Решение № 2689 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП срещу Решение 3300/18.05.2023 г., постановено по адм. д. 471/2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22220219004706-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" София, с който в тежест на Елен Инвест ЕООД, [ЕИК] са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 360 461,55 лв. и 53 638,45 лв. за данъчни периоди от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване е аргументирано с пропуск на инстанцията по същество прецизно и детайлно да цени събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Елен Инвест ЕООД, чрез адв. Балкански, в съдебно заседание оспорва основателността й с довод, че подателят й се позовава на недопустимо разширително тълкуване на заявлението на дружеството за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. За да обоснове извод за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел, че началото на ревизионно производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия Р-22220219004706-020-001/22.07.2019 г., издадена от И. Ружев, началник сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП София, оправомощен със Заповед РД-01-818/10.05.2020 г. на териториалния директор, връчена на електронен адрес eles@mail.bg на 01.08.2019 г. Същият е посочен от представляващия Елен Инвест ЕООД управител в заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задълженото лице с вх. 2202И0089755/29.10.2018 г. по описа на НАП, офис Класно село. Според първостепенния съд цитираният електронен адрес не представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, не е включено в обхвата на заявлението, не е в отговор на подаден от лицето с КЕП документ, не е и електронна услуга, предоставяна от НАП. Поради това и по аргумент от чл. 28, ал. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизията е следвало да бъде връчена на адреса за кореспонденция на Елен Инвест ЕООД, който е и посочен в ЗВР, РД и РА. При липсата на доказателства за надлежно връчване на ЗВР съдът заключава, че в хода на ревизионното производство е допуснат особено съществен порок, който засяга началото на ревизията. Процесуалният пропуск накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността то да бъде упражнено в пълен обем. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК в приложимата по време редакция сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Спорът по делото е представлява ли електронният адрес eles@mail.bg деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Бе посочено, че на 29.10.2018 г. Д. Колев, управител на Елен Инвест ЕООД, е депозирал в НАП заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице, в обхвата на което са подаване по електронен път и подписване с КЕП документите във връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органите на НАП и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП. Подателят на заявлението е посочил, че желае да получи пълен достъп до информацията по предоставяните услуги. Заявлението съдържа пояснителна част, разграничаваща пълния от частичния достъп до същата. Така в обхвата на пълния достъп са: а) подаване на декларации, документи и данни от името на задълженото лице; б) преглеждане на всички подадени от задълженото лице документи и резултати от обработката им независимо от сертификата, с който са подписани или валидността му, включително и документите, подадени чрез персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НАП; в) получаване на документи, издадени от органи по приходите/публични изпълнители; и г) преглеждане на справки и други документи, съдържащи данъчна и осигурителна и друга информация за задълженото лице. При така очертаното съдържание на заявлението изводът на АССГ, че посоченият в него електронен адрес не представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, е необоснован. Меродавно за приложимостта на последната норма е писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото в разглеждания случай е налице. Цитираните от първостепенния съд решения на ВАС са постановени при различна от установената по настоящия случай фактическа обстановка, което обуславя тяхната неотносимост към спора. Не се подкрепя от буквалното тълкуване на чл. 28, ал. 2 ДОПК тезата на ответника по касация, че връчването на актовете по приходната администрация по реда на цитираната разпоредба следва да бъде извършвано само на изрично посочен за конкретното производство електронен адрес. Регламентация в такъв смисъл не съдържат нито дял Първи, Общи правила, нито нормативните предписания на отделните административни производства по дял Втори от ДОПК. Като е обявил нищожността на оспорения ревизионен акт, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа спора по същество като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК първостепенният съд следва да се произнесе и по направените от страните в настоящата инстанция разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,