Решение № 15752 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2020 г.

Решение № 15752 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. С решение № 519 от 10.04.2020 г. постановено по адм. д. № 3129 по описа на Административен съд [населено място] за 2018 г. е отменен ревизионен акт №Р-02000217007486-091-001 от 21.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 239/31.10.2018 г. на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, в частта, с която на Ж. Желязков в качеството му на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 22 398. 73 лв., от които главница 20 056. 34 лв. и лихви в размер на 2 342. 39 лв., в останалата част оспорването е отхвърлено. Срещу съдебния акт са подадени две касационни жалби. Касаторът [фирма] обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт по отношение на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08. 2016 и м. 09. 2016 г. в общ размер на 31 113. 20 лв., от които главница в размер на 26 956. 35 лв. и лихви в размер на 5 156. 85 лв., по фактури с доставчик [фирма]. Според поддържаните твърдения в касационната жалба, съдът неправилно е приел, че не е безспорно установено как е осъществен транспортът на доставките. Още в хода на ревизионното производство са представени доказателства за предаването на стоките, а оспорването е отхвърлено само поради липса на доказателства за превоз, като този извод на съда е в противоречие с трайната практика на ВАС. Неправилно не са кредитирани и показанията на свидетеля С. Илиев, тъй като е прието, че са прекалено общи и не дават конкретна информация по процесните доставки. Според касационната жалба са приложени доказателства към всички фактури, които установяват реалност на доставките. Тези доказателства се подкрепят от изслушаната по делото СТЕ, според която всички получени материали са вложени в СМР към възложители на ревизираното лице. Извършените видове СМР изискват влагането на точно такъв вид материали. По отношение на процесните пет фактури има ясни, точни, недвусмислени и категорични доказателства кога и как е изпълнена доставката. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Втората касационна жалба е подадена от Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас, в частта, с която е отменен постановеният отказ за признаване право на данъчен кредит, по фактури за данъчен период м. 12. 2015 г.; м. 08. 2016 и м. 09. 2016 г. в общ размер на 22 398. 73 лв., от които главница 20 056. 34 лв. и лихви в размер 2 342. 39 лв. Решението се оспорва и в частта за присъдените разноски. Възразява се срещу изводите на съда, че са налице всички доказателства за установяване на реалност на доставките. Налице е само съставяне на документи, но не и реална доставка на стоки. Правото на данъчен кредит не може да възникне само въз основа на съставени документи. Жалбоподателят сам и то с цел данъчна измама е съставил съответните транспортни документи. Не е съобразено и обстоятелството, че по отношение на [фирма] с РА №Р-03000316005755-091-001 от 06.04.2017 г. е отказано право на данъчен кредит във връзка с извършени насрещни проверки на предходните доставчици. РА е потвърден с решение на ВАС. Изслушаните по делото ССчЕ и СТЕ също не подкрепят твърденията на жалбоподателя. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материално правни и процесуално правни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. Изводите на съда са формирани само върху част от доказателствата, като ЕТ не е съумял да установи действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Моли решението в тази част да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира и двете касационни жалби за допустими, но неоснователни. Не са налице сочените от касаторите пороци на съдебния акт. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на двете касационни жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, прие за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането им по същество. Предмет на проверка пред АС-Бургас е бил РА № Р-02000217007486-091-001 от 21.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № 239/31.10.2018 г. издаден от Директорът на Дирекция "ОДОП" – Бургас. С ревизионният акт по отношение не [фирма], са установени задължения за ДДС поради отказ да му бъде признато право на данъчен кредит по 10 фактури за доставка на ел. материали и строителни материали издадени от [фирма], които са вложени в основната дейност осъществявана от ревизираното лице. Ревизиращият екип е приел, че доказателствата представени по делото не следва извод за фактическото извършване на доставка на стоки. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 57 012.59 лв. за данъчен период м. 12.2015 г.; м. 08.2016 г. и м. 09.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това дали действително са осъществени от [фирма] доставките на ел. материалите по процесните фактури и дали по тези доставки са налице предпоставките да бъде упражнено право на данъчен кредит от ревизираното лице. Обсъдени са всички представени доказателства по делото, с които се цели да бъде установено прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последния да се разпорежда физически със стоката. За доказване фактът на предаването на съответните количества ел. материали още в хода на ревизията и на насрещната проверка са представени копия на складови разписки за приемо-предаване на материални ценности, които са подписани от страните по доставката. Приложени са към фактурите. Съставени са и приемо-предавателни протоколи. Датите на издаване на стоковите разписки съвпадат с датите на издадените фактури. Приложени са доказателства и за транспорт на стоките, като и датите вписаните в пътните листове съвпадат с тези посочени във фактурите и ППП. Въз основа на всички доказателства се установява механизма на доставките, както и предаването на правото на фактическото разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. Не са налице сочените от органите по приходите противоречия и неизяснени обстоятелства, свързани с местосъхранението и движението на тези материали – мястото на съхранението, натоварването, предаването и превозването им. Последвалата реализация на стоките представлява още едно косвено доказателство, което анализирано в съвкупност с останалия наличен по делото доказателствен материал, аргументира извод за реалност на доставките по фактури №[***]/10.12.2015 г.; №[***]/16.12.2015 г.; №[***]/10.08.2016 г.; №[***]/08.09.2016 г.; №[***]/20.09.2016 г. При постановяването на решението, първоинстанционният съд се е позовал на т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на Съда на ЕС по дело С-285/2011 [фирма], според което правото на приспадане по принцип не може да се откаже, ако се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван в последствие за извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице е участвало в данъчна измама. В тази част ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. Жалбата на ревизираното лице е отхвърлена по за доставките по фактури с № [***]/15.08.2016 г.; №[***]/18.08.2016 г.; №[***]/02.09.2016 г.; №[***]/12.09.2016 г. и №[***]/16.09.2016 г., тъй като не е доказано осъществяването на превоза на стоките. Доставчикът не разполага с собствени транспортни средства, с които да го осъществи. Твърдението, че е наел такива не е доказано по делото. Свидетелските показания на С. Илиев не променят изводите за липса на доказателства за осъществен транспорт до мястото посочено от получателя по доставката. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит и по отношение на фактура №[***]/25.11.2016 г., тъй като не са представени доказателства, продадените автомобили описани в нея да са пресекли границата на митническата територия на Общността. По тази причина е прието правилно от органът по приходите, че не са налице основанията за прилагане на нулева ставка за доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. В тази част съдебното решение не е оспорено и е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на [фирма]: Първоинстанционният съд е приел, че не са доказва безспорно доставката на стоките по фактури № [***]/15.08.2016 г.; №[***]/18.08.2016 г.; №[***]/02.09.2016 г.; №[***]/12.09.2016 г. и №[***]/16.09.2016 г., издадени от [фирма]. Изводът му е обоснован с липсата на доказателства за осъществен превоз на ел. материали от склада на доставчика до склада на получателя по доставката. От доказателствата по делото е устаноевно, че превозът на стоките по доставката е за сметка на достъвчикът. Това обстоятелство, макар да е посочено от първоинстанционният съд е преценено като недоказано от ревизираното лице, тъй като не е представило транспортни документи. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В обжалваното решение първоинстанционният съд се е позовал на постоянната практика на СЕС. В Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и Решение по дело С-324/11 изрично се посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. За процесните пет фактури описани по-горе, това императивно изискване е спазено, както е посочил и АС-Бургас. Безспорни доказателства липсват единствено за начина на осъществяване на транспорта, който е бил за сметка на доставчика. Като е приел, че това е достатъчно основание да бъде отказано право на данъчен кредит по тези фактури съдът е постановил неправилно решение. Мотивите му са в противоречие с практиката на ВАС и СЕС. За безспорно е прието от съда, че транспортът на доставките е за сметка на доствачика, поради което от жалбоподателя не може да изисква представянето на транспортни документи. В негова тежест е да докаже получаването на стоката. В мотивите на съдебния акт е посочено, че още в хода на ревизията са представени складови разписки за предаване и приемане на материални ценности, подписани от лицата представляващи доставчика и получателя по фактурите. Налице са приемо-предавателни протоколи и не е налице противоречие между датите на предаване на стоките и тези на които са издадени фактурите. При наличието на тези доказателства неправилно е прието, че доставките по фактури № [***]/15.08.2016 г.; №[***]/18.08.2016 г.; №[***]/02.09.2016 г.; №[***]/12.09.2016 г. и №[***]/16.09.2016 г., са нереални, поради което в тази част решението подлежи на отмяна. По касационната жалба на ДД "ОДОП"-Бургас: Правилно съдът е приел, че са налице и доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки по част от фактурите, съобразно доказано транспортиране и предаване на стока от вида – ел. материали и строителни материали, като е изложил обосновани мотиви, въз основа на анализ на представените от ревизираното дружество доказателства и приетата по делото ССчЕ и СТЕ, установяващи механизма на доставките. Обстоятелството, че сочените за предходни доставчици не са представили исканата от органите по приходите документация, не може да бъде ценено във вреда на жалбоподателя. Още по малко в негова вреда следва да се цени и установеното с РА № Р-03000316005755-091-001 от 06.04.2017 г. издаден за установяване на задължения на [фирма] В ревизионният акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, за която ревизирания субект да знае, нито са събирани доказателства в тази насока, нито са обсъждани наличие на обективни данни за такива. Обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважена жалбата на [фирма] е обосновано с надлежни доказателства и със заключението на приетите по делото експертизи. Съдът е направил последователен, подробен и задълбочен анализ на всички прилежащи към фактурите документи и е извел извод за доказателствената им стойност. Изложените в решението мотиви се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не е необходимо да бъдат повтаряни в настоящото съдебно решение. С оглед на гореизложеното, решението на административния съд в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на [фирма] сумата от 3056. 91 лв., представляваща разноски в настоящото производство, за които са представени доказателства, че са заплатени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,