивен такъв. Пропущането му погасява процесуалното право на заинтересованото лице да се проверява законосъобразността на разрешението за строеж и същото влиза в сила. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Поради това правните последици на евентуално унищожаемото разрешение за строеж следва да бъдат зачетени, а просрочена жалба с претенция за незаконосъобразност на оспорено разрешение за строеж пред началника на РДНСК следва да се третира като недопустима, както е направил и административният орган в конкретния казус. Постановената от началника на РДНСК заповед е валиден административен акт като издадена от компетентен орган, макар че е подписана от Памуков с отметката "за началник на РДНСК-Сливен". В случая е налице заповед за заместване, издадена от началника на РДНСК в смисъл, същият да бъде заместван като началник на РДНСК-Сливен за периода от 19.11. до 28.11.2008 г. от началника на сектор "Строителен контрол" Памуков. Налице е и заповед на началника на ДНСК за определяне на Памуков да замества началника на РДНСК-Сливен за същия период. Установява се също, че за този период началникът на РДНСК-Сливен е бил в разрешен платен отпуск. Предвид изложеното в случая е налице прехвърляне на компетентност чрез фигурата на заместването. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, да изпълнява временно цялата компетентност, която има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. При заместването се прехвърля пълния, определен по закон обем правомощия на титуляра в негово отсъствие. Заместването винаги изхожда от заповед на титуляра, замествания, съобразно неговите законови компетенции. В случая изрична законова норма - чл. 216, ал. 5 ЗУТ определя компетентността на началника на РДНСК, поради което той е титулярът, който следва да определи заместник. Предвид изложеното е налице комптентност по материя за посочения като издател акт автор на оспорената заповед. С оглед изложеното обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба Григорий Димитров Кисьов следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за писмените възражения пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение