Решение № 15444 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2010 г.

Решение № 15444 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Стефан Иванов Нейчев от гр. София, чрез пълномощника си адв. Терзиева и директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението'" - гр. София при ЦУ на НАП., чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, срещу решение № 1206/30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 5802/08 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/. В жалбата на Стефан Иванов Нейчев се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част - определен допълнително данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 143 058,83 лева ведно с лихви за забава, с присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП се поддържат същите доводи за неправилност на обжалваното решение, като моли да бъде отменено решението в обжалваната част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА акт № 2000801255 от 27.05.2008 г., издаден от Цветанка Хубанова на длъжност главен инспектор по . приходите в ТД на НАП София град в частта относно допълнително начислен данък върху доходите по ЗОДФЛ (отм.) на Стефан Иванов Нейчев за 2001 г. 7 473.54 лева и лихва в размер 5 702,11 лева; за 2002 г. 25 480.28 лева и лихва 15 993.51 лева; за 2003 г. 9 187,40 лева и лихва 4 583.33 лева; 2005 г. - 143 058.83 лева и лихва 36 030.80 лева и за 2006 г. 4 073 905,10 лева и лихви в размер 483 450.30 лева, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Предмет на обжалване по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП е решение, в частта, с която е отменен РА относно допълнително начислен данък върху доходите по ЗОДФЛ (отм.) за данъчните периоди от 2001 г., 2002 г. и 2006 г. и е изменил същият, в частта на определения данък за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като вместо данък в размер на 9 187,40 лева и лихви в размер на 4 894,98 лева е определил данък в размер 1 661. 58 лева и съответната лихва за забава и в частта на определения данък за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и 2005 г. с оглед извършеното прихващане с АПВ № 901846 от 22.06.2009 г., издаден от Венета Асенова Христова на длъжност инспектор по приходи при ТД гр. София, офис "Изток" с оглед прихваната с него сума 758, 76 лева. В останалата част решението е предмет на обжалване по жалба на Стефан Иванов Нейчев, относно определения данък за 2005 г., по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм), в размер на 143 058.83 лева и лихва за забава 36 030.80 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на надлежно възложена ревизия на жалбоподателя, законосъобразно ревизиращият екип е приел за установено, че е налице несъответствие между декларираните доходи/приходи и имущественото/финансово състояние на лицето, както и че са налице данни за укрити доходи, поради което ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, при наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 7 на същата разпоредба. Спазена е процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Ревизиращият екип е извършил анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. За да отмени РА в частта на определен данък върху доходите на Нейчев за 2001 г. в размер на 7 473.54 лева и лихва в размер 5 702,11 лева; за 2002 г. в размер на 25 480.28 лева и лихва 15 993.51 лева; и да измени същият, в частта на определения данък за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като вместо данък в размер на 9 187,40 лева и лихви в размер на 4 894,98 лева е определил данък в размер 1 661. 58 лева и съответната лихва за забава, съдът е приел, че за определяне на размера на данъчната основа за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за процесните години, следва да бъде кредитирано заключението на тройната съдебно счетоводна експертиза досежно разходите за извършените строителни работи за изграждане на недвижимия имот - двуетажна жилищна сграда и гараж, находящ се в гр. София, ул. .. Беловодски път" № 8, а не изготвената в ревизионното производство експертиза. До този извод съдът е достигнал като е приел, че заключението в хода на ревизията е изготвено при използване на два метода - метод на възстановимата стойност и метод на вещната стойност, които не са сред изчерпателно изброените методи на определяне на пазарните цени съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, съдът е приел, че не се предвижда нито един от използваните от оценителя при изготвяне на експертиза в ревизионното производство методи на оценка, като освен това в експертизата е посочен и метод на пазарен аналог, което не отговаря на изискванията на закона, тъй като посочва цена при покупко-продажба на недвижим имот (каквато не е целта на експертизата). Стойността е изчислена към 31.12.2004 г., като видно от данните по делото и приетата техническа документация жилищната сграда е завършена с акт обр. 15 към 17.09.2003 г., а гаражът е завършен на 31.03.2002 г. На следващо място съдът е приел, че оценителят не е посочил каква е цената на СМР за изграждане на сградата за 1 кв. м бруто площ, а е посочено само общо приета цена за СМР на двуетажна фамилна къща в съответствие с периода на строителството и изпълнените строителни работи за 1 кв. м бруто площ "строителен надзор", кн. 7 - 8/2001 г - 2004 г., като в таблицата по години е посочена само уедрена цена за изграждане на сградата, като не става ясно как е формирана. В оценката липсва посочване как следва да се оценят вложените стоки и услуги при изграждането на сградата с гаража по стопански начин, а са отразени само най-общите показатели - година на извършване на строителните работи, застроена площ на сградата, РЗП на сградата, уедрена цена за изграждане на сградата и процент на извършени строителни работи. За да кредитира тройната съдебно-оценителна експертиза, съдът е приел, че съдържа конкретно и ясно описва видовете строителни работи (вид и работа по СЕК) и стойността за 1 кв. м бруто площ за извършените работи по години, посочена е и РЗП по еталон и е определена крайна цена на СМР за 1 кв. м за всяка една от трите години за сградата и за двете години за гаража; отразен е и процент на изпълнение на строителните работи за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. (за гаража - за 2001. 2002 г.) и е дадена стойността на вложените стоки и услуги за изграждане на сградата и гаража за всяка отделна година, като е посочена точната дата на започване на строежа на сградата и на гаража и завършването му. Кредитирайки тройната съдебно-оценителна експертиза, съдът е приел, че същата съдържа подробно и ясно посочване на начина на формиране на стойността на вложените стоки и услуги при строежа на процесната сграда с гараж по стопански начин по метода на пазарните цени, като се оборват констатациите в заключението, прието в хода на ревизията. Решението в тази си част е правилно. Основанието за увеличение на декларираните с данъчни декларации задължения на Нейчев за процесните периоди е в резултат на установени в по-голям размер разходи за построяване на посочената по-горе в мотивите жилищна сграда. Размера на разходите в хода на ревизията е установен въз основа на заключение изготвено в хода на ревизията. Експертът е изготвил оценката при използване на два метода - метод на възстановимата стойност и метод на вещната стойност, които така както е приел съдът не са сред изчерпателно изброените методи на определяне на пазарните цени съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Неоснователни са доводите в тази насока в касационната жалба, свързани с допуснати процесуални нарушения от съда при определяне състава на кредитираното заключение на тройната съдебно оценителна експертиза. След оспорване заключението на първоначалната СОЕ, съдът е допуснал изслушване на тройна такава и е дал възможност на страните да посочат по едно вещо лице. Първоначално посоченото от касатора вещо лице е заличено, поради липса на съответна компетентност, а именно строителен инженер. Второто посочено от касатора вещо лице Стефан Ямалиев е подало молба за замяна, тъй като е служебно ангажиран, поради което и съдът служебно е определил вещото лице- Огнян Стефанов, който е строителен инженер и оценител на недвижими имоти. Доводите в касационната жалба за необоснованост и неясност на заключението, при получаване на общата оценка на извършените дейности във връзка със строежа, не са изложени и не са поставени като допълнителни въпроси при приемане на заключението, поради което и при липса на изготвена в хода на ревизията оценка в съответствие с методите визирани § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, правилно съдът е кредитирал тройната СОЕ и е отменил определените задължения. В този смисъл е и решение № 4616/08.04.2010 г., постановено по адм. д. № 12955/09 г. по описа на ВАС, I отд. досежно доходите на съпругата на Нейчев, при същата фактическа обстановка. Основателна е касационната жалба, в частта на изменения РА относно определения данък за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и 2005 г. с оглед извършеното прихващане с АПВ № 901846 от 22.06.2009 г., издаден от Венета Асенова Христова на длъжност инспектор по приходи при ТД гр. София, офис "Изток" с оглед прихваната с него сума 758, 76 лева. В обжалвания акт не са изложени мотиви в каква част и за какви суми се изменя РА за посочените години. С цитирания АПВ № 901846 от 22.06.2009 г. въз основа на извършена проверка по декларация на ДЗЛ - Нейчев подадена по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. е установено изискуемо вземане за периода 2005 г. в размер на 143058,83 лева и е прихваната сумата за възстановяване за 2008 г. в размер на 758,76 лева. Налага се извода, че процесната сума от 758,76 лева е надвнесена за периода 2008 г. и съответно е прихваната от изискуемо вземане за 2005 г. В частта на определения данък за 2005 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 143058,83 лева жалбата на Нейчев, срещу процесния РА е отхвърлена и ще бъде разгледана по долу в настоящото решение. С оглед на изложеното се налага извода, че сумата от 758,76 лева не е свързана със задължение както за 2003 г., така и за 2005 г., поради което като е изменил РА в тази му част, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част, тъй като не е предмет на настоящото производство. В частта относно допълнително начислен данък върху доходите по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. съдът е приел, че от заключението на ССЕ, прието без оспорване е установено, че през 2006 г. Стефан Нейчев не е получил банкови преводи във връзка с продажбата на дружествени дялове от "Евроком Пловдив" на "Едмънтън Пропърти СА." за сумата от 8 680 000 евро с равностойност 16 976 604. 40 лева. От заключението на вещото лице, с допълнение и уточнения към него е установено, че е извършено плащането от "Едмънтън Пропърти СА.", по сметка на Нейчев № 1668154-62 (IВАN СН 08 0483 5166 8154 6200 0) с вальор от 06.11.2008 г. за сумата от 5 200 000 евро и с вальор от 03.07.2008 г. за сумата от 3 480 000 евро. Този доход за 2008 г по подадена декларация е проверен и е издаден АПВ № 901846/22.06.2009 г. Подробно съдът е обсъдил Договор за цесия от 20.09.2005 г., с който жалбоподателя в качеството му на собственик на дялове в "Евроком Пловдив" ООД прехвърля вземането си от "Трейсър" на "Едмънтсън пропърти СА." - цесионер и е приел, че моментът на това плащане е момента на получаване на дохода от страна на физическите лица първоначални собственици на българското дружество и в частност на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че спорният момента е факта на получаване на средствата от продажбата на дялове. В тази насока съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, от които е приел за установено, че в изпълнение на цитираното споразумение за сключване на Договор за цесия между цесионера и цедента на 27.10.2005 г. са подписани Предварителни уговорки относно придобиването на дялове в българското дружество; на 22.11.2005 г. е подписано допълнение към Предварителните уговорки. В раздел "Условия за влизане в сила" страните са предвидили, че продавачите следва да представят писмена декларация. Такава е подписана на 12.12.2005 г. В раздел I Общи разпоредби на Предварителните уговорки относно Придобиването на дялове в Български дружества, доставчици на услуги за кабелна телевизия или придобиване на активи за предоставяне на такива услуги от 27.10.2005 е уговорено, че ЕфЕнСиЕйч заплаща в брой на продавачите като насрещна престация сума в общ размер, възлизащ на 20 000 000 евро при успешното приключване на сделката, освен ако част от Насрещната престация вече е била платена..." (прилож.. IV, л. 455). По отношение на постигнатите договорки с цитираните Предварителни уговорки и Декларация към тях изрично е посочено, че ще се уреждат от законите на Англия и споровете, които ще възникнат ще бъдат разглеждани от Международната търговска камара в Лондон. Следователно фактическото прехвърляне на дружествените дялове и тяхното плащане е договорено да се извърши на "Датата на Приключването", която дата съдът безспорно е приел, че не е през 2006 г. При така установеното съдът е приел, че сумата от 8 680 000 евро не представлява укрит доход по смисъла на чл. 122, ал.1. т.2 от ДОПК. За незаконосъобразно съдът е приел установеното от органа по приходите, че към момента на прехвърляне на дяловете на крайния купувач през 2006 г. е възникнало задължението на крайния купувач за заплащане на действителната цена на дяловете, поради което договорът за цесия престава да бъде такъв, имащ за предмет разпореждането с бъдещо вземане, тъй като лицата са се разпоредили реално със своето вземане. Решението в тази си част е правилно. Не се оспорва обстоятелството, че за 2006 г. ДЗЛ е подало декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) като е декларирал доходи от управление и контрол по договор с "Еуроком Пловдив" ЕООД в размер на 12 000 лева. По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа в размер на 16 984 524,60 лева, респективно данък по чл. 35 от ЗОДФЛ - 4 075649,90 лева, внесен данък с ГДД в размер на 1 744,80 лева, определен данък за довнасяне - 4 073 905,10 лева и лихва за периода от 13.05.2007 г. - 07.03.2008 г. 483 450,30 лева. За да достигне до този извод органа по приходите е приел, че на 20.05.2005 г. Стефан Нейчев и още единадесет физически лица са прехвърлили на Трейсър (Софтуер) Юръп Б. В., дружество регистрирано в Холандия, 100% от капитала на "Еуроком Пловдив" ООД. През 2006 г. с вх. № 107002/8339 от 22.06.2006 г. в ТД - София офис - Център/ е входирано искане за прилагане на СИДДО между България и Холандия, подадено от посоченото холандското дружество. В получения отговор от Холандия, обективиран в писмо НЕF 36207-5 от 06.04.2007 г. е посочено че на датите 12.04.2006 г. и 07.07.2006 г. са подписани договори с един и същ предмет, но само вторият е нотариално заверен съгласно изискванията на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, поради което тази дата се отчита като дата на сделката по прехвърляне на дяловете. На втората посочена дата холандското дружество прехвърля 100 дяла от капитала на "Еуроком Пловдив" ООД на "Евроком кабел мениджмънт България" ЕООД и стойността на сделката е 22 000 000 евро. По настоящото производство са присъединени събраните доказателства получени във връзка с искане за обмен на информация от компетентните органи на Холандия, обективирани в писмо НЕF36207-5 от 06.04.2007 г. Основните доводи в касационната жалба са свързани именно с получената информация във връзка с искането за обмен на информация. Касаторът твърди, че видно от получената информация "Трейсър софтуер Юръп Б. В. " е закупил дяловете в "Еуроком Пловдив" не за 5 000 лева, а за 21 700 000 евро. От предоставените документи от Кралство Холандия се установява, че е сключено споразумение за прехвърляне на права, с което собствениците на "Еуроком Пловдив" цедират своето вземане от 21 700 000 евро на дружеството "Едмънсън Пропърти СА". Според касаторът съдът, както и приетото по делото заключение на ССЕ не са взели предвид представеното доказателство за банков превод по сметка в "Кредит суис" на "Трейсър софтуер Юръп" към 19.07.2006 г. от Евроком кабел мениджмънт /приобретателят на дяловете на Трейсър в Еуроком Пловдив/ в размер на 16 075 000 евро. Вземането предмет на цесията е възмездно и е платено от "Трейсър софтуер Юръп" на дружеството "Едмънсън Пропърти СА", т. е към този момент е налице и доход в процесния размер за Стефан Нейчев. Този довод на касатора би бил основателен, ако по делото не беше безспорно установено, че през 2006 г. Стефан Нейчев не е получил банкови преводи във връзка с продажбата на дружествени дялове от "Евроком Пловдив" на "Едмънтън Пропърти СА." за процесната сума. Поради липса на доказателства за получаване на сумата не може да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.), съгласно която доходът се смята придобит: 1. при плащане в брой - в деня на плащането; 2. при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати. Както правилно е приел АС от заключението на ССЕ и допълнението към нея е установено, че процесната сума е преведена от "Едмънтън Пропърти СА.", по сметка на Нейчев № 1668154-62 (IВАN СН 08 0483 5166 8154 6200 0) през 2008 г. За същата сума, представляваща доход за 2008 г. по подадена декларация, данъка е заплатен, извършена е проверка по декларация и е издаден АПВ № 901846/22.06.2009 г. Единствено представеното доказателство за банков превод по сметка в "Кредит суис" на "Трейсър софтуер Юръп" към 19.07.2006 г. от Евроком кабел мениджмънт /приобретателят на дяловете на "Трейсър" в "Еуроком Пловдив"/ в размер на 16 075 000 евро и данни за наличие на свързаност между Нейчев и "Трейсър софтуер Юръп", респ. "Едмънтън Пропърти СА, не налага на извода за укрит доход от Нейчев за процесната 2006 г. Действително от приложение 3 към официалния отговор на холандските власти се установява, че Нейчев е участвал при откриване на нови банкови сметки на "Трейсър софтуер Юръп", но същите са в "Инг Банк", а не в банка "Кредит суис", където е преведена процесната сума. При така установеното, неправилно е определена данъчната основа от органа по приходите, като по чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК - брутни приходи/доходи са отчетени процесните суми, за които както се посочи следва да е установено, че представляват доход по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.). Неоснователни са доводи в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в кредитиране заключението на ССЕ и допълненията към нея, тъй като същата е изготвена във връзка с необходимостта от специални знания - наличие или не на плащания по сметките на ДЗЛ. Отговорите на заключението не са свързани с правни въпроси, а съдът е изложил доводи защо го кредитира, като го е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото, поради което обжалваното решение в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Стефан Иванов Нейчев срещу решението, в частта на определения данък за 2005 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм). За процесната. 2005 г. данъчната основа за общия годишен доход на касатора е определена в размер на 616 064,70 лева, данък по чл. 35 от ЗОДФЛ - 147 315,53 лева, внесени 4 256,70 лева и определен за довнасяне - 143 058.83 лева и лихви за периода 14.05.2006 г. - 07.03.2008 г. в размер на 36 030,80 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че периода 01.05.-31.05.2005 г. е установено, че по банковите сметки на Стефан Нейчев в "Интернешънъл Асет Банк" за периода от 12.08.-15.08.2005 г. са постъпили 50 000 евро. представляващи 10 вноски по 5 000 евро от физически лица, включително и от жалбоподателя. На 28.04.2005 г. и 07.09.2005 г. са постъпили 94 960 евро и 59 960 евро. На 01.04.2005 г. по банковата сметка в "Булбанк" АД са постъпили 99 850 евро. За получените по банковите сметки средства Нейчев е дал обяснения, че са парични средства от разполагаемите към 01.01.2001 г. и от продажба на имущества от минали години. След съвкупна преценка на събраните доказателства и подробно изложени мотиви, които не следва да бъдат повтаряни и се споделят от настощият състав, АС е приел за недоказано твърдението на касатора, че към 01.01.2001 г. е разполагал със сумата от 1 500 000 лева, получени по договор за заем от 20.05.1998 г. от лицето Дойчин Дойков. Съдът е приел, че не е доказано обстоятелството, че заемодателят е притежавал посочената парична сума в размер на 2 000 000 щ. долара. В хода на ревизията е представен договор за заем, сключен между физически лица, както и разписка, подписана от получателя на заемната сума в размер на 2 000 000 щатски долара. Договора не съдържа клаузи за обезпечение на дълга въпреки размера на предоставената сума. За недоказано съдът е приел твърдяното в хода на ревизията обстоятелство, че към 01.01.2001 г. Стефан Нейчев и съпругата му Теменужка са разполагали със сумата от 115 000,00 лева, предоставена им от починалите му родителите, тъй като не са ангажирани доказателства, установяващи наличността на твърдяната сума към 01.01.2001 г. Решението е частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за противоречие на извода на съда с РА № 20000637/15.10.2007 г. издаден по отношение на съпругата на касатора- Теменужка Нейчева, в който за 2005 г. по отношение на Нейчева не са установени укрити доходи, нито превишение на приходите над разходите. Действително в обхвата на ревизията по отношение на Нейчева е била процесната 2005 г., но фактите досежно приходите и разходите по отношение на нея не са идентични със съпруга й, чиито доходи са предмет на настоящото производство. Неоснователен е довода в жалбата, че сумите преведени по банков път през 2005 г., са с установен произход- получени парични средства преди ревизирания период. Подробно съдът е обсъдил характера на договора за заем и преди всичко, доказателствената му стойност за целите на данъчното облагане. Законосъобразно съдът е приел, че за да се приеме, че реално е била предоставена уговорената сума, е необходимо да са налице безспорни доказателства за възможността на заемодателя да я предостави на заемателя, т. е. да е установен произхода на предоставените средства, както и да се установи предаването на сумата на заемателя. Представеният договор за заем и разписка са частни документи, като същите нямат достоверна дата по отношение на данъчната администрация, съгласно изискването на чл. 145 от ГПК (отм.), поради което не може да се приеме, че на посочената в тях дата действително е предадена процесната сума в размер на 2 00Ф 000 щатски долара. Декларацията на лицето Станислав Чамов не доказва предаването на сумата от Дойчин Дойков на Стефан Нейчев, тъй като с нея лицето не изнася конкретни факти във връзка с твърдяното обстоятелство - не посочва къде е предадена сумата, как е била съхранявана преди предаването й и по време на предаването й, предвид размера на същата - 2 милиона щатски долара. По делото не са представени доказателства предоставената в заем сума или част от нея да е била възстановена на заемодателя, като получателят е заявил, че не я е върнал към 20.11.2006 г. Както е приел съдът от обясненията на Дойчин Дойков не може да се приеме, че същият е разполагал с финансови средства, осигуряващи възможността му даде в заем на Стефан Нейчев сумата от 2 милиона щатски долара. В тази смисъл е и решение № 4616/08.04.2010 г., постановено по адм. д. № 12955/09 г. по описа на ВАС, I отд. досежно доходите на съпругата на Нейчев, при същата фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства досежно твърдяното в хода на ревизията, че към 01.01.2001 г. касаторът е разполагали със сумата от 115 000,00 лева, предоставена му от починалите му родителите. Неоснователно е възражението в жалбата, свързано с обстоятелството, че три от безкасовите преводи по процесните сметки на касатора са от други негови сметки, т. е. не е налице приход за лицето. Основанието за приемане наличието на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /неправилно посочено в РА основанието на чл. 109, ал. 1т. 2 от ДПК/ е факта на укрити приходи от касатора, включително и данни обосноваващи приходите по сметките от които са преведени сумите през 2005 г. Основателно е възражението в касационната жалба за прилагане института на СИО по отношение на процесните суми. Съгласно чл. 19, ал. 1 и 3 СК (отм.) паричните влогове придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 421, ал. 1 от ТЗ при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Съгласно дефиницията на чл. 426, ал. 1 ТЗ /отм. в редакция за ревизирания период/ с договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми. От определението е видно, че договорът за разплащателна сметка съдържа елементите на два други договора - на паричния банков влог и на поръчка. Наличието на белезите на договора за поръчка, обаче са свързани с отношенията на лицето - титуляр на сметката с банката, защото последната се задължава по нареждане на едно лице, за негова сметка и срещу възнаграждение да извършва правни действия - плащания. В тази насока законодателят изрично посочва в чл. 429 ТЗ (отм.), че към договора за разплащателна сметка се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка - чл. 280 - 292 от Закона за задълженията и договорите. От друга страна, титулярът на сметката е длъжен да внася в нея средства, необходими за извършване на плащанията, т. е. приложение намират и правилата за паричен банков влог (чл. 421 и 422 ТЗ) и в тази си част именно обуславя наличието на съвместен принос. Освен чрез вноски на титуляра, парични средства по сметката могат да се набират и чрез банкови преводи, които трети лица правят в негова полза, както и чрез кредити, които банката му отпуска, поради което се налага извода, че по отношение на процесните суми, постъпили по разплащателната сметка на касатора се прилага института на СИО, който визира съвместен принос при паричен влог. С оглед на изложеното незаконосъобразно от органа по приходите и съда е прието, че данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне е размер на 143 058.83 лева, вместо 1/2 от тази сума, а именно 71 529,42 лева, поради което решението в тази си част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново с което се отмени РА, в частта относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм) за довнасяне, за разликата над 71 529,42 лева. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на Стефан Иванов Нейчев и на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК, Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, следва да заплати 100 000 лева, направени разноски ро делото. На касатора Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 е определено юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд, поради което за настоящата инстанция не следва да бъде присъждано. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение