Решение № 3993 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 711/2015 г.

Решение № 3993 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 711/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, срещу решение № 6457 от 30.10.2014 г. по адм. д. № 4684/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 46 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, по съществено на спора, с което оспореният административен акт да бъде потвърден. Ответницата Стойка Желязкова Георгиева с адрес за кореспонденция в гр. Велинград, моли решението да бъде оставено в сила по съображения изложени в отговор от 22.12.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6457 от 30.10.2014 г. по адм. д. № 4684/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 46 състав е отменил решение № РО-239 от 15.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, и потвърденото с него разпореждане № 858 от 24.02.2014 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - София-град, за внасяне на суми по ревизионен акт за начет. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. В касационната жалба по същество се сочат конкретни оплаквания за нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че Стойка Желязкова Георгиева е ползвала болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване за времето от 03.01.2011 г. до 31.05.2011 г. вкл. Представила е болнични листове за бременност и раждане за периода от 01.06.2011 г. до 13.10.2011 г. вкл. По заявление декларация е поискала да й бъде изплатено парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО за остатъка от 135 до 415 календарни дни за периода от 14.10.2011 г. до 14.07.2012 г. вкл. Подадено е и заявление декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 15.07.2012 г. до 17.06.2013 г. По делото не е било спорно, че цитираните парични обезщетения са били изплатени от органите на НОИ. Последните считат, че Стойка Георгиева е загубила осигурителните си права след 01.01.2012 г., поради служебно заличаване на едноличния търговец "Тони - СД - Стойка Димитрова" от търговския регистър, по силата на § 5, ал. 1 от ПЗРЗТР. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил дължимо ли е било изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 15.07.2012 г. до 17.06.2013 г. На този въпрос, правилно, законосъобразно и мотивирано, първоинстанционният съд е отговорил положително. Органите на НОИ приемат, че предходните обезщетения временна неработоспособност, за бременност и раждане са правилно изплатени, както и че лицето има право на парично обезщетение за бременност и раждане до 14.07.2012 г., на основание чл. 52 КСО, независимо от прекратеното осигуряване след 01.01.2012 г. В разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО, действащи през процесния период, изрично е предвидено, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане. При така създадената законова фикция не може да бъде прието, че Георгиева е загубила качеството си на осигурено лице докато е ползвала отпуск за бременност и раждане, поради което обезщетението за отглеждане на малко дете е било дължимо. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО това не може да се случи и при ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, поискан от майката, непосредствено след отпуск за бременност и раждане, както е в конкретния случай. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Ответницата по касация не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,