Решение № 10499 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. Дилова, против решение 13611/17.04.2025 г., постановено по адм. д. 12665/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено. Конкретни съображения са изложени в касационната жалба в няколко точки. На първо място се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е изложил изобщо мотиви по нито едно от представените от жалбоподателя доказателства. Излага доводи, че съдът е мотивирал решението си единствено със Справка вх. ИД-02-159/14.03.2025 г., като твърди, че информацията в нея е непълна и избирателна, за което представя допълнителни доказателства: доклад на Амнести интернешънъл и две статии. Изтъква, че мотивите на съда технически пренасят мотивите на административния орган и са абсолютно противоположни на представените доказателства. Прави възражение, че въпреки наличието на законовите предпоставки, съдът не е приложил материалния закон, като пояснява, че фактите, че една от сестрите на жалбоподателя е починала при военни действия, а друга е тежко осакатена са приети от съда и въпреки фактическите изводи съдът не прилага чл. 8 от ЗУБ. Твърди се още, че решението е необосновано, като се прави сравнение между братовчед на жалбоподателя и самия жалбоподател и се пояснява, че неговия роднина въпреки, че е с по-лека бежанска история получава статут. Не на последно място се твърди, че изводите в решението на първоинстанционния съд противоречат на новата практика на СЕС. В подкрепа на твърденията са представени в писмени доказателства: справка относно положението в Сирийската арабска република през 2025 г. изготвена от юрк. София Баядсе; копия от материали, статии, информация от различни публични медии. Излагат се доводи касаещи тежката ситуация в Сирия, прави се сравнение с конфликта в Украйна. Цитирана е съдебна практика на други състави на АССГ. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на ДАБ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния му представител юрисконсулт Хичовски. В проведеното заседания представя два броя писмени доказателства за Сирийската арабска република, а по- конкретно справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка вх. МД-02-398/21.07.2025 г. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 13611/17.04.2025 г., постановено по адм. д. 12665/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. Х. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 12075/20.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, както и предоставените справка вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. и справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г., относно анализ на информацията за обстановката в Сирия, актуална справка вх. ИД-02-159/14.03.2025 г. за променената обществено-политическа обстановка в Сирия относно сваляне режима на президента Башар ал Асад изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба, рег. УП23711/11.09.2024 г. за международна закрила, подадена от жалбоподателя до ДАБ при МС. По повод тази молба на 20.09.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, за което е съставен протокол рег. УП23711/20.09.2024 г.. По време на интервюто М. Х. А. е заявил, причини от личен и икономически характер за напускането на Сирия, като е посочил общото положение в страната и с липсата на работа и сигурност там. Пояснил е, че в област Ракка, където е живял от 2017 г. рядко се случвали разправии, а ако имало такива, те били между кюрдите и свободната армия. Посочил, че лично не е ставал свидетел на военни действия, като само през 2016 г. в ръцете на сестра му е избухнала мина, за което е представен и снимков материал. Не е служил в сирийската армия, но не е получавал призовка или покана за мобилизация. Изложил е доводи, че в Сирия към момента се живее трудно, няма работа, няма сигурност, поради което преживяването е трудно. Отбелязва, че ако се завърне в Сирия в област под контрола на властите, ще бъде взет войник и пратен в казарма за 10 години, а ако отиде в област Ракка, няма да може да си намери работа. Допълнил, че е подал молба за закрила, защото в Република България знаел, че има бърза процедура, ще може да научи езика и да си намери работа. Пред административния орган интервюираният декларира, не е имал проблеми във връзка с някоя от категориите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а по-конкретно, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст], не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалната власт в страната си, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Отрича към него лично да е имало отправяни заплахи, или да му е оказвано насилие. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение 12075/20.11.2024 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В обжалваното решение, обсъждайки представените писмени доказателства, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар Асад, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с информацията от предоставените няколко броя справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, относими към прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото няколко броя справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила за липсва на мотиви по доводите на жалбоподателя и представените от него доказателства. Първоинстанционният съд е обосновал постановения от него съдебен акт именно от събраните в административното и в съдебното производство доказателства. Обсъдени са данните предоставени от молителя в проведеното с него интервю, разгледана е личната му бежанската история, тя е съобразена с приложимата нормативна уредба и впоследствие решаващия съд се е произнесъл. Видно е, че са обсъдени основанията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и дали лично кандидата отговаря на тях. В мотивите на решението изрично е отбелязано и обърнато внимание, че М. Х. А. изрично е заявил, че не е бил насилван по никакъв начин или заплашван, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Такива заплахи не са били отправяни и към семейството му. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия е тежкото икономическо положение в страната, поради военните действия, както и, че няма какво да работи в Сирия. Съдът е изследвал и изложил мотиви и във връзка с реалната опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живото или личността на цивилно лице или тежки заплахи срещу живото или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен военен конфликт, както и факти свързани с личното положение на кандидата. Във връзка с фактите изложени от кандидата за закрила отнасящи се до избухването на мина и осакатяване на една от сестрите му следва да се отбележи, че те действително са само констатирани от решаващия съд и не са детайлно обсъдени от него, но в случая това не води до нарушение на съдопроизводственте правила. Това е така понеже те са неотносими към бежанската история на молителя. Фактическият състав на избухване на мината и нанесените с това телесни повреди на пострадалата се е реализирал през 2016 г. т.е. преди един доста продължителен период от време. Тази история на сестрата на молителя е отдалечена във времето. Като след този случай М. А. е продължил да живее със семейството си в Сирия и едва сега през 2024 г. решава да напусне страната си на произход. Може да се направи обоснован извод, че нещастния случай засегнал сестра му няма отношение към бежанската история на молителя не е това мотива или причината довели до решението му да напусне страната си и да потърси международна закрила. Относно твърденията изложени в касационната жалба, а в последствие и в проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав касаещи данни за смърт на една от сестрите му при военния конфликт следва да се подчертае, че такива данни не са дадени от лицето при проведеното с него интервю, както и това не се установява, от приобщените по делото документи предоставени от Сирийската арабска република копия на семейна регистрация от гражданския регистър. За смъртта на сестрата на М. А. няма никакви данни, не ясно кога е настъпила и при какви обстоятелства. Тези твърдения остават абсолютно не подкрепени с доказателства и не изяснени, поради което не са взети в предвид нито от административния орган нито от решаващия съд по същество. Няма как да бъдат обсъдени и в настоящото касационно производство както поради забраната по чл. 220 от АПК, но и поради пълната липса на доказателства за този факт, за да бъде изследван въпроса относно причините да остане недоказан пред АССГ. С оглед на така изложеното следва, че избухването на мината нанесло телесна повреда на сестрата но молителя и довода за смърт на друга негова сестра по никакъв достоверен, надежден и сигурен начин не доказват, че той самият е бил преследван и задържан на основание неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и правилно съдът не е приложил чл. 8 от ЗУБ. При което доводите в тази посока изложени в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от доказателства по делото. Незаконосъобразини са доводите в касационната жалба, че съдът е мотивирал решението си единствено със справка вх. ИД-02-159/14.03.2025 г., като твърди, че цитираната в справката информация е непълна и избирателна. Следва да се уточни, че административния съд е мотивирал решението си не само и единствено с цитираната в жалбата справка, но е използвал данни и от други справки, а по-конкретно справка вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. и справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г., относно анализ на информацията за обстановката в Сирия, актуална справка вх. ИД-02-159/14.03.2025 г. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките се съставят в изпълнение на служебни задължения и на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва да се посочи, че представената от страна на процесуалния представител на касатора справка относно положението в Сирия изготвена от юрк. София Баядсе и представените копия от материали, статии, информация от различни публични медии не представляват официални документи, поради което и не притежават обвързваща доказателствена сила, респективно не са в положение да опровергаят установените от първата инстанция факти при правилно разпределение на доказателствената тежест. Неоснователно и не кореспондира с текста на атакуваното съдебно решение е и твърдението, че първоинстанционният съд дословно е преповторил съдържанието на оспорения административен акт. В съдебния акт е извършен собствен анализ на констатациите на административния орган и като краен резултат е обоснован извод за законосъобразност на административния акт. Относно доводите касаещи тежката ситуация в Сирия следва да се отбележат данните относно множество сирийци, които доброволно се завръщат в родината си в резултат от променената обстановка, респективно и завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Тези изводи на съдът се потвърждават и от факта, че всички членове на неговото семейство, родителите му, петте му сестри и брат му живеят там, видно от интервюто и информацията, която той сам е дал. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Необосновани и неправилни са възраженията в жалбата, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика на Съда на ЕС. Решаващият съд е мотивирал постановения от него съдебен акт именно с актуална, приложима и релевантната за спора нормативна уредба на ЕС и съдебната практика на СЕС. В касационната жалба необосновано процесуалният представител се е позовал на съдебната практика и мотивите изразени в решение 3250/14.02.2025 г. по адм. дело 12653/2025 г. на АССГ. Цитираното съдебно решение, като неправилно е било отменено с решение 5986 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. дело 3770/2025 г., I о. Непрецизно и правно ирелевантно е сравнението, което с прави в касационната жалба между бежанската история на молителя и на негов братовчед, както и между конфликта в Сирия и този в Украйна. Двамата чужди граждани независимо от роднинската им връзка братовчеди са две отделни, индивидуални, различни и самостоятелни личности. Всеки от тях има своя собствена бежанска история, която само заради това, че са братовчеди не означава, че е идентична и дори сходна. Всеки случай се формира върху фактическа обстановка, която по различен начин се интерпретира и доказва, респективно поражда различни правни последици за участниците в спора. На още по-голямо основание това е се отнася и към спекулативното сравнение между конфликтите в различни държави. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той не посочва, че е търсен и е получавал повиквателна за реално отбиване на военна служба. А и по принцип отбиване на редовна военна служба към редовната армия на съответната държава при определени обстоятелства е задължение на нейните граждани, а не е повод и причина за искане на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение