Решение № 117 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2009 г.

ВАСI отделение06.01.2010 г.докладчик т Бисерка Коцева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 609/7.05.2009 г. по адм. дело № 1558 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХVII състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 117 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез юрк. Василева, срещу решение № 609/7.05.2009 г. по адм. дело № 1558 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 1-4412-0545/27.06.2008 г. на директора на РМД - Пловдив и потвърденото с него решение № 1037/27.05.2008 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "България К" АД, гр. Казанлък, е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и административната преписка е върната на началника на Митница Пловдив за издаване на административен акт по направеното от жалбоподателя искане, при съблюдаване на указанията, дадени в решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "България К" АД, гр. Казанлък не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - директорът на РМД - Пловдив не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Този извод съдът е направил въз основа на СТЕ, неоспорена от страните, от която става ясно, че основната функция на отделяната топлинна енергия при изгаряне на екстракционния бензин в производството на конци и прежди, е термоокислителна деструкция (разрушаване) на стърчащите влакна, а не отделяне на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Съдът е приел, че неизбежното отделяне на топлина при използването на енергийни продукти в определен производствен процес не може да квалифицира тези продукти като "Енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление, което освобождаване, съгласно чл. 24, ал. 3 ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. С оглед необходимостта от специални знания, по делото е приета СТЕ, неоспорена от страните, от която безспорно е установено, че в конкретния производствен процес изгарянето на екстракционен бензин и получената от това топлинна енергия отива за термо - окислителна деструкция на стърчащите влакна, а не за отопление. Следователно използвания енергиен продукт в случая не попада в хипотезата на чл. 4, т. 37 ЗАДС - "Енергиен продукт за отопление", още повече, че от СТЕ е установено, че използваните от дружеството машини не са оборудвани за улавяне и използване на излишната топлинна енергия. При така установените факти и тълкуване на закона, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за жалбоподателя са налице всички законови изисквания за уважаване на искането му за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски, а от ответника не е направено искане, поради което на него също не се присъждат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение,

Цитирани разпоредби

1