Решение № 2361 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2009 г.

ВАСI отделение22.02.2010 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

Обезсилва решение № 1263/15.07.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на АС-Варна, I отд., V състав и прекратява производството по делото в тази част. Отменя решение № 771/11.05.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, I отд., V състав, в частта в която "Бистерфелд Про" ООД с БУЛСТАТ 148009215 и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. "Перла" № 44 е осъдено да заплати в полза на НАП - София сума в размер на 40,83 лв. представляваща разноски по компенсация и вместо него постановява: Осъжда "Бистерфелд Про" ООД с БУЛСТАТ 148009215 и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. "Перла" № 44 да заплати на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 40,83 лв. представляваща разноски по компенсация. Оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2361 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и на "Бистерфелд Про" ООД гр. Варна. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решение № 1263/15.07.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на АС-Варна, I отд., V състав, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 771/11.05.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. Моли да бъде отменено решението, с което е оставена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение и да бъде постановено изплащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. "Бистерфелд Про" ООД обжалва решение № 771/11.05.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, V състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030801305 от 3.12.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 775/27.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения са развити в приложената по делото молба от 28.01.2010 г., изготвена от адв. Неделчев. Касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, както и да му бъдат присъдени разноски по делото съгласно приложен по делото списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП и счита за неоснователна жалбата на "Бистерфелд Про" ООД. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: С обжалваното решение № 1263/15.07.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на АС-Варна, I отд., V състав, е оставил без уважение молбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна към ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 771/11.05.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. Настоящият състав на ВАС намира, че решението на АС-Варна - № 1263/15.07.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. е недопустимо. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението. В случая присъждането на съдебни разноски в полза на НАП, а не в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Варна не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. НАП е юридическо лице, на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. Дирекция "ОУИ" гр. Варна, заедно с ТД на НАП, обаче са третостепенни разпоредители на бюджетни кредити. Съществува единна сметка (себра) за изплащане на съдебни разноски § 1090, а транзитната сметка по § 3619 е за постъпленията от изпълнителни дела в полза на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна към ЦУ на НАП. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВАС, I А отделение намира, че решение № 1263/15.07.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на АС-Варна следва да бъде обезсилено и прекратено производството по делото в тази част. Решение № 771/11.05.2009 г. по адм. дело № 525/2009 г. на същия съд в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски по компенсация в полза на НАП следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което "Бистерфелд Про" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 40,83 лв. представляваща разноски по компенсация. По касационната жалба на "Бистерфелд Про" ООД гр. Варна: Относно фактура № 51595/31.05.2006 г. с предмет "съгласно консултантски договор" - дружеството жалбоподател е представило договор от 1.02.2006 г. между "Бистерфелд Про" ООД и "Бросс холдинг" АД, съдът е приел, че не е доказано извършването на услугите "проучване на българския пазар за потенциална възможност за търгуване на специални химии", "организиране на разкриване на търговски офис в гр. София чрез осигуряване на складови помещения за търговски офис", "подбор на кадри", "разработване на организационна и управленска структура на търговския офис", "прецизно дефиниране на правата и отговорностите на служителите" и "усъвършенстване непрекъснато познанията на служителите относно качествата и предимствата на продуктите" от "Бросс холдинг" АД на "Бистерфелд Про" ООД. Във връзка с изпълнението на договора и доказване на реалността на доставката жалбоподателят е представил договори за наем и фактури за ремонт на помещението, въз основа на които съдът е установил, че "Бросс холдинг" АД е наело от 1.10.2005 г. сграда, която ремонтира, като същата сграда от 1.01.2006 г. е наета от "Бистерфелд Про" ООД, на когото са префактурирани разходите за ремонт, които не са предмет на договора. Административният съд е обосновал извода, че договорите за наем не могат да послужат като доказателство за извършване на услугата "осигуряване на складови помещения за търговски офис", тъй като наемното правоотношение между жалбоподателя и "Балкан секюрити" ЕООД е възникнало на 1.01.2006 г. - преди договора, послужил като основание за издаването на фактурата. По отношение на твърдяния подбор на кадри съдът е посочил, че не са представени доказателства за обявяването на свободни работни места, изисквания към кандидатите, начин и критерии на подбора. Според съда, обстоятелството, че едни от четиримата служители на жалбоподателя преди това е работил в "Бросс холдинг" АД само по себе си не може да удостовери извършен подбор, тъй като житейски оправдано е собственикът на капитала да предоставяна новоучреденото дружество квалифициран персонал, който да новоназначените работници. С оглед изложените по-горе съображения съдът е приел, че правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството с разходи в размер на 6 949,05 лв. по фактура № 51595/31.05.2006 г., тъй като същата е издадена в нарушение на ЗСч, тъй като липсва основание за издаването й и разхода по нея в посочения размер е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, поради което правилно на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовия резултат за 2006 г. в посока увеличение. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно, а касационната жалба на "Бистерфелд Про" ООД по същество е неоснователна. Въз основа на доказателствата по делото, преценени цялостно от съда, обосновано е прието, че не е налице реално осъществена доставка на всички услуги, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от доставчика "Бросс холдинг" АД по процесната фактура № 51595/31.05.06 г. Поради това, правилен е изводът му, че законосъобразно финансовият резултат за 2006 г. на данъчно задълженото лице е преобразуван в посока увеличение, с разходите по процесната фактура, в размер на 6949.05 лв. на основание на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като липсва възникнала за първи път стопанска операция, която да бъде документирана с първичен счетоводен документ - фактура по отношение на останалите услуги по договора от 1.02.2006 г. С оглед гореизложеното, решение на АС-Варна в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,