Решение № 8980 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2016 г.

Решение № 8980 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет /ОбС/ - В. П., подадена против решение № 60 от 17.06.2016 г., постановено от Административен съд - Ш. по адм. дело № 42/2016 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 14 от Закона за общинската собственост, § 12 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ЗВ/ и § 4 от Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/. Заявява, че към датата на вземане на процесното решение № 50 по протокол 4/19.01.2016 г. от ОбС - В. П. не са постъпвали данни за територията на язовир Корталък, с. К. да съществува сдружение за напояване. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли протеста на Районна прокуратура - В. П., като неоснователен. Ответникът - районен прокурор при Районна прокуратура В. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото разпоредбите на Закона за концесиите /ЗК/ са специални по отношение на ЗОбС и от представените по делото доказателства не се установява водният обект да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на ЗСН, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2 до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3 за да може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСН, която разпоредба, препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС /ДВ, бр. 96/1999 г./, преди изменението на ЗОбС по ДВ, бр. 101/2004 г./, след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда от чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. С. участващият по делото прокурор правилото на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния язовир с оглед неприложимостта на § 4 от ПЗР ЗСН. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 60 от 17.06.2016 г. е обявена нищожността на решение решение № 50 по протокол 4 от 19.01.2016 г., прието от ОбС - В. П.. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Ш. е приел, че оспореното решение е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ от материално и териториално компетентен орган и в изискуемата от закона форма, като същото е мотивирано. Първоинстанционният съд е счел, че при издаването на протестирания акт са изпълнени процесуалните правила, визирани в чл. 27, ал. 2 - ал. 5 от ЗМСМА и е спазен необходимия кворум, като решението на ОбС - В. П. е гласувано с изискуемото мнозинство. Според първостепенният съд процесният административен акт е бил приет в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за водите, Закона за концесиите и Закона за общинската собственост, като при приемането му ОбС - В. П. е действал при пълна липса на материалноправни основания. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че протестираният административен акт е изцяло лишен от законова опора, като в случая е налице особено съществено нарушение на закона, тъй като за общинския съвет липсва възможност за вземане на решение за отдаване под наем на имоти, които подлежат на експлоатиране единствено чрез концесия по силата на ЗВ и ЗК. Изведено е заключение, че решението на ОбС - В. П. е прието и в нарушение на § 12, ал. 2 от ЗИДЗВ. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото от данните по делото се установява, че с протестираното решение № 50, обективирано в протокол № 4 от заседание на ОбС - В. П., проведено на 19.01.2016 г., общинският съвет е решил на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗОС, § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ, да проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем са срок от 10 г. на обект язовир Корталък - с. К., имот № 000097 с площ 18,076 дка, Акт за публична общинска собствност № 129/19.06.2001 г.; определил е начална тръжна цена, депозит за участие и стъпка на наддаване; упълномощил е кмета на общината да проведе процедурата. По делото е представен и приет като доказателство акта за публична общинска собственост на гореописания обект - предмет на решението, който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в него обекти. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ, публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. А по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" на същия текст язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 /водоснабдителните системи или части от тях/ и включените в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации, също са публична общинска собственост. От горепосочения акт за общинска собственост е видно, че отдаденият под наем язовир към момента на приемане на процесното решение на ОбС - В. П. не е бил включен в имуществото на търговско дружество, а и по този въпрос между страните не се спори. Не са налице и доказателства процесният обект да попада в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване, само в които случаи и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2 от ЗСН, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3 от същия закон, могат да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че след като процесният воден обект е публична общинска собственост и е изключен от обхвата на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Както вече беше посочено, в чл. 19 от ЗВ са регламентирани кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях съобразно т. 4, б. "в" от визираната норма попадат и язовирите. От определящо значение в случая е обстоятелството, че разпоредбата на чл. 20 от горепосочения закон регламентира, че тези обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Предвид изричната законова регламентация на обектите, които се предоставят на концесия от общинския съвет, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че процесният язовир не е подлежал на концесиониране, тъй като разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗВ давала възможност за отдаването му под наем. По силата на приложимата редакция на този текст, след допълнението обн. в ДВ, бр. 58 от 2015 г., в общините, на чиято територия има язовири - публична общинска собственост, за които не са сключени договори за стопанисването, поддръжката и експлоатацията им, по предложение на кмета на общината, общинският съвет приема решение за откриване на процедура за избор на оператор на язовирна стена за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия. Следователно с § 12, ал. 2 от ЗИД на ЗВ е предвидена възможност за отдаване под наем на язовири публична собственост, но само в хипотезата, когато се провежда избор на оператор на язовирна стена по смисъла на т. 95 на § 1 от ДР на ЗВ, според която норма визираният опаретор може да бъде физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. Така формулираната дефиниция, както правилно е приел и първоинстанционният съд, стеснява приложното поле на разпоредбата на § 12, ал. 2 от ЗИД на ЗВ. По изложените съображения насотящият съдебен състав счита, че протестираното решение на ОбС - В. П. е било изцяло лишено от правно основание, което обстоятелство е наложило обявявяне на неговата нищожност с обжалваното съдебно решение, което не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,