Решение № 4433 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2018 г.

Решение № 4433 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тера Юг" ЕООД, чрез процесуален представител против решение № 993/06.12.2017 г., постановено по адм. д. № 137/2017 г. на Административен съд - София-област, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на земеделието и храните - гр. София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10464 лв., представляващи заплатен наем за земеделски земи на Община Своге и 50 000 лв пропуснати ползи. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е дал надлежни указания по разпределението на доказателствената тежест, не е изяснил спора от фактическа и правна страна, не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими доказателства, като част от тях е игнорирал напълно, възприел е изцяло доводите на противната страна и неправилно е тълкувал понятието "животновъден обект" по смисъла на § 2в, ал. 3 ДР на ЗСПЗЗ. Касаторът поддържа, че животновъдният му обект е отговарял на всички изисквания на закона, по специално на чл. 137, ал. 2 ЗВМД и подзаконовите нормативни актове, като в него са се отглеждали кози и коне, които неправилно са били изключени от Интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ. Твърди, че е неправилно тълкуването на чл. 37и и чл. 37м ЗСПЗЗ и че за него е било налице правно основание да заяви процесния имот от 943, 075 дка в с. Заноге и че същият попада в допустимия слой за подпомагане. Касаторът изтъква, че съдът е приложил § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ в редакция, която не е била в сила към датата на подаване на заявлението. По тези и други подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение, решаване на спора по същество с осъдително решение, евентуално връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Административен съд София-област /АССО/ е бил сезиран от "Тера Юг" ЕООД с искова молба, с която са предявени искове срещу Министерство на земеделието и храните за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 464 лв., представляващи заплатен наем за земеделски земи на Община Своге, както и за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 50000 лв, ведно със законната лихва, които вреди се твърди, че са претърпени в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на служители на МЗХ, изразяващи се в липса на отразяване от отговорните служители в министерството на вписаната информация в Българска агенция по безопасност на храните на притежаваните от ищеца животни и животновъден обект – пасище от 943 дка в землището на с. Заноге, община Своге. Ищецът сочи в исковата молба, че от последваща кореспонденция с МЗХ е получил информация, че включването в заявлението на животновъдния му обект е било невъзможно, поради липса на данни за отглеждани животни в системата за автоматизиран обмен на държавната администрация "Regix". Административният съд е установил от фактическа страна и не е било спорно, че "Тера юг" ЕООД е подало заявление по образец с УРН 602882 за финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и от Националния бюджет на Република България за следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ и схема за млади земеделски стопани /МЗС/, Схема за преходна национална помощ за овце - майки и/или кози - майки, обвързана с производството /ПНДЖ-3/, Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12 и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13. 1/НР1/. Видно е от таблицата за използваните парцели, че са заявени девет БЗС в землищата на селата Заноге и Зимевица, както и 98 броя кози, изброени по ушни марки. Също така безспорно е, че дружеството е сключило договор за наем на земеделска земя № 216 от 20.05.2013 г. с община Своге за поземлен имот № 057001 с площ 943, 705 дка при наемна цена 10457 лв годишно. Не е спорно, че този имот не е включен в заявлението. По делото са приложени необсъдени доказателства от съда, че наемната цената за 2016 г. е платена от дружеството на община Своге изцяло на 29.03.2016 г. Съдът е приел за установено, че в пасище рег. № 3032980009 в с. Заноге ищецът отглежда 14 коня и 98 кози, всички с електронни ушни марки. От приложеното удостоверение за регистрация на животновъден обект № 29 от 22.01.2016 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните, София-област, гр. Костинброд, на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД и протокол към него от 21.01.2016 г. е видно, че дружеството е регистрирало животновъден обект – пасище в землището на с. Заноге, с площ от около 900 дка, предназначен за отглеждане на говеда с капацитет 30 бр. за месо при технология на отглеждане пасищно. Събрани са и са кредитирани свидетелските показания на главен експерт в Общинска служба по земеделие –Самоков и началник земеделска служба Своге. Те са работили по заявлението на ищеца и въз основа на показанията им се установява, че системата е дала фатална грешка и това не е дало възможност да се приключи заявлението. Фаталната грешка е била от рода, че изчертаният парцел в с. Заноге не попада в полигона за правно основание, предоставено от Общински поземлен фонд. Ищецът пожелал да се изтрие парцела, за да се прецени дали ще изчезне грешката. Парцелът бил изтрит и грешката изчезнала като съобщение. Не е имало друг начин да се приключи заявлението без изтриване на парцела. Неприключването на заявлението означава, че заявлението не е подадено. Служителите не могат да правят корекции в системата. Изслушано е и кредитирано и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което причината заявлението на ищеца да бъде подадено без да бъде включен в него парцел от 94, 37 ха е, че при подаване на заявлението системата за прием на заявления е давала грешка по отношение на този парцел и същият не е било възможно да бъде включен в заявлението за подпомагане. Причината за грешката е във факта, че към момента на подаване на заявлението в системата Regix на Министерство на земеделието не са били включени животните на ищеца, които са фигурирали в системата на БАБХ. Вещото лице е дало и заключение какви суми е следвало да бъдат оторизирани от ДФЗ върху изключения имот. При тази фактическа обстановка, АССО е счел, че правилно данните за тези 98 броя кози не са били налични в ИСАК, и по - конкретно в системата Реджикс, към датата на подаване на заявлението -27.06.2016 г., тъй като се касае за животновъден обект, регистриран по реда на ЗВМД, в който не се отглеждат постоянно пасищни селскостопански животни, т. е в процесния случай не се касае за "животновъден обект" по смисъла на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ/редакция ДВ бр. 61/2015 г. /. Съдът е изтъкнал, че ищецът е отглеждал 98 броя кози, които освен, че надвишават капацитета на животновъдния обект, не представляват и говеда. Направил е разграничение между "животновъден обект" по смисъла на § 2в от ДР на ЗСПЗЗ и по смисъла на чл. 1, т. 36 от ДР на ЗВМД, като е посочил, че съгласно дефиницията по ЗВМД "животновъден обект" е по -широко понятие и включва места, където временно или постоянно се отглеждат и настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники и амбулатории. Съдът се е позовал и на измененията на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г./ с които от понятието "животновъден обект" по смисъла на ЗСПЗЗ са изключени регистрираните обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери, какъвто е процесният. По тези съображения съдът е счел, че липсват вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно действие/бездействие на служители на МЗХ, поради което не е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. Освен това е посочил, че наемната цена 2016 г. по договор с община Своге, заплатена на 29.03.2016 г., т. е преди датата на подаване на заявлението - 27.06.2016 г. не е в причинна връзка с твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия. Претендираните пропуснати ползи са приети за недоказани. Решението е неправилно. Налице са всички заявени касационни основания – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Основателни са оплакванията за липса на указания по разпределение на доказателствената тежест, липса на обсъждане на събрания доказателствен материал, неизясняване на спора от фактическа страна. Съдът не е съобразил кой е основният спорен фактически и правен въпрос по делото, поради което съответно не е изяснил спора от фактическа страна, а правните му изводи не се отнасят до действителния правен спор между страните. Приложимите правни норми не са издирени и коментирани в цялост, а коментираните не са от съществено значение за разрешаване на спора. Съдът изцяло и безкритично е възприел тезата на касатора, че пасището представлява животновъден обект, в който само временно могат да бъдат отглеждани пасищни животни, позовавайки се на разпоредба, която не е влязла в сила към релевантния за спора момент. Едва с допълнението на § 2в от ДР на ЗСПЗЗ, в сила от 05.08.2016 г., е въведено изискването, че животновъдни обекти не могат да се регистрират върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери. Към датата на подаване на заявлението обаче такова ограничение не е съществувало. Чл. 4, ал. 1, б. "з" от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета гласи, че "постоянно затревена площ и постоянно пасище" (наричани заедно "постоянно затревени площи") означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече; то може да включва други подходящи за паша видове, като храсти и/или дървета, при условие че тревата или другите фуражи остават преобладаващи, както и, когато държавите членки вземат такова решение, подходяща за паша земя, по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша. Съгласно чл. 2, б. "б" от Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (EO) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО, "стопанство" означава всяко предприятие, всяка структура, или в случай на пасищно животновъдство, всяка среда, в която се държат, отглеждат или третират животни постоянно или временно, с изключение на ветеринарни кабинети или клиники. Независимо от изложеното, допуснатите съществени процесуални нарушения и неизяснената фактическа обстановка са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг съдебен състав, който при новото разглеждането на делото, следва да съобрази следното: В исковата молба са заявени две основания – несъобразяване от страна на служители на МЗХ на отразената от БАБХ информация за броя и вида на отглежданите от ищеца животни и непризнаване на правното основание за ползване на имота от 943, 075 дка в с. Заноге, които, според ищеца, са двете причини за невъзможност този имот да бъде заявен. В исковата молба се твърди още, че имотът изобщо не е бил допуснат "от системата" да бъде заявен. Въз основа на тези обстоятелства, залегнали в исковата молба, съдът следва да формулира предмета на фактическия и правен спор, въз основа на него следва да даде указания коя от страните какви факти да докаже, както и да предприеме служебно действия за попълване доказателствения материал по делото, въз основа на това следва да изложи и мотивите си. Извън преценката на съда са останали множество доказателства по делото, които трябва да бъдат обсъдени при новото разглеждане. Съдът не е изложил съображения във връзка със справката за налични животни в ОЕЗ към 01.02.2016, издадена от Българската агенция по безопасност на храните, представляваща извадка от интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че във въпросната система към посочената дата са били налични процесните животни; впрочем, ако не бяха налични, те нямаше да фигурират и в заявлението, защото в него не могат да бъдат включвани животни, които вече не са регистрирани в ИСАК и системата би дала "грешка" и по този повод, а не само по повод на имота от 943, 075 дка. В тази връзка необоснован и формиран при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е изводът на съда, че данните за 98 броя кози не са били налични в ИСАК. Съдът не е обсъдил и подробната кореспонденция между ищеца и служители на ответника по делото - писмо изх. № 13-1621 от 14.03.2016 г., писмо изх. № 70-5535 от 09.11.2016 г. и приложената към него справка, писмо изх. № АР-17-125 от 18.04.2017 г., както и представените от самия ответник обяснения с изх. № 66-2415 от 14.06.2017 г. с приложени към него доказателства и становище изх. № 576 от 31.05.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София-област с приложени доказателства. Не са обсъдени задълбочено и в съвкупност с останалия доказателствен материал и свидетелските показания, което трябва да бъде сторено при новото разглеждане. Поради тези съществени процесуални нарушения, в решението не са формирани и мотиви относно един от основните спорни въпроси по делото, а именно представлява ли договорът за наем правно основание по смисъла на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В исковата молба изрично като едно от основанията за предявяване на иска е посочено непризнаването на договора за правно основание. От становището на Х. Христов, главен експерт при ответника става ясно, че именно по тази причина са възникнали проблемите с подаването на заявлението. Вместо да обсъди този спорен въпрос и да изясни и коментира в цялост правната уредба във връзка с него, съдът е изместил спора към същността на понятието "животновъден обект". Не е издирена и анализирана правната уредба свързана с подаване на заявленията за подпомагане, нито е обсъдено и изяснено на какво основание заявителят, без дори да му е издаден индивидуален административен акт, с който имотът му се признава за негоден да получи финансово подпомагане по съответните схеми и мерки, е изключен " от системата", при самото подаване на заявлението. Очевидно никоя информационна система не може да прави волеизявления и именно в тази посока е следвало да се насочи вниманието на съда. Неустановена и без анализ е останала приложимата правна уредба, която в случая е подробна и сложна. Освен цитираните по-горе норми на ЗСПЗЗ и актове на правото на ЕС, съдът следва да има предвид, че съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в редакция изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г., действаща към момента на подаване на заявлението, земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 /в регистъра на земеделските стопани към МЗХ/ и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Правното основание за ползване се доказва с документите, изброени в ал. 2 на същия текст, като в т. 2 изрично са посочени въведените с посоченото изменение на закона договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи. Разпоредбата на ал. 3 предвижда изрично, че кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Съгласно ал. 4, Общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване. Условията и редът за прилагане на ал. 3 и 4 се уреждат с наредбата по чл. 32, ал. 5, която е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, чиято правна уредба не е анализирана в решението и следва да намери място в мотивите на съда при новото разглеждане. Регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи по реда на ал. 3 се извършва в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Във връзка с посочената нормативна уредба, съдът следва да извърши проверка спазена ли е процедурата по регистриране на правното основание в съответната ОСЗ, като за целта даде указания на страните по доказателствената тежест. С оглед служебното начало и обстоятелството, че ОСЗ са администрации в структурата на ответника, преписката по регистрацията и обстоятелствата във връзка с нея могат бъдат изискани и служебно от съда. Съдът следва да съобрази, че системата по чл. 31 ЗПЗП е системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане, която включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистри на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане и е част от Интегрираната система за администрация и контрол /ИСАК/. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗПЗП, / всички цитирани в това решение текстове са в актуалната към момента на подаване на заявлението редакция, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/. Интегрираната система за администриране и контрол се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане /системата по чл. 31 ЗПЗП/, 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол; електронна база данни, която включва данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 и от външни бази данни. Съгласно чл. 31, ал. 4 ЗПЗП системите по ал. 2, т. 1, 4 и 5 се поддържат от Разплащателната агенция /Държавен фонд "Земеделие", който е самостоятелно юридическо лице/; по т. 2 - от Министерството на земеделието и храните; по т. 3 - от Българската агенция по безопасност на храните. Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Както се посочи, системата за идентификация на земеделските парцели се поддържа от МЗХ и именно в тази система следва да се подадат данните за правното основание за ползване на земеделските парцели, които данни се събират преди съответната кампания за подпомагане на земеделските производители и се въвеждат от служители на ОСЗ в специализирания софтуерен продукт, създаден от министерството. Съдът следва да изясни, посредством специални знания, какъв е този софтуерен продукт, кога, от кого и каква информация е въведена в него за правното основание за ползване на процесния имот и каква информация, от кого и кога е подадена към ИСАК във връзка с това. Следва да се изясни и какво представлява системата "RegiX" и какви данни съдържа, както и има ли и какво е нормативното основание за ползването и в кампанията по подаване на заявленията за подпомагане на земеделските производители, след като тя не е изрично посочено нито в ЗПЗП, нито в друг нормативен акт. За целта следва да бъдат извършени проверки при ответника и в съответната ОСЗ. Ирелевантни за спора са разсъжденията на съда, че касаторът не отглежда говеда, а кози. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, която е заявена от касатора, имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече кози-майки, идентифицирани със съответните ушни марки и въведени в СИРЖ на БАБХ. По делото са налице достатъчно доказателства, макар и необсъдени от съда, за наличието на повече от 50 кози-майки в стопанството към датата на подаване на заявлението, които при това са регистрирани в посочената система. В тази връзка, по смисъла на § 1, т. 2 от ПЗР на посочената наредба, "коза-майка" е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж, или на възраст най-малко една година, а в т. 8 е пояснено, че "Стопанството" включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Съгласно § 2в, ал. 2 ДР на ЗСПЗЗ. "Пасищни селскостопански животни" по смисъла на този закон са едрите и дребните преживни селскостопански животни и конете. Към датата на подаване на заявлението, няма нормативна уредба, която да забранява постоянното отглеждане на пасищни селскостопански животни в пасищата. Не на последно място, след изясняване на фактическата обстановка, съдът следва подробно да обсъди разпоредбите на чл. 37м, чл. 37и ЗСПЗЗ и § 15 ПЗР. Разпоредбата на чл. 37и ЗСПЗЗ, в приложимата редакция ДВ, бр. 14 от 2015 г. предвижда, че пасищата, мерите и ливадите /ПМЛ/ от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Съгласно чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г., кметът на община, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката по ал. 2 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. Когато при извършването на проверките се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, ако е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1 или е заличена регистрацията на животновъдния обект, договорите за наем или аренда се прекратяват. Съгласно чл. 37м, ал. 5, договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. В тази връзка в § 15 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (Обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е предвидено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно ал. 3, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие", а предвид ал. 6, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Във връзка с прякото приложение на посочената правна уредба по разглеждания казус, съдът следва да изясни извършвани ли са проверки за спазване изискванията на чл. 37и ЗСПЗЗ на касатора и какви са констатациите във връзка с тях. В тази връзка следва да се обърне внимание, че договорите за наем не се смятат за правно основание само когато е извършена проверка и при проверката се установи, че е налице основание за прекратяване на договора. Доколкото проверките се извършват от местната администрация и евентуалните резултати от проверките може да са в ущърб на касатора, в тежест на ответника е да докаже, че проверки са извършени и че заключенията във връзка с тях са за прекратяване на договора за наем, за което следва да бъдат дадени указания от съда. При разглеждане на делото, съдът следва да има предвид и обстоятелството, че подпомагането на земеделските производители по смисъла на ЗПЗП се регулира от правото на ЕС и следва да е подчинено на установените от това право и от практиката на Съда на Европейския съюз основни правни принципи и по-специално принципа за пропорционалност. Макар страните-членки да са свободни да въвеждат изисквания за правното основание за ползване на подлежащите на подпомагане земеделски площи, тези изисквания не могат да се въвеждат в противоречие с посочения принцип. В тази връзка, в Решение на Съда (втори състав) от 24 юни 2010 г. Luigi Pontini и други по дело С-375/08 се сочи, във връзка с подобен казус, е прието, че общностната правна уредба, и по-специално Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, не обвързва одобряването на заявление за специални премии за мъжки животни от рода на едрия рогат добитък и за плащане за екстензификация с условието за представяне на валиден документ, обосноваващ правото на заявителя да използва фуражните площи, които са предмет на това заявление. Общностната правна уредба обаче допуска държавите членки да предвидят в своята правна уредба задължение за представяне на подобен документ, при условие че се спазват преследваните от общностната правна уредба цели и общите принципи на общностното право, по-специално принципът на пропорционалност. След изясняване на посочените обстоятелства, съдът следва да направи обоснован извод за наличие или липса на противоправно поведение, след което да изложи и подробни мотиви във връзка с евентуалното настъпване на вредите, техния вид и размер, предвид и евентуално пропуснатата възможност за получаване на финансово подпомагане, което в обжалваното решение не е сторено. В тази връзка следва да се дадат и указания на ищеца за конкретизиране на исковата молба в частта за претендираните пропуснати ползи, включително в какво се състоят пропуснатите ползи и за какъв период са претърпени. На ищеца следва да бъдат дадени и указания, че в негова тежест е доказването настъпването на вредите, техния вид и техния размер. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на Административен съд София-област за ново произнасяне, при спазване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За разноските се прилага чл. 226, ал. 3 АПК.