Решение № 9069 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощник адв. Пачаманов, против решение 415 от 21.04.2023г., постановено по адм. дело 1926/2022г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИН 2931010105 от 08.02.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г., подадено от ЕТ Топаз-Д. Балджиев. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се твърди, че не е налице приетото от решаващия съд основание за обявяване нищожността на издадения акт поради противоречието му с влязло в сила решение на съда. Сочи се, че дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са стриктно съобразени и изпълнени при новото разглеждане на подаденото заявление за подпомагане и постановяване на оспорената заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г. Формулирано е искане за отмяна на решението на Административен съд Бургас и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата на ЕТ Топаз-Д. Балджиев срещу заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът ЕТ ТОПАЗ-Д. Балджиев, чрез пълномощник адв. Енчев, в съдебно заседание и с представени по делото отговор на касационната жалба и писмена защита развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас (АС Бургас) е образувано по жалба на ЕТ Топаз-Д. Балджиев против заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИН 2931010105 от 08.02.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г., подадено от посочения едноличен търговец. С обжалваното решение съставът на Административен съд Бургас е обявил нищожността на оспорената заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г., като издадена в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил влязлото в сила решение 996 от 06.07.2021г. по адм. дело 2427/2020г. по описа на Административен съд Бургас (оставено в сила с решение 6828 от 07.07.2022г. по адм. дело 9727/2021г. по описа на ВАС), с което е отменена предходна заповед 03-РД/1482 от 13.06.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена по същото заявление за подпомагане, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението. Приел е, че правна последица от изпращането на преписката е възстановяване на висящността на административното производство, което следва да приключи с издаване на нов административен акт, при спазване на дадените от съда указания относно тълкуването и прилагането на закона, което в случая не е сторено. Приел е, че издаденият в изпълнение на съдебното решение административен акт, макар и подробно мотивиран от административния орган, е идентичен в разпоредителната си част с отменения акт и е основан на същите фактически констатации и доказателства, обсъдени от съда и преценени като недостатъчни, за да обосноват извод за наличие на изкуствено създадени условия. При което е обоснован извод, че при липса на нови юридически факти, които да преодолеят установения от съда материалноправен порок, и доколкото нормата на чл. 177 АПК не допуска пререшаване на спора, е налице тежък порок, обуславящ нищожност на административния акт. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е разгледал мотивите на съдебното решение, с което е отменена предходната заповед, и дадените на органа указания по тълкуването и прилагането на закона, като е достигнал до обоснован извод, че при издаването на последващата заповед 03-РД/3053 от 19.08.2022г. тези указания не са изпълнени. Точно е установено, че решаващият състав по адм. дело 2427/2020г. по описа на АС Бургас е приел, че при издаването на заповед 03-РД/1482 от 13.06.2020г. е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на подробни мотиви, включващи правен анализ на съдържащите се в заповедта фактически констатации. Прието е, че не са изследвани обективния и субективния критерий и не е обоснована причинната връзка между установените факти и извода за координация на действията на бенефициерите за получаване на безвъзмездни средства. Но наред с това, решаващият състав по адм. дело 2427/2020г. по описа на АС Бургас е направил анализ на приложените доказателства и съответно е извършил преценка по съществото на спора. При което е достигнал до заключение, че приложените доказателства са недостатъчни, за да се кредитира като правилен извода на органа за тежки последици за обществения интерес и наличие на изкуствено създадени условия, а оттам и за наличие на основание за отхвърляне на заявлението за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 13, ал. 10, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 11, т. 1 и 4 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 г.- 2023 г. (Наредба 6/2018г.). В касационната жалба се поддържа, че след като съдът не се е произнесъл с акт по същество по реда на чл. 173, ал. 1 АПК, нито е дал изрични указания, че следва да бъде одобрено заявлението за предоставяне на финансова помощ, органът е разполагал с правомощие да постанови идентичен на първоначалния резултат. Но това правомощие не е отречено от решаващия съд, който е приел, че актът е идентичен в разпоредителната си част с отменения акт, но отново е основан на същите фактически констатации и доказателства, обсъдени от съда, и преценени като недостатъчни, за да обосноват извод за наличие на изкуствено създадени условия. Другояче казано, органът е разполагал с правомощие да отхвърли заявлението за финансово подпомагане, стига да обоснове преценката си с нови юридически факти, които да преодолеят установения материалноправен порок при предходното му произнасяне, изразяващ се в недоказаност на приетото основание за отказ по чл. 13, ал. 10, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 11, т. 1 и 4 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. В контекста на дадените от съда указания /по адм. дело 2427/2020г./ неоснователно в касационната жалба се твърди, че актът е отменен и преписката е върната на органа единствено поради липса на надлежно изложени от органа мотиви. Актът е отменен, освен поради липса на съответен анализ на направените в хода на административното производство фактически установявания, но и поради приета липса на достатъчни доказателства, които да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство и създадена в тази връзка умишлена координация между тримата търговци. Ето защо, независимо че е констатиран порок във формата на акта, същият не е отменен на формално основание, доколкото е извършена и преценка по същество на спора, при което е счетено, че приобщените доказателства са недостатъчни, за да обосноват соченото основание за отказ. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че с влязлото в сила решение не била установена липсата на изкуствено създадени условия. Напротив, както нееднократно беше посочено в настоящото изложение, именно такъв е обобщаващият извод на съда, а именно че приобщените доказателства, въз основа на които са изведени направените от органа фактически констатации, са недостатъчни да обосноват разпоредения от него резултат, което безспорно сочи на материална незаконосъобразност на постановения акт. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касационния жалбоподател, че при повторното разглеждане на заявлението за предоставяне на финансова помощ констатираната от съда недостатъчност на събраните при издаването на предходния административен акт доказателства е преодоляна с извършени от органа редица нови производствени действия и ангажирани нови доказателства докладна записка с вх. 02-1100/519#50/10.02.2022г. и Окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е изложил в хронологична последователност цялостната фактология във връзка с подаденото от ЕТ Топаз-Д. Балджиев заявление за предоставяне на финансова помощ. Описани са предприетите от органа действия след възложена от Специализираната прокуратура проверка на трима кандидати, депозирали заявления за финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя - ЕТ Топаз-Д. Балджиев, ЕТ Агрокомерс Ж. Фегали и ЕТ Грозд-Г. Няголов, и възникналите съмнения за възможна тяхна свързаност с лицето М. С.. Възпроизведено е съдържанието на докладни записки с вх. 07-1400/1396/18.11.2019г.; 03-0416/21.05.2020 г.; 03-0416/2175/12.06.2020 г., изготвени от ДФЗ по повод извършени допълнителни административни проверки на посочените кандидати. Посочени са правните основания за издаване на предходната заповед, както и изложеното в констативната част на акта. След което е разгледано съдържанието на оспорената заповед с приетите в нея правни основания и фактически установявания. Подробно са обсъдени всички изнесени данни за наличие на персонална, правна, икономическа и географска координация между посочените лица, изключваща разглеждането на проектните им предложения като самостоятелни. След направен сравнителен анализ на фактическото съдържание на двете заповеди, съдът е достигнал до обоснован извод, че последващата заповед се основава на същите фактически констатации като предходната. В тази връзка не могат да бъдат приети доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на докладна записка вх. 02-1100/519#50/10.02.2022г. и Окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), след като фактическите констатации, отразени в двата документа, в обобщен вид са възпроизведени в констативната част на заповедта, чието съдържание е подробно разгледано, обсъдено и сравнено с текста на предходната заповед 03-РД/1482 от 13.06.2020г. С оглед на изложеното, правилно е прието от решаващия съд, че повторно издаденият акт се основава на същите фактически констатации, обсъдени от съда и преценени като недостатъчни, за да обосноват извод за наличие на изкуствено създадени условия. При липса на установени нови правопораждащи или правопогасаяващи юридически факти, правилно е преценено, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая е налице именно тази хипотеза, тъй като независимо от приетата от съда липса на основания по чл. 13, ал. 10, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 11, т. 1 и 4 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за издаване на заповед 03-РД/1482 от 13.06.2020г., при повторното произнасяне от органа е постановена заповед на същите правни основания, при идентични фактически установявания и с еднакъв разпореден правен резултат. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 60 727 лв. съгласно представените по делото списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,