Решение № 39 от 10.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 2236/2012 г.

Решение № 39 от 10.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 2236/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитници на подсъдимия Е. Г. са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, която издал Кюстендилският окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 14 от 27 март 2012 г. по нохд № 607/2012 г., е по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1 и 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК: за грабежа на златна верижка на стойност 4900 лева, извършен на 9 юли 2011 г. чрез сила и заплашване спрямо Р. Г., а освен това при условията на опасен рецидив с оглед предишни осъждания на дееца. Наложеното наказание е 6 години лишаване от свобода, но то е намалено с една трета поради проведеното в тази съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. Редуцираното до 4 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Второинстанционното (въззивно) решение - 360 от 19 октомври 2012 г. по внохд № 566/2012 г., е издадено също след жалба от името на подсъдимия. И двете касационни жалби оспорват справедливостта на наложеното наказание и на това основание настояват за неговото намаляване, но в едната от тях това се поддържа само като алтернатива; в нея се смята за възможна и отмяната на въззивния съдебен акт, и новото разглеждане на делото в САС, поради същественото нарушаване на изискванията при постановяване на неговото решение. В съдебното заседание на ВКС присъствено е поддържана от нейния подател само жалбата с единственото оплакване, а участващият прокурор е за отхвърляне както на тази, така и на другата жалба. Върховният касационен съд намери, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. Липсват претендираните основания за неговата отмяна или изменение. Оспорената чат от мотивите на САС безспорно сочат на известна небрежност, но нейното санкциониране с най-тежката процесуална последица от обжалването би било недомислие - вмъкването на чужд за делото пасаж от няколко реда (което е трудно да се получи без използване на възможността за автоматично копиране, която дават компютърните технологии) няма съществено значение за разбирането на съдебния акт и в крайна сметка за споделянето му. Оспорената несправедливост на наложеното наказание, от друга страна, е в противоречие със самото касационно основание "явна несправедливост" по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - както е посочено и в последната алинея на разпоредбата, несъответствието при санкционирането трябва да е "очевидно", т. е. при съществено отклонение от "съответстващия размер" (П. 1/1981 - Пл., т. 8). В случая минималното по закон наказание е 5 години лишаване от свобода, но то не би могло да бъде наложено, най-малко поради съдимостта ("съдебното минало") на подсъдимия. Ако пък за справедливо се приема наказание между минималния и размера на наложените 6 години лишаване от свобода, ясно е, че то във всеки свой конкретен размер също не би отговаряло на посочения в чл. 348, ал. 5 НПК критерий; това важи и за наказанието, спрямо което ще бъде приложен редът по чл. 58а НК. Ръководен от изложеното и още съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение