Решение № 6982 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2009 г.

Решение № 6982 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Варна, срещу решение № 20/8.01.2009 г., по адм. д. № 1754/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Виста Ойл" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, срещу Заповед № 1642/28.05.2008 г. на кмета на община гр. Варна. Ответникът "Виста Ойл" ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Виста Ойл" ЕООД Заповед № 1642/28.05.2008 г. на кмета на община гр. Варна, с която на основание чл. 209, ал. 2 ЗУТ е отчуждена част от поземлен имот 103, кв. 48 с площ от 234 кв. м., по плана на гр. Варна, собственост на дружеството, като е определено обезщетение в размер на 44 520 лв. За да постанови решението си съдът приел, че при отчуждаването имотът не би могъл да се използува по предназначението си, както изисква чл. 209 ЗУТ, поради което приел, че заповедта е незаконосъобразна. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Видно от доказателствата по делото, ПУП - ПРЗ за процесния имот е влязъл в сила през 2004 г., като е предвидено разширяване на булеварда на изток от УПИ IV, с отнемане на част от имот № 103, образуващ УПИ. От заключението на вещото лице се установява, че УПИ IV може да се ползува по предназначението си - за бензиностанция, след съответно преустройство, за което ще следва да се изготви нов инвестиционен проект. С оглед на това не кореспондират с доказателствата изводите на съда, че имотът не би могъл да се ползува по предназначението си. След като имотът би могъл да се ползува по предназначение и в последствие, макар и след съответно преустройство, то издадената заповед не противоречи на това условие, посочено в чл. 209, ал. 1 ЗУТ . Освен това от отчуждаването се засяга по-малка част от застрояването в имота - подход, пътна връзка, бетонова площадка и и част от бензинови колонки, което е видно и от приложената по делото скица на л. 68. Като се има предвид гореизложеното решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано, налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени изцяло. Следва да се постанови решение по същество, като жалбата в частта й за отчуждаването следва да се отхвърли. Вещото лице е дало заключение, неоспорено от страните и прието от съда, че пазарната оценка на отчуждавания имот е в размер на 94 900 лв., като е приложил сравнителни данни, от които е извел този размер на пазарната цена на имота, като същата представлява и размера на обезщетението, което се дължи срещу отчуждаването. Касационният жалбоподателят не е спорил по размера на определената пазарна цена от вещото лице, както пред първоинстанционния съд, така същата не се оспорва и с касационната жалба. С оглед на това следва заповедта да се измени, в частта й за определеното обезщетение, като размерът му се увеличи от 44 520 лв. на 94 900 лв. Следва да се присъдят разноски на общината частично в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, общо за двете инстанции, съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като частично се уважава касационната жалба. На жалбоподателя пред първата инстанция следва да се заплатят също разноски с оглед частично уважаване на жалбата му - в размер на една втора от направените и документирани по делото, а именно в размер на 125 лв. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав