Решение № 14281 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2016 г.

Решение № 14281 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. от гр. П., ж. к. "С.", бл. ШПК 3, ап. ..., против Решение № 178/26.05.2016 г., постановено по административно дело № 93/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. С допълнителна молба, депозирана по делото, касационният жалбоподател уточнява, че не оспорва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04001514003613-091-001/28.09.2015 г., потвърден с Решение № 13/11.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. относно определените с него допълнителни публични задължения за вноски за ДОО в размер на 3 834,76 /от които 431,20 лева погасени по давност/ и лихви в размер на 4 706,78 /от които 643,47 лева погасени по давност/; вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 1 137,06 лева /от които 121,00 лева погасени по давност/ и лихви - 1 383,75 лева /от които 180,46 лева погасени по давност/; вноски за здравно осигуряване в размер на 1 628,48 лева /от които 145,20 лева погасени по давност/ и лихви - 1 199,55 лева /от които 132,98 лева погасени по давност/, респективно обжалва съдебното решение в частта, с която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена. От страна на приходната администрация не е подадена касационна жалба против решението на Административен съд - В. Т. в частта, с която е отменен ревизионния акт, поради което в тази част същото е влязло в законна сила. Подадена е касационна жалба и против Решение № 284/18.07.2016 г., по административно дело № 93/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., постановено в производство по реда на чл. 176 АПК, с което съдът е допълнил Решение № 178/26.05.2016 г. като е оставил без разглеждане жалбата на И. П. Д. с искане за прогласяване нищожността на Ревизионен акт № 151303192/6.08.2014 г. и на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04-001514003613-020-01/23.12.2014 г. В касационната жалба се твърди, че допълнителното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и делото да се върне за ново разглеждане от състав на Административен съд - В. Т. със задължителни указания да се произнесе по възражението по чл. 17, ал. 2 ГПК, съдържащо искане за прогласяване нищожността на Ревизионен акт № 151303192/6.08.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т.. По делото е постъпила и частна жалба от страна на И. П. Д., с която се оспорва Определение № 256/27.06.2016 г. С обжалваното определение, Административен съд - В. Т. в производство по чл. 248 ГПК, е оставил без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива в размер на 1 063,88 лева за адвокатско възнаграждение. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, тъй като съдът нарушил принципа за равенство на страните в процеса. Жалбоподателката счита, че така както на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, така такова възнаграждение й се полага и на нея съобразно уважената част от жалбата й, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. От процесуален представител на ответната страна са постъпили писмени становища в отговор на трите жалби, в които се съдържат доводи в подкрепа на оспорените съдебни актове, поради което се иска да бъдат оставени в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба против основното решение и предлага същото да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба против основното решение, постановено от Административен съд - В. Т., е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето И. П. Д. за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 и 2010 г. по реда на чл. 122 от ДОПК, е определена основа за облагане с данъци, като са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 2 246,50 лева и лихви в размер на 1 659,24 лева, както и допълнително са определени задължения за задължителни осигурителни вноски. За да преминат към провеждане на ревизия по особения ред, приходните органи са установили факти, обуславящи основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно данни за укрити доходи и декларирани от лицето приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установено е, че ревизираното лице е регистрирано като едноличен търговец с фирма "М. - И. Д.", като дейността й е прекратена на 28.02.2007 г. Лицето е подало годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и за 2008 г., а за 2006 г., 2009 г. и 2010 г. няма подадени декларации. В хода на ревизията са изготвени парични потоци, след съпоставка на паричните постъпления и извършените от лицето разходи, на наличните парични средства в началото края на всеки от ревизираните периоди, като е установено превишение на разходите за периодите от 2007 г. до 2009 г. в годишен аспект. За 2010 г. е установено, че лицето е извършвало дейност по представителство на четири търговски дружества, за което получавало възнаграждение, което не е декларирало. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че приходните органи са изготвили правилно паричните потоци, тъй като са взели предвид всички официални документи, фактури, справки за пътувания в чужбина, данни от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П. за регистрирани на името на ревизираното лице МПС, нотариални актове за закупени имоти, както и данни на НСИ относно разходите за живот през съответния период. Съдебният състав е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателката с мотивирани и обосновани доводи, които се поддържат от настоящата инстанция. Действително обстоятелството, че И. Д. и нейния съпруг са живели в апартамент, собственост на баща й, който е заплащал консумативите по него, не се отразява на конкретно извършените от нея разходи, включени в баланса по години, за които не е установено да са заплащани от друго лице. На следващо място, законосъобразни са изводите, развити в съдебното решение относно твърденията, свързани с нотариалния акт от 25.09.2014 г., които се споделят и не е необходимо да се повтарят. Относно възраженията свързани с получени суми в заем от лицето Р. Х., правилно съдът не е кредитирал дадените от него показания в този смисъл, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, както и предвид липсата на представени по делото писмени документи за възникнали заемни правоотношения. В този аспект показателно е обстоятелството, че твърдения в тази насока са направени едва в хода на съдебното производство, което обуславя възникване на основателно съмнение за наличие на приход с такъв източник. Данъчно-задълженото лице не е изложило други твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, поради което правилно съдът е приел за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. В конкретния случай, приходните органи са използвали законосъобразен подход при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети предвид доходите от всички източници, придобити от данъчно-задълженото лице през данъчната година, както и извършените от него разходи през цялата календарна година. Тъй като се касае за подоходно облагане на годишна база, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ, данъкът е определен съобразно годишния облагаем доход, изчислен въз основа на приходите и разходите за целия период на годината. Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата против ревизионния акт относно определените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви, като освен проверка за материалната му законосъобразност, е извършил прецизна проверка и за валидността на акта, както и се е произнесъл по всички възражения, касаещи административно-производствените правила при провеждане на ревизионното производство. Мотивите на съдебното решение относно компетентността на органа, издал акта и относно спазване на процесуалните правила, са съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния състав. Предвид изложеното, оспореното решение, в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. След получаване на съдебното решение, жалбоподателката е отправила молба с правно основание чл. 176 АПК за допълването му, с твърдения, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане, а именно да прогласи нищожността на Ревизионен акт № 151303192/06.08.2014 г. и на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04-001514003613-020-01/23.12.2014 г. Съдебният състав е постановил допълнително решение, с което е оставил без разглеждане жалбата на И. П. Д., съдържаща искане за прогласяване нищожността на посочения ревизионен акт и заповед. Процесният ревизионен акт е постановен след проведена повторна ревизия. Първоначално ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № 151303192/6.08.2014 г., който обаче е бил отменен в една част при административното му оспорване и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Следователно, както правилно е приел съдът, за жалбоподателката не е възникнал правен интерес от оспорване на този ревизионен акт, в това число недопустимо се явява искането й за обявяване на неговата нищожност. Що се отнася до заповедта за възлагане на ревизия, то същата не подлежи на самостоятелна съдебна проверка, тъй като се явява междинен акт по провеждане и подготовка на ревизионното производство. Преценката за нейната валидност се отразява на валидността на крайния ревизионен акт и в конкретния случай, съдът е извършил такава преценка, като е приел, че е издадена от компетентен орган и не страда от съществени пороци, обуславящи нищожност. По изложените съображения, допълнителното съдебно решение е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По искане на жалбоподателката с правно основание чл. 248 ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, за изменение на съдебното решение в частта за разноските, съдът се е произнесъл с определение, с което е оставил искането без уважение. За да постанови този резултат, съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че страната не е била представлявана от адвокат по делото, не е представено пълномощно за осъществяване на процесуално представителство от адвокат, както и липсват доказателства за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение от нейна страна. При така установените факти, законосъобразен е изводът за отсъствие на хипотеза, налагаща изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на такива в полза на И. П. Д. в поискания размер от 1 063,88 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на обезщетяване при положителен резултат от съдебния спор, подлежат само действително заплатените от страната разноски. Неоснователно в частната жалба се твърди, че с оспореното определение е нарушен принципът за равенство на страните в процеса, и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В конкретния случай, ответникът е бил представляван от юрисконсулт, поради което правилно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на приходната администрация и съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, е присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно посочената наредба. Жалбоподателят не е бил представляван от адвокат, респективно не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, поради което нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, е неприложима и такова възнаграждение не се дължи. По изложените мотиви, оспореното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъдат изчислени съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт, и които съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, са в размер на 503,40 лева. Въпреки, че предмет на касационна проверка са и други два съдебни акта, то същите касаят допълване и изменение на основното решение, постановено по делото, поради което в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение във връзка с тях, а само посоченото по-горе такова, дължимо за процесуална защитна по основания спор. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение