Решение № 8943 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2018 г.

Решение № 8943 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на А. Иванов против решение № 2117 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 729/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Западен" - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на А. Иванов против заповед № РД-09-260/2.02.2018 г. на кмета на район "Западен"-община Пловдив, с която на основание чл. 22, предл. 3 от Наредбата за реда и условията за ползване на място, общинска собственост на територията на Община Пловдив (НРУИРПМОС), заповед № 17 ОА1056/4.05.2017 г. на кмета на Община Пловдив за изработване на "Подробен устройствен план – План за регулация (ПУП – ПР) на кв. "Хр. Смирненски" в обхвата на плановете на "Смирненски 1 и 2" и кв. "Кишинев" и част от "Хр. Ботев север", т. 8. 3 от разрешение № 1886/2.10.2014 г. за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС и на основание предоставени правомощия със Заповед № 16 ОА1191/19.05.2016 г. на кмета на Община Пловдив се отнема разрешение № 1886 от 2.10.2014 г. за ползване на имот - общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС (гаражна клетка № 178), върху терен - общинска собственост, с местонахождение в гр. Пловдив, ул. "Ручей", по одобрена схема от главния архитект на район "Западен", поради възникнали обществени нужди. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че е налице обществена нужда с оглед открита процедура по изработване на нов ПУП – ПР и неговото прилагане, в обхвата на който попада и процесната гаражна клетка, видно от заключението от изготвената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и от схема № 38 за ситуиране на временни обекти за местодомуване на леки МПС. Приема, че заповедта е в съответствие с изискванията на чл. 80 ЗМДТ и чл. 22 НРУИРПМОС, като и в самото разрешение за ползване се съдържа изрично вписана хипотеза за отнемане на разрешението в случай на възникване на обществена нужда или започване на процедура по прилагане на ПУП (8. 3). Излага мотиви за ирелевантност на обстоятелството, че въпреки, че разрешение № 1886/2.10.2014 г. е срочно - до 31.12.2019 г. не отпада възможността на административния орган да го отнеме, стига да е налице обществена нужда, налагаща това, какъвто е и настоящия случай. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която не е оборена от оспорващия с доказателства в съдебната фаза. Съдът е обсъдил заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че процесната гаражна клетка попада върху терен, за който е стартирал процес по изработване на ПУП – ПР на кв. "Хр. Смирненски" в обхвата на плановете на "Смирненски 1 и 2" и кв. "Кишинев" и част от "Хр. Ботев север". Законосъобразен е направеният от първоинстанционния съд извод, че са налице основания за отнемане на разрешението за ползване, посочени в заповедта. Съгласно чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Текстът на чл. 22 от НРУИРПМОС, който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди е аналогичен. В случая правилно съдът приема, че изискванията на цитираните разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешението за ползване е издадена след установяване на обществени нужди - нови инвестиционни намерения на Община Пловдив за общинския имот, описан в заповедта, които налагат това. Самостоятелно основание за отнемане на разрешение за ползване на общинско място е наличието на обществени нужди, независимо, че срокът на разрешението не е изтекъл. По изложените съображения се явяват неоснователни доводите на касатора, че разрешението не може да бъде отнето преди изтичане на срока, за който е издадено. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. Заповедта осигурява защитата на собственика на имота и е направено в обществен интерес, поради което мярката е пропорционална, като засягането на интересите не е по-голямо от необходимото за постигане на целта. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,