Решение № 3659 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2012 г.

Решение № 3659 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 исл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 2933/09.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3746/11 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Валиком В" ЕООД гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Цонев, в отговор и писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отменил по жалба на "Валиком В" ЕООД ревизионен акт /РА/ № 181101421/12.07.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена с решение № 613/30.09.2011 г. на и. дл. директор на дирекция "ОУИ" /ДД"ОУИ"/ Варна при ЦУ на НАП, в която за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2010 г., по фактури, издадени от ревизираното лице /РЛ/ и с получател SC RALTREDE GRUP SLR, Румъния, са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 71 060,09 лв. във връзка с декларирани, но непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - кафе, шоколадови десерти, бульони и др. За да уважи жалбата, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване на декларирания ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Приел е също, че са налице и всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки, изискуеми по смисъла на чл. 45 /в ред. ДВ бр. 6/2010 г./ - фактура за доставката по б. "а" на т. 1 и транспортни документи /международни товарителници, ЧМР/ по б. "б" на т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС. Счел е, че товарителниците съдържат необходимите реквизити и са годни доказателствени средства. Съдът е приел, че е доказан произходът на стоката при доставчика. Не е била спорна регистрацията на получателя за целите на ДДС в Република Румъния, както и посочването във фактурите на идентификационния номер по ДДС, под който е извършвана доставката. Приел е, че изложените от приходните органи съображения, касаещи отказа им да признаят ВОД са или недоказани, или ирелевантни за спора. В тази връзка съдът е приел, че постъпилата информация относно преминаване на транспортни средства от РБ към РРумъния, както и заплащането на пътните такси, е непълна след 2007 г., поради което въз основа на нея не може да се формира ползващият приходните органи извод за неосъществен транспорт на стоките. Приел е за установена възможност на доставчика да извърши транспорта предвид данните за наети от него транспортни средства, както и безспорно установените данни за натоварването им. Съдът е приел също, че извършването на ВОД се доказва и от данните за извършените плащания в брой по фактурите, от получените писмени потвърждения от получателя за доставка на стоките в РРумъния, от данните по SCAC за деклариран последващ ВОД от получателя -румънско дружество към "Петголд Транс" ЕООД, за същите доставки, както и от признанията на приходните органи, че част от стоките са реализирани на територията на РРумъния. Като ирелевантни обстоятелства съдът е игнорирал липсата на данни за последващо деклариране на ВОП от "Петголд Транс" ЕООД, неуредените отношения между доставчика като наемател на транспортни средства и наемодателя на същите транспортни средства, техническата и материална обезпеченост на получателя да получи и разтовари стоките, разминаванията между товарителници и пътни листа. Съдът е приел също така, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2 /да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят SC RALTREDE GRUP SLR, Румъния, притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД за м. юли и август 2010 г., са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Извършено е частично разплащане в брой. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване Гюргево, Румъния. Не е спорно също, че транспортът е уговорен и осъществен от доставчика, за негова сметка. Спорен е въпросът относно наличието на ВОД от РЛ към SC RALTREDE GRUP SLR, Румъния, за данъчни периоди м. 07. и 08. 2010 г., относно предпоставката - транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ бр. 6/2010 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на РРумъния. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международни товарителници /ЧМР/ съдържат всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от РБ, както и получаването им на територията на РРумъния, Гюргево -като местоназначение. Истинността на тези писмени документи не е оспорена от ответника, поради което доказателствената им сила е ценена надлежно от съда. За да обори удостовереното с товарителниците обстоятелство относно транспортирането на стоките от РБ до РРумъния, касаторът на първо място счита, че товарителниците не съдържат всички необходими реквизити, а на следващо, че транспортът не е извършван изобщо, тъй като РЛ не е доказало, че посочените транспортни средства са негови собствени или наети такива. На така поставените въпроси е даден подробно мотивиран отговор от първоинстанционния съд, чиято обоснованост и законосъобразност се приема от настоящата касационна инстанция. Правилно съдът е приел, че товарителниците съдържат всички необходими реквизити, въз основа на което е направил обоснован извод, че е доказано фактическото напускане на стоките на територията на РБ и преминаването им на територията на РРумъния, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и 2 ДР ЗДДС. Представените товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Гюргево, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, с адрес в гр. Гюргево, с идентификационния му номер по ДДС, име и адрес на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача и на получателя. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR или Конвенцията/ е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците, както са приели органа по приходите и съда. Още повече, че в случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците. В случая мястото на получаване на стоката съвпада с вписания адрес на получателя в РРумъния, което е видно и от представените писмени потвърждения. Не е налице твърдяното от касатора нередовно оформяне на ЧМР. Относно транспортните средства, вписани в товарителниците - по делото са събрани достатъчно доказателства, че същите са наети от доставчика. Няма процесуална пречка доказателства да се събират във фазата на подаване на възражение срещу РА или във фазата на съдебното обжалване, както неоснователно твърди касатора. Едва с допълнение към касационната жалба касаторът представя нови писмени доказателства относно обстоятелства, които не са били твърдяни до приключване на делото в първата инстанция, а именно, че наемодателят /"Ивени" ЕООД/ на едно от транспортните средства /с рег. № СА 1412КС/ е бил във фактическа невъзможност да го предостави под наем поради прекратяване на договора му лизинг. Това съображение, наведено за пръв път пред касационната инстанция, е недопустимо, тъй като е налице забрана за фактически установявания в касационната инстанция, освен това са представени доказателства, които са негодни като събрани извън срока на приключилата с РА ревизия. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тези нови доказателства са и неотносими, тъй като с тях не се установява, че към м. 07 и 08.2010 г. посоченото по-горе транспортно средство не е било във фактическо владение на наемодателя. Налице са данни за обратното и за връщането му на лизингодателя едва през 2011 г. Изложените доводи в касационната жалба относно липсата на пътни листа, а на още по-малко основание - евентуалното разминаване в съдържанието им или евентуалната липса на възмездност на доставките поради липса на данни за цялостно разплащане между страните, или относно материалната и техническа обезпеченост на получателя да получи и разтовари стоките, са ирелевантни като материално-правни предпоставки за наличие или липса на ВОД. Като такива предпоставки не се приемат и наличието или липсата на последващо деклариране на доставките от получателя, декларирането и заплащането на ДДС от него, реализацията на стоките на територията на получаваща държава-членка. В случая, обаче, са събрани данни за последващо деклариране и частична реализация на стоките, които обстоятелства са индиция в подкрепа на извода за осъществен ВОД на стоки по процесните фактури. В тази връзка установеното по писмо на Агенция "Митници за липса на данни за събрани пътни такси за превозните средства по товарителниците, на датите на транспорта, не е достатъчно убедително предвид липсата на регистрация на данните за получател и изпращач в базата данни на вътрешните граници на ЕС. При наличие на годни транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките до територията на Румъния, и при наличие на останалите предпоставки за това, изводът е, че по процесните доставки е налице ВОД. Не са налице данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, поради което не следва да бъде санкциониран с начисляване на ДДС по процесните доставки. Съгласно практиката на СЕО по сходни казуси, вкл. и по дадените отговори на преюдициално запитване с решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г. на СЕО, при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Общността, държавите-членки трябва да спазват общите принципи на правото, които са част от правния ред на Общността, включващи и принципите на правна сигурност и пропорционалност. Приетите от държавите-членки мерки, въз основа на чл. 21