Решение № 7052 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2011 г.

Решение № 7052 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Симеоново Резиденшъл" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Елефтериос Вениамис, против решение № 2111/04.05.2011 г., постановено по адм. дело № 9624/2010 г. по описа на Административния съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 101004078/16.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1739/18.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че обжалваният акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила на ДОПК и на материалния закон - ЗДДС. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, неправилно е ценил доказателствата по делото и е направил необосновани изводи относно реалността на доставките. По подробни съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Згурева, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна, подадена е в срок и от надлежна страна. Жалбата е допустима. По съществото си е основателна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД против ревизионен акт № 101004078/16.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1739/18.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 11/03.12.2007 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД за данъчен период м. декември 2007 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, РА е издаден от компетентен орган. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото. По съществото на спора съдът е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер 293 374,50 лв. по фактура № 11/03.12.2007 г., издадена от "Т груп България" ЕООД за данъчен период м. декември 2007 г., с предмет "довършване на недвижим имот съгласно договор за покупко-продажба от 09.05.2007 г., етап III от график на работите с ДО. Съдът е приел, че доставчикът и издател на фактурата не е строител на процесния обект и извършител на СМР. Посочил е, че строителят може да наеме подизпълнители, но не е доказано, че сочените като предходни доставчици - "Рико 3" ЕООД и "Ирком" ЕООД - са изпълнители на претендираните видове СМР. Съдът е достигнал до извода, че спорните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС, респ. е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях, и жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Настоящият касационен състав на съда намира обжалваното решение за неправилно. Атакуваното решение е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил пълно фактическата обстановка по спора. Не е било спорно по делото, че касаторът не е бил в облигационни отношения с друго лице, извън доставчика "Т груп България" ЕООД по повод доставка, идентична с фактурираната, заплатено е дължимото възнаграждение по нея, уговореният и фактуриран резултат е налице, приет надлежно, както от възложителя, така и от органите за строителен надзор. В тази връзка е и заключението на приетата СТЕ. Не е спорно, че фактурираните довършителни работи фактически не са извършени от изпълнителя "Т груп България", явяващ се инвеститор на СМР, възложени му от касатора. Спорен е въпросът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса относно релевантните за спора обстоятелства - извършена ли е фактически фактурираната услуга като краен резултат и от кого е извършена. В доказателствена тежест на ревизираното лице, претендиращо, че в него полза е налице субективното материално право на приспадане на данъчен кредит е да установи наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване на това право. В случая, от гледна точка на счетоводната отчетност, начисляване, период на фактуриране и отчитане, не са налице основания за отказ за данъчен кредит. Спорът е реално ли е извършена доставката, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесната фактура, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит е това по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие, нереалност на доставката на СМР. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката, с оглед вида на доставката - услуги във вид на СМР, е установяване на постигнатия краен резултат - извършване на фактурираните СМР и установяване на извършителя на същите СМР. Относно крайния резултат, както се посочи по-горе, спор по фактите няма. Етап 3 от строителството на обекта "група жилищни сгради и части за обществено обслужване", находящ с в гр. София, район Лозенец, ВЕЦ Симеоново, включващ приключване на вътрешна мазилка, топлоизолация на фасада, монтаж на асансьорни уредби, електроинсталация, вътрешни подови настилки, боядисване и др., е осъществен. Обектът и извършените в него СМР е предаден и приет с двустранно подписан констативен протокол, въз основа на който е издадена процесната фактура. Към този момент на приемане е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДДС - извършване на уговорената услуга по договора, сключен между касатора и "Т Груп България". В случая изпълнителят и доставчик е действал чрез подизпълнители, явяващи се негови предходни доставчици. За целите на облагането по сделката между ревизираното лице и касатора и "Т груп България" реалността на тези предходни доставки е ирелевантна. Съгласно уредбата на института на данъчния кредит в ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. тази реалност може и следва да бъде изследвана в отношенията между изпълнителя и неговите подизпълнители във връзка с претенция за право на приспадане на данъчен кредит по сделките между тях, но не е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит при последващите доставки. В тази връзка от съществено значение за спора е и установеното от приходните органи във влезлия в сила ревизионен акт № 2000804303/06.02.2009 г., издаден на доставчика "Т груп България" ЕООД, включващ проверка по ЗДДС и за периода м. 12.2007 г. В този РА е отразено, че за периода м. 12.2007 г., когато е издадена процесната фактура, не е отразено различие с декларираните стойности, а в ревизионен доклад № № 804303/29.09.2008 г., в който се съдържат фактическите и правни основания на РА, изрично е отразено, включително и относно фактура № 11/03.12.2007 г., че не се констатират основания за корекция на данъчната основа на извършената доставка и начисления данък. Посочено е, че проверка на фактурата, включена в дневник за продажби и СД, е извършена. При постановяване на акта си съдът е следвало да съобрази стабилитета на издадения акт на доставчика, в частта относно период м. 12.2007 г. и доставката, предмет на разглеждания от него спор. Ако не е съществувало основание за издаване на данъчната фактура и данъкът по нея не е бил редовно начислен от доставчика, е следвало тази констатация да намери отражение в издадения РА, предхождащ по време на издаването на процесния. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставката, а оттам и правомерността на начисления данък. Проявен е двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за една и съща доставка приемат, че ДДС е правомерно начислен от изпълнителя като доставчик на услугата, и обратното - е неправомерно начислен от възложителя като получател на услугата. При една и съща фактическа обстановка са направени противоречиви фактически извода - в единия случай за реалност, а в другия - за нереалност на доставката, при което за целите на данъчното облагане е събран ДДС в полза на бюджета, но не е приспаднат данъчен кредит по облагаема доставка, по която това право е налице. Нарушен е основен принцип на общностното право, с което законодателството на РБ следва да е синхронизирано, а именно принципа на данъчен неутралитет. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на ЕО по дело С-218/10, конкретно т. 42 - 45. С оглед така обсъдения влязъл в сила РА на доставчика е налице извънсъдебно признание на приходните органи относно реалността на извършената доставка. Освен, че следва да бъде съобразен стабилитета на акта, налице е констатация, която е извънсъдебно волеизявление на приходните органи за извършване на доставката. При тези данни, при наличието на неоспорени и приети документи за приемо-предаване на договорената и фактурирана услуга, на заплащане на същата и на обективно наличен резултат, се налага изводът, че услугата е осъществена, настъпило е данъчно събитие. Данъкът се явява начислен правомерно, поради което и при липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, отказът за приспадането му се явява незаконосъобразен. Като е направил обратния извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от АССГ и изяснен от фактическа страна спор, касационният съд се произнася по съществото на спора. Предвид изложеното по-горе се приема, че процесният РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора в полза на касатора и жалбоподател пред първоинстанционния съд, за сметка на бюджета на ответника, се дължи заплащане на направените разноски в размер на 300 лв. в производството пред АССГ и на 25 лв. пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,