Решение № 7905 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2013 г.

Решение № 7905 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Хюсейн Фарид Маджид, гражданин на Ирак, срещу решение № 5828 от 17.09.2013 г., постановено по адм. дело № 6298/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Хюсейн Фарид Маджид срещу решение № 618/26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Според съда липсвали предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Оспорващият не бил доказал твърденията си, че ако се завърне в Ирак ще бъде убит или че е бил заплашван. При проведеното интервю, не били ангажирани сигурни доказателства в тази насока. Не било установено оспорващият да е бил подложен на преследване, заради неговите религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Съдът е приел за недоказани твърденията, че жалбоподателят е бил заплашван. Нямало никакви преки или косвени доказателства, потвърждаващи бежанската му история. Не можело да се приеме за доказано и твърдението, че същият е бивш чл. на партията БААС и на Републиканската гвардия. От приетата по делото справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ се установявало, че през последните години е започнал процес на реинтегриране на лицата, свързани с бившия режим в обществения живот, като им била предоставена възможността за завръщане на длъжностите, от които са били освободени. Тези обстоятелства подлагали на основателно съмнение твърденията на оспорващия, че се е страхувал за живота си. Той не сочел да е бил арестуван или съден, а само, че някакви лица са го търсили при съседите му. Противоречията и неяснотите в обясненията, дадени при различните интервюта, както и пред съда, налагали извода, че на същите не може да се даде вяра в пълна степен. Обстоятелството, че Маджид е болен, поради което е бил подложен на операция в България, не било относимо към преценката за наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Във връзка с това съдът е приел, че на Хюсейн Фарид Маджид законосъобразно е отказано предоставянето на статут на бежанец. Съдът е приел също, че не следва да бъде признат и хуманитарен статут на жалбоподателя, поради недоказани предпоставки за това. От общодостъпни източници на информация се установявало, че през 2012 г. обстановката в Ирак и по-конкретно в столицата Багдад оставала нестабилна. Терористичните нападения били насочени най-често срещу представители на шиитската общност. Налице било активизиране на някои терористични групи, като обект на нападенията оставали политически фигури, служители на органите за сигурност и магистрати. В останалата част от страната, след изтеглянето на американските сили, ситуацията не можела да бъде оценена еднозначно. Иракските сили били постигнали значителни тактически успехи срещу терористичните групи. Въпреки намалелия брой на нападанията, такива продължавали да се извършват, като обекти най-често били лица, работещи за правителството и американските компании. Макар в цялост да се наблюдавало подобрение на сигурността, състоянието на човешките права и поддържането на сигурността оставали в много тесни граници. От друга страна според общоприетите критерии на Върховния Комисариат за Бежанците на ООН, преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябвало да бъде строго индивидуална и следвало да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. Посочено било, че следва да се предоставя закрила на граждани на Ирак с произход от централните и южните райони на страната, като се прецени дали те не принадлежали към някоя уязвима група. В тази насока съдът е приел, че не може да възприеме безрезервно това мнение, защото мнението на ВКБООН било от 2009 г., а ситуацията в Ирак била динамична и без съмнение се била променила за изминалите три години. Нямало съмнение, че в Багдад има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но степента на насилие не била такава, че да може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт или "безогледно насилие", засягащи цялото цивилно население. Властите вземали множество мерки за сигурност, особено по време на религиозните празници, които имали ефект, защото през последните месеци нямало данни за мащабни терористични действия. От приложените по преписката официални справки на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ относно ситуацията в Ирак не се установявало в момента в Ирак да е налице въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие. Терористичните атаки били по-скоро с инцидентен характер, като властите в страната, макар и не винаги успешно, прилагали мерки за тяхното предотвратяване. Мирното население, макар че потенциално можело да пострада от тези прояви на тероризъм, като цяло не било заплашено ежедневно, а и в страната съществували достатъчно места, където нямало нападения и където можело да се живее спокойно. За оспорващия имало възможност да се премести и в друга част на страната, където отново според твърденията му живеело семейството му и където очевидно и той можел да живее относително спокойно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не може да обоснове извод за страх от преследване или заплаха това, че по думите на майка му Маджид е бил търсен от някакви лица от клон на Ал Кайда. Касаторът се е позовал в проведените с него интервюта на арестуването на брат му, баща му и чичо му, които са били членове на БААС, които твърдения остават недоказани. Правилно първоинстанционният съд е отчел противоречия и непоследователност в поддържаната от жалбоподателя бежанска история. Поради това и не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Хюсейн Фарид Маджид да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в представените по преписката официални справки от 19.04.2013 г. и от 03.07.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по тях не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Пред настоящата инстанция е представен писмен документ (с идентификатор BULSO/L014/151), издаден от представителството на ВКБООН в България, в който е записано, че г-н Хюсейн Фариид Мажид Мажид, роден на 04.06.1976 г. в Кербала, Ирак, има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия по мандата на ВКБООН (файл № 980-08-02120). Настоящият състав на Върховния административен съд прецени информацията от проведените с кандидата интервюта. Видно от протокол от проведено на 28.03.2013 г. с кандидата интервю му е зададен въпрос - "Подавали ли сте в друга страна молба за закрила? Резултат?", на който той е отговорил с "не". В този смисъл, представеният документ не следва да се преценява във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, респективно със законосъобразността на процесното обжалвано решение на ДАБ, тъй като обстоятелството, което той удостоверява не е било съобщено от кандидата по време на проведените с него интервюта, въпреки предоставената му за това възможност. В случай, че жалбоподателят поддържа, че и към настоящия момент има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия, той следва да инициира въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то да се прецени от компетентния административен орган, вкл. и чрез мнение за него от ВКБООН чрез своя представител в България, по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,