Решение № 10012 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2017 г.

Решение № 10012 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М., подадена чрез адв. В. И., срещу Решение № 744/09.02.2017 г. по адм. д. № 553/2017 г. по описа на Административен съд С. - град - 37 състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми и необоснованост. Твърди, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че е налице влязло в сила решение, с което е отказана международна закрила на чужденеца. Излага доводи, че с подаването на молбата за закрила, е променен статута на чужденеца, поради което следвало същия незабавно да бъде освободен от Специалния дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Моли да се отмени решението на АССГ и да се осъди директора на Дирекция "Миграция" да освободи Н. М. от СДВНЧ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, с които се иска да се даде ход на делото в негово отсъствие и изложени съображения по съществото на спора. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено искането на Н. М., гражданин на Ш. Л., да се осъди директора на Дирекция "Миграция", на основание чл. 257 от АПК, да се освободи чужденеца от СДВНЧ. Първоинстанционният съд е установил, че лицето е настанено в СДВНЧ на 23.09.2016 г., въз основа на Заповед № УРИ 1518 ОЧ-1593/23.09.2016 г. на зам. началника на Гранично полицейско управление Б., на основание наложена ПАМ - принудително отвеждане на чужденеца до границата на Р. България със Заповед № УРИ 4518 ОЧ-1592/23.09.2016 г. на зам. началника на ГПУ Б. Съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. При това положение, крайния срок, до който може да бъде продължен престоя на чужденеца в СДВНЧ, е 18 месеца от датата на настаняването му, при наличие на посочените в закона предпоставки. По делото също така е установено, че от страна на Н. М. е подадена молба за международна закрила по реда на ЗУБ на 07.11.2016 г., като в рамките на ускорено производство е постановено решение № УП-ОК5 от 15.11.2016 г. на интервюиращия орган при ДАБ, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По оспорване от страна на Н. М. на горепосоченото решение, е образувано адм. д. № 12718/2016 г. по описа на АССГ-10 състав. При така установената фактическа обстановка, от страна на първостепенния съд, е прието за неоснователно искането да се осъди директора на Дирекция "Миграция" да освободи чужденеца от СДВНЧ, след като същия е подал молба за закрила по реда на ЗУБ. Решението на АССГ е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съгласно чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци, чужденецът се освобождава от СДВНЧ, когато е подадена молба за закрила по ЗУБ и не са налице основанията на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ. Както беше посочено, по оспорването от страна на чужденеца на Решение № УП-ОК5 от 15.11.2016 г. на интервюиращия орган към ДАБ, с което е отхвърлена молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут е образувано адм. д. № 12718/2016 г. по описа на АССГ-10 състав. С Решение № 1439/07.03.2017 г. по адм. д. № 12718/2016 г. по описа на АССГ-10 състав е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу горепосоченото решение на интервюиращия орган. Въпреки че в решението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВАС, законовата норма не допуска такова касационно оспорване. С решението на интервюиращия орган, в производство по реда на чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлена молбата за международна закрила на Н. М., гражданин на Ш. Л. На основание чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, решенията по чл. 51, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. Жалбата се подава чрез органа, издал решението. Съгласно чл. 85, ал. 4 от ЗУБ, решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване. Доколкото решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване, към настоящия момент чужденеца не може да се приеме, че е такъв търсещ закрила, след като е отхвърлена молбата му за закрила, поради което разпоредбите на ЗУБ, спрямо него са неприложими. Действително, съдебното решение по молбата за закрила е постановено, след решението, което е предмет на оспорване в настоящото производство, но това не е ново фактическо установяване, доколкото наличието на висящо съдебно производство е било установено по делото. Освен това, следва да се отбележи, че съгласно чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, настаняването в специалните домове за временно настаняване на чужденци не се прекратява, когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3. Продължаването на настаняването подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 - 5. В конкретния случай, чужденеца е подал молба за закрила около месец и половина след настаняването му в СДВНЧ, поради което може да се приеме, че същата е именно, за да се осуети наложената спрямо него ПАМ. На основание чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ, след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно е, че за чужденеца съществува реална възможност да иска замяна или прекратяване на настаняването му в СДВНЧ, при наличие на нови обстоятелства, които водят до отпадане на необходимостта от задържането му. В същото време, на съдът е служебно известно, че с Решение № 5339/27.04.2017 г. по адм. д. № 1944/2017 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 145/29.11.2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на Н. М. срещу Заповед № УРИ 1518 ОЧ-1593/23. 09. 2016 г. на зам. началника на ГПУ Б. за настаняването му в СДВНЧ. При тези данни, правилно от страна на първоинстанционния съд е отхвърлено искането да се осъди ответника да освободи чужденеца, тъй като на първо място, с влязло в сила съдебно решение, е установено законността на настаняването му в СДВНЧ и на второ място - не е налице основание за освобождаването му, тъй като същия не е със статут на лице търсещо закрила, след като е отхвърлена молбата му за международна закрила. Към настоящия момент за чужденеца съществува единствено възможност да иска замяна или прекратяване на настаняването по реда на чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,